Хенна, Къна

Хенна (Lawsonia inermis, Henna) представлява цъфтящо растение от семейство Lithraceae. Известно е и със следните други имена: hina, the henna tree, the mignonette tree, Egyptian privet. Понякога е наричано "дърво къна" или само "къна", поради боята, която се извлича от него. Името "хенна" в превод означава „червено“. На съвременен език хинди растението се нарича „мехнди“. Отделно самото име „хенна” се използва като търговска марка на бои за кожа и коса. Хенна е била използвана още в древността за боядисване на коса, кожа, нокти и тъкани, включително коприна, вълна и кожа. Днес багрилото къна, получено от растението е навлязло масово в тато-културата по целия свят.

Устройство на хенна

Изображение: ??????, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Хенна е висок храст или малко дърво, достигащо от 1,8 до 7,6 м височина. По растението няма власинки и е силно разклонено. Кората на ствола е сиво-кафява. Младите клони са с четириъгълна форма, оцветени в зелено, като цветът им преминава в червеникав с напредване възрастта на растението. Листата са със срещуположен растеж върху стъблото. Те са без власинки, елипсовидни до копиевидни, по-широки в средата и по-тесни и заострени към върха. Средни техни размери са 1,5-5,0 см на 0,5-2 см, с изразени листни вени по долната повърхност на листото. По горната листна повърхност, листните вени са вдлъбнати.

Цветовете на хенна са малки, многобройни, събрани в големи пирамидални, терминални съцветия. Те са ароматни и се състоят от четири чашелистчета, с тръбичка на чашката дълга 2 мм и 3-милиметрови разперени дялове. Венчелистчетата са заоблени, бели или червени на цвят, с осем тичинки, събрани по двойки и водещи началото си от ръба на тръбата на чашката. Хенна плодовете са малки, кафеникави, кълбовидни капсули, с големина от 4 до 8 мм в диаметър. Те съдържат от 32 до 49 (40-45) семена в плод, който се отваря в четири неправилни дяла. Семената са ъгловати, с дебела обвивка.

Двугодишната хенна се смята за младо растение. Листата й все още не са с високо съдържание на лоузон и по клоните не са прорасли бодли. При по-старите растения концентрацията на лоузон е по-голяма и по тях се установяват бодливи израстъци.

Разпространение на хенна

Хенна е разпространена в Северна Африка, Западна и Южна Азия и Северна Австралия, в полупустинни зони и тропически райони.

Използваема част на хенна

Частта от растението, която се използва за получаване на боя (къна) са неговите листа. Коренът и цветовете на хенна също намират приложение в медицината.

Химичен състав на хенна

Lawsonia inermis съдържа следните вещества: етерични масла, 1,4-нафтоквинон, танини, галова киселина, флавоноиди, терпеноиди, липиди, захари, триаконтил тридеканоат, манитол, ксантони, кумарини, смоли, лоузон, оранжево-червено багрило.

Лечебни свойства и приложение на хенна

Къната се използва за козметични цели още в Древен Египет, както и в други части на Северна Африка, Африканския рог, Арабския полуостров, Близкия изток и Южна Азия. Употребата й датира от преди 5000-6000 години. Булчинските къна-нощи (мехнди вечер) остават важен обичай в много от тези области, по-специално сред семействата в малките градове и села.

Цели, несмачкани листа не оцветяват кожата. Сухите листа ще я оцветят, ако са под формата на паста. В тях лоузон молекулите са свободни и се свързват с протеините на кожата, след което настъпва бързо оцветяване.

Прахът получен от листата на Lawsonia inermis, се нарича хенна или къна. Той има сиво-зелен цвят.

Начин на приготвяне и използване на боята къна, получена от хенна

Изображение: ???? ?????????, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

С най-добро качество е къната от Индия, Китай, Иран, Судан и арабските страни. Къната се продава под формата на прах, приготвен чрез изсушаване, смилане и пресяване на листната маса. Този прах, в зависимост от традицията, се смесва с различни компоненти като вода, лимонов сок или силен чай и други съставки. Така приготвен вече може да се използва за рисуване. Много художници добавят захар или меласа в пастата за подобряване на качествата й и по-доброто й попиване в кожата. Сместа с къна трябва да престои в продължение на от 1 до 48 часа преди употреба, за да се освободи лоузона в нея. Времето на престой зависи от целта на използване на къната. Етерични масла добавени към къната, с високи нива на монотерпенови алкохоли, като чаено дърво, саджепут (cajeput) или лавандула, ще подобрят характеристиките на кожното оцветяване. Други етерични масла, като например евкалипт и карамфил, също са полезни, но са твърде дразнещи и не трябва да бъдат използвани върху кожата.

Вече готовата паста за нанасяне има тъмно зелен до тъмно кафяв цвят. Нанасянето й върху кожната повърхност се осъществява посредством различни инструменти, включително дървени клечки и спринцовки. Оцветяването на кожата може да бъде постигнато в рамките на минути, но за получаването на по наситени петна, къната трябва да се остави по-дълго върху кожата. За да не изсъхва бързо в състава и трябва да бъде включена захар. А вече сухата и достатъчно престояла върху кожната повърхност къна се почиства с четка или се изстъргва с подходящ инструмент. Получените петна отначало са светло оранжеви, оранжеви или светло кафяви. За около 24 часа или до 2-3 дни, те потъмняват и добиват червеникаво-кафяв цвят. Най-тъмни петна се получават на дланите и ходилата, където кожата е най-дебела и лоузоновите молекули потъват по-дълбоко в нея. Достигнало максимална сила на цвета, петното от къната се задържа така от няколко дни до 1-3 седмици, като впоследствие започва постепенно да изсветлява. Трайността му зависи от честотата на миене, вида използван сапун, типа кожа, местоположението на рисунката, съставките добавени към пастата.

Рисунките с къна, освен че са красиви, предпазват и от горещината, поради охлаждащия ефект на растението. Днес хенна рисунките са популярни по целия свят. Вече не са ограничени до традициите на даден регион. Съчетават модерност и минало, повлияни от религиозни, културни и артистични символи, ограничени единствено от фантазията на рисуващия.

Както вече бе показано, къната получена от хенна се използва за рисуване на тела, боядисване на коса, в стенописи, оцветяване на платове, кожа и дърво, изрисуване на краката и ръцете на булката преди сватбата в някои азиатски страни.

Така наречените „мехнди вечери”, се състоят 2 дни преди сватбата. Събират се само жени от рода, като майсторките на хенна-рисунките започват да изрисуват стъпалата и дланите на булката. В някои области традицията повелява да се украсяват и по-големи части от тялото й. В сватбената украса на булката са важни не само шарките и формите, а и наситеността на цветните петна. Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябва да е любовта на семейството на жениха. В тях умело се вписва името на младоженеца, като негова задължителна задача през първата брачна нощ е да го открие. Свекървата отговаря за мехнди точката - знак, че тя дава благословията си.

Хенна се използва в Аюрведа медицината. Тя показва различни ползи за здравето на човека, като притежава хипогликемични и хиполипидемични свойства, инхибира туберкулозната бактерия и е полезна при кожни заболявания. Екстракт от къна предотвратява увреждането на черния дроб при експозиция от въглероден тетрахлорид. Воден екстракт от къна, получен чрез варене е ефикасно средсвто за превенция от уролитиаза.

Научни резултати потвърждават антибактериалната активност на хенна листата и подкрепят традиционната употреба на растението при лечението на бактериални инфекции и смущения, които се проявяват на биохимично ниво. Екстракт от листата му показва антибактериална активност срещу Е. coli.

Изследвани и доказани са антиканцерогенните свойства на екстракт от листа на хенна в животински модели, при лабораторни условия. Проучване установява, че прах от листата на хенна, приет вътрешно или приложен локално при рак на кожата, проявява химиопрофилактичен ефект.

Изображение: SKsiddhartthan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Употребата на хенна е опасна при хора с дехидрогеназен дефицит на глюкозо-6-фосфат, което е по-често срещано състояние при мъжете, отколкото при жените. Бебета и деца от определени етнически групи са особено уязвими на нея. В повечето случай се проявяват алергични реакци към някоя от съставките на продукта, който съдържа хенна. Но ако по време на или след рисуване на тялото със сместа от къна, се появи зачервяване, обрив, сърбеж или други локални нежелани ефекти, трябва де се консултирате незабавно с лекар.

Хенна е подходящ източник на дърва за огрев. Дървесината е фина, твърда и се използва за направата на колчета за палатки и дръжки на инструменти в Индия. В Туркана, Кения, стъблата се използва за плетене на риболовни кошници.

Други приложения на хенна

Корените на растението се разглеждат като мощно лекарство при гонорея. Подобрява плодовитостта при жените. Отвара от корените се счита за диуретично средство и такова подходящо за лечение на бленорея и бронхит. Също съдържат лоузон, който притежава антибиотични свойства. Смлени корени се използват за лечение на циреи и очни заболявания при деца.

Маслото от цветята на растението съдържа алфа- и бета-йонон. Инфузии от листа и цветя се прилагат външно при язви и ревматизъм или се приема през устата при тетанус, епилепсия и болки в стомаха. Листата се използват още при лечение на проказа, жълтеница и скорбут.

В Малайзия пресни листа се използват за направата на компреси на пресни синини и за облекчение на парене в краката, за лечение на бери-бери, кожни заболявания, циреи, порезни рани и подуване на стомаха. С отвара от тях може да се прави гаргара за лечение на възпалени венци и облекчение на болки в корема след раждане. В Индонезия, паста от листата се прилага за лечение на заболявания на ноктите и при херпесни инфекции, а под формата на чай се приема при затлъстяване. В страната се използва и мехлем направен от млади плодове, който се прилага при сърбеж. Във Филипините, цветовете се приемат като приспивателно.

Ароматните цветя се използват като парфюм, докато малките клонки като четки за зъби в Индонезия. Атрактивното малко дърво, може успешно да се отглежда в градини.

Заглавно изображение: thiagarajan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons