Лъскав хилокомиум, Хилокомиум спленденс

Лъскав хилокомиум, Хилокомиум спленденс (Hylocomium splendens) известен още като блестящ дървесен мъх, стъпаловиден мъх и планински папратов мъх, е многогодишен клонов мъх, който се отнася към семейство Хилокомиеви (Hylocomiaceae). В целия си ареал е известен с различни имена, включително планински папрат-мъх и стъпаловиден мъх в Северна Америка и обикновен пагоден мъх в Китай. Обикновено е лесно да се разпознае, когато е добре оцветен и расте буйно, но могат да се срещнат и странно изглеждащи форми. На практика има малко мъхове, които имат сложните, двойно перести сплескани клони на H. splendens. Цветът на стъблото му почти винаги е яркочервен.

Установено е, че относителното съдържание на лутеин, β-каротин и зеаксантин в този вид мъх, се увеличава под влияние на отрицателни и повишени температури, докато общото съдържание на каротеноиди намалява при температурен стрес. Получените данни от такова изследване разширяват познанията ни за механизмите на резистентност при бриофитите и ще допринесат за разбирането на еволюционните промени в устойчивостта на стрес при висшите растения.

Устройство на лъскав хилокомиум

Обикновено е маслиненозелен, жълтеникав или червеникавозелен на цвят, с червеникави стъбла и клони. Те често образуват клони с дължина до 20 см, като растежът от текущата година започва от близо средата на клона от предходната година. Това води до образуване на перести листа на стъпала. Възможно е да се оцени възрастта на растението чрез преброяване на стъпалата - всяка година се произвежда ново ниво. Тази форма на растеж позволява на вида да се „катери“ по други мъхове и горски отпадъци, които падат върху него.

Разпространение на лъскав хилокомиум

Този вид мъх е с широко разпространение в бореалните гори в Северното полукълбо. Среща се в Европа, Русия, Аляска и Канада, където често е най-разпространеният вид мъх. Расте също в арктическата тундра и по на юг на по-високи надморски височини, например в Северна Калифорния, Западен Съчуан, Източна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Западна Индия. В Шотландия е характерен вид за Каледонската гора. Той е сенчестолюбив, вирее в почва и хумус, както и върху разлагаща се дървесина и често образува рогозки с живи части, растящи върху по-стари, мъртви или умиращи участъци. По на юг растенията са по-големи с няколко стъпала; по на север, в арктическата тундра, растенията са по-малки с малко стъпала.

Различията в хранителните вещества и климата водят до вариации в размера, модела на растеж и морфологията на листата му в широк диапазон. Растенията от иглолистните дъждовни гори на Тихоокеанския северозапад са здрави, 3-перести и образуват дълбоки стъпаловидни нововъведения. Стъблените листа имат дълги, накъдрени остриета. Растенията от арктическата тундра обаче са много по-малки, само с 1 или 2 перести части и обикновено нямат дъговидните нововъведения. Стъблените листа имат тъпи или рязко заострени върхове.

Срещайки се широко в бореалните гори, това растение често е установено по горските подове дори в сравнително сурови северни ширини. В Канада, например, климаксната гора от черен смърч/перов мъх често се среща с умерено гъст коронен лист, включващ горски под от перови мъхове, които биват H. splendens, Pleurozium schreberi и Ptilium crista-castrensis. Експерименти, симулиращи глобални промени с увеличени хранителни отлагания и затопляне, показват, че те могат да имат отрицателно въздействие върху растежа на Hylocomium splendens.

В райони, където е в изобилие, той помага за поддържане на влажността на почвата, което е от полза за растежа на други растения. Органичната материя, която се задържа върху мъха, ще се разложи, за да се превърне в почва, отчасти чрез действието на безгръбначни като акари и нематоди.

Въпреки че блестящият дървесен мъх често преобладава върху горския под в големи площи от бореалната гора, той расте и с други мъхове. В Каледонската гора, често срещани видове заедно с него, включват червеностъбленn пераст мъх (Pleurozium schreberi), голям рошав мъх (Rhytidiadelphus triquetrus) и обикновен космат мъх (Polytrichum commune).

Като силно устойчив на сянка вид, той постепенно ще измести по-светлоизискващите организми. Докато мъхът расте и се развива, той произвежда повече органичен материал върху горския под или друг субстрат, където расте, и това от своя страна спомага за установяването на почвено-зависими съдови растения като боровинка (Vaccinium myrtillus) и брусница (Vaccinium vitis-idaea).

Използваема част на лъскав хилокомиум

Употребяват се надземните чсти на билката.

Химичен състав на лъскав хилокомиум

Изследванията са довели до изолирането на няколко съединения от мъха, включително 5α,8α-епидиокси-24(S)-етилхолеста-6,22-диен-3β-ол, диплоптен, β-ситостерол и 1-хексакозанол, билутеолин, фитенова и арахидонова киселини, мастни киселини, моноглицероли, терпеноиди, алкохоли, стероли, дитерпени, алкани, восъчни естери, тритерпени, стероиди, полифеноли, аминокиселини.

Лечебни свойства на лъскав хилокомиум

Hylocomium splendens е признат в етноботанически изследвания за своите потенциални антибактериални и противотуморни свойства. Въпреки че не се използва широко в съвременната медицина, изследванията на химичния му състав разкриват няколко свойства с лечебен потенциал. Има антибактериални качества и може да съдържа и противотуморни агенти.

Свойства на лъскав хилокомиум

• антибактериална активност: Екстракти от H. splendens показват силна антибактериална активност срещу грам-положителни бактерии. Проучванията показват, че етеричното му масло е активно срещу различни бактерии, включително Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecalis, Bacillus cereus и Mycobacterium smegmatis, Pseudomonas aeruginosa.
• противогъбична активност: Етеричното масло от този мъх е показало активност срещу гъбичките Candida albicans.
• противотуморен потенциал: Последните проучвания са идентифицирали H. splendens като съдържащ потенциални противотуморни агенти.
• антиоксидантни свойства: Известно е, че H. splendens има високо съдържание на каротеноиди, които осигуряват антиоксидантна активност срещу свободните радикали.

Наред с други мъхове, H. splendens е част от група, известна с традиционните си приложения за заздравяване на рани и намаляване на инфекциите.

Етерично масло от лъскав хилокомиум

Идентифицирани са петдесет и осем съединения в маслото от H. splendens, включително β-пинен (11,6%) и α-пинен (8,9%). Етеричното масло от H. splendens е богато на монотерпени (30,8%). То показва антибактериална активност срещу Escherichia coli, Yersinia pseudotuberculosis, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecalis, Bacillus cereus, Mycobacterium smegmatis и гъбичката Candida albicans с минимални инхибиращи концентрации съответно в диапазона от 428-857 μg/mL.

Други употреби на лъскав хилокомиум

Видът има търговска употреба във флорални изложби и за облицоване на кутии за съхранение на плодове и зеленчуци. В миналото е бил използван като подово покритие за пръстени подове. В Аляска и Северна Канада все още се използва за запълване на празнините между трупите в дървени колиби.

Hylocomium splendens служи като ефективен биомонитор за атмосферно замърсяване поради способността си да натрупва тежки метали като олово и кадмий от въздушни отлагания. Този мъх е особено ценен в бореалните региони за оценка на качеството на въздуха, където той интегрира замърсители с течение на времето чрез многогодишния си растеж, предоставяйки надеждни индикатори за нивата на замърсяване на околната среда. Проучвания в залесени райони са използвали трансплантирани проби от вида за количествено определяне на отлагането на микроелементи, подчертавайки неговата чувствителност към промишлени емисии и замърсители, свързани с трафика.

В градинарството, Hylocomium splendens е ценен декоративно заради своя перест, подобен на папрат вид, което го прави подходящ за терариуми, мъхови градини и като почвопокривно растение в сенчести места. Цветарите го включват във висящи кошници и сандъчета за растения, за да създадат буйни, зелени акценти, възползвайки се от неговата толерантност към висока влажност и слаба светлина. Видът често се използва като моделен организъм в изследванията на екологията на бриофитите, особено за изучаване на динамиката на растежа и популационната биология в горските подлеси. Неговите реакции на фактори на околната среда, като променливост на климата и въглероден поток, го правят ключов обект в изследванията на промените в тундровите и бореалните екосистеми.

Hylocomium splendens има глобална степен на опазване G5, което означава, че е безопасен и не е глобално застрашен, въпреки че местните популации могат да намалеят в интензивно управлявани горски райони. Този мъх е широко разпространен в бореалните и умерените региони, като не се изисква федерална законова защита в Северна Америка или Европа поради неговото изобилие и липса на застрашеност. Основните заплахи за H. splendens включват загуба на местообитания от горски практики като гола сеч, което се отразява негативно на покривката на подлесния мъх, като променя микроклимата и наличието на субстрат. Затоплянето на климата представлява допълнителен риск, като изостря условията на суша в бореалните гори, намалява темповете на растеж и жизнеността чрез намалени нива на влага. Промените, свързани с обръщането на историческата киселинност, като например промени в pH на почвата от намаленото отлагане на киселини, могат също косвено да повлияят на разпространението му в чувствителни местообитания. Въпреки този натиск, H. splendens проявява устойчивост чрез клонално размножаване и вегетативно разпространение, въпреки че повторното заселване на нарушени места се случва бавно поради постепенния му темп на растеж. Популациите се наблюдават в защитени зони, включително национални паркове в Канада и Аляска, където служи като индикатор за атмосферно замърсяване.

Блестящият дървесен мъх се използва от редица видове гръбначни - благородният елен (Cervus elaphus) понякога го консумира; различни птици, включително гребенестия синигер (Parus cristatus), като материал за гнездене, но това най-вероятно се дължи на изобилието му в гората, а не на предпочитание към него пред други видове мъхове.

Заглавно изображение: Walter Siegmund, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons