Златисто лале

Златисто лале (Tulipa aureolina) представлява един от шестте вида диви лалета, принадлежащи към семейство Кремови (Liliaceae) и растящи на територията на страната ни, които са застрашени от изчезване. Четири от тях са български ендемити — Блестящо лале (Tulipa splendens), Родопско лале (Tulipa Rhodopaea), Урумово лале (Tulipa urumoffii), съответно Златисто лале (Tulipa aureolina); един балкански ендемит - Хагерово лале (Tulipa hageri) и един неендемичен за България представител - Южно лале (Tulipa australis).

Устройство на златисто лале

Лалето е луковично, тревисто и многогдишно растение. Луковицата му е обвита с кафеви люспи, като сърцевината й съответно е светла белезникава. Цветното стъбло израства до 40 см височина. Разполага с от 3 до 4 листа, които са с ланцетовидна форма и остър връх. Венчелистчетата са жълти, като във вътрешността на чашката, която образуват, може да присъства тъмно петно. Образува плодче, което представлява елипсовидна, тристенна кутийка. Опрашването на цветовете става с помощта на насекоми, а размножаването на лалето чрез семена и луковици.

Разпространение на златисто лале

Този вид лале расте на сухи тревисти места и в разредени храсталаци, на нивото на дъбови гори, върху канелени горски почви. Популациите му са представени от малкото 250 растения, някои от които са в процес на умиране.

В България се открива в Стара планина и Тунджанска хълмиста равнина, при надморска височина от 60 до 500 метра.

Приложение на златисто лале

С цел съхранение на изгледа на вида е направен хербарий на цветната единица, който се намира във ВСИ, Пловдив. За целта е използвано растение взето от местност, намираща се срещу жп спирка "Малка полянка", гр. Айтос.

Фактори, които влияят отрицателно на разпространението на златистото лале са:

• ограниченото му разпространение;
• ниската му численост;
• ниската способност за размножаване;
• засилени селскостопанска и индустриална дейност, които трайно увреждат хабитата му
• неправомерно събиране на цветето за букети и изваждане на луковиците му, с цел засаждане в частни градини.

Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Находището при с. Сотиря попада в границите на природен парк „Сините камъни“. Находището при с. Терзийско и с. Венец се намира в границите на природна забележителност „Лалкото“.

Мерките, които са предприети, с цел опазване на вида са мониторинг на състоянието на популациите му; контролиране местонахождението и големината на земеделските площи, съобразено с популациите на златистото лале; възстановителни мероприятия в полза на растението; съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.