Теснолист божур

Теснолист божур (Paeonia tenuifolia) представлява тревист вид божур, който понякога се нарича папратов листен божур или степен божур. Класифицира се към семейство Божурови (Paeoniaceae). Описан е от Линей през 1759 г. Видът е интерглациален реликт. Той е застрашен в България.

Устройство на теснолист божур

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението може да достигне 30-60 см височина. Има грудковидни корени. Листата му са фино разделени на почти нишковидни сегменти, които растат близо един до друг по стъблата. Имат тъп до заоблен връх, тъмнозелен отгоре и по-светло сивозелен отдолу. Цветът е с диаметър 6-8 см, чашковиден, с наситено пурпурни до тъмночервени, дълги обърнато яйцевидни венчелистчета. Чашелистчетата са на брой от 5-6, а венчелистчетата 8-20. Тичинките са дълги 1.5-2 см, с жълти нишки, прашници и цветен прашец. Обикновено цветът има три, понякога две, груби, плъстени косъмчета, които ще се развият в 2 см дълги, сухи, разпадащи се плодове, наречени мехунки. Цветовете се развиват по единично на стъбло и изглежда сякаш плуват върху листата. Божурът не е покрит с власинки. Цъфти през април - май, а плодоноси през август - септември.

Разпространение на теснолист божур

Този вид божур е роден в Кавказките планини на Русия и Черноморското крайбрежие на Украйна, като се разпространява на запад в България, Румъния и Сърбия и на изток до Северозападен Казахстан. Теснолистният божур се среща по сухи тревисти места, най-често на каменист варовит терен, на надморска височина до около 700 метра.

Приложение на теснолист божур

Този вид божур се отглежда лесно. Вире еднакво добре и в дивата природа и в цветната градина. Много често се използва във флоралната декорация поради интересната му зелена маса и големи цветове. Растението няма медицинско приложение.

Заглавно изображение: Cryptobasis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons