Пясъчна лилия

Пясъчна лилия (Pancratium maritimum) или морски нарцис, е вид луковично растение, което принадлежи към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Тя е застрашена от изчезване и защитена от Закона за биологичното разнообразие.

В България съществува резерват "Пясъчна лилия" - обявен през 1962 г. върху площ от 0,6 хектара с цел да се запази едно от най-големите естествени находища на терциерния реликт. Намира се югозападно от гр.Созопол в местността Каваците. Народни имена на растението са още: пясъчен нарцис и момина сълза. Специфичният епитет "maritimum" означава "на морето".

Устройство на пясъчна лилия

Изображение: Awinch1001, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пясъчната лилия е луковично многогодишно растение с дълго стебло и синкавио-зелени, широко линейни листа, които често умират по време на горещите лета. Достига височина до 50 сантиметра. Цветовете й са до 15 см дълги, бели. Имат приятен, екзотичен и много фин аромат на лилия, който се проявява само по време на безветрените летни нощи, които позволяват на деликатния аромат да стане забележим. Цъфтежът е от август до октомври.

Разпространение на пясъчна лилия

Растението произхожда от Канарските острови и двете страни на Средиземноморския регион и Черно море от Португалия, Мароко и Балеарските острови на изток до Турция, Сирия, Израел и Кавказ. В частите на ареала си на южните български и северно-турски и грузински брегове на Черно море, той е застрашен от изчезване. Натурализиран вид е в Южна Калифорния, Бермудските острови и Азорските острови.

Лесно се отглежда, но изисква много слънце и много добре дренирана, песъчлива почва. Нуждае се от горещо лято, за да цъфти. Размножава се чрез семена или разделяне на луковиците след цъфтеж. Разсадът може да цъфти през третата или четвъртата година след засаждането. Pancratium maritimum расте на плажове и крайбрежни пясъчни дюни, често с голяма част от листата и стъблата си заровени в пясъка.

Използваема част на пясъчна лилия

Растението е защитено! Не се разрешава брането на цвета с цел флорална декорация или събирането на целия вид като билка.

Химичен състав на пясъчна лилия

Вещество, изолирано от растението е 4'-хидрокси-5,7-диметокси-8-метилфлаван. Известно е, че видът съдържа токсични вещества. Подлежи на допълнителни изследвания за съдържание на различни съединения, при което неговото третиране трябва да бъде съобразено със защитеният му статус.

Лечебни свойства и приложение на пясъчна лилия

Изображение: Laurentius, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пясъчната лилия е защитен вид. Съответно не се разрешава използването й по какъвто и да е начин. Изключение прави изследване на вида в Египет, при което се установяват нейни лечебни свойства:

• инхибиторни свойства на екстракти от цветята и луковиците й срещу ацетилхолинестераза - AChE (ензим, участващ в етиологията на болестта на Алцхаймер). Цветята на египетската пясъчна лилия могат да бъдат обогатен източник на AChE инхибитори.
• слабо антиоксидантно и цитотоксично действие.

Интересно за пясъчната лилия

Pancratium maritimum се опрашва от ястреб-молец наречен Agrius convolvuli. Тези насекоми посещават цветето само когато скоростта на вятъра е под 2 метра в секунда. Дори ако видът се опрашва по изкуствен начин при ветровито време, опрашването не е ефективно. Pancratium maritimum не е възприемчив към собствения си прашец и трябва да бъде кръстосано опрашен.

Заглавно изображение: arie tennbaum Pikiwiki Israel, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons