Гигантски копър

Гигантски копър (Ferula communis) представлява цъфтящо растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae, Umbelliferae). В древността е бил известен като лазер или нартекс. Много видове от рода са известни още от древността като източници на ароматни смоли, използвани в традиционната медицина. Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на материали за бита. Често се отглежда като декоративно.

Два хемотипа на F. communis са характеризирани с различни химични съставки. Токсичният хемотип произвежда главно пренилирани кумарини като феруленол, които са отговорни за летално хеморагично разстройство, наречено ферулоза. Нетоксичният хемотип съдържа сескитерпеноиди от дауканов тип като ферутинин и неговата фармакологична активност се приписва на тези съединения.

Естрогенната активност на билката се дължи на наличието на ферутинин в нея, естер на сескитерпенов алкохол, който действа като агонист на естрогенните рецептори, с химична формула, равна на C22H3O4. Компонентът, присъстващ в F. communis, отговорен за токсичността на растението, е феруленол, пренилиран кумарин с химична формула C24H30O3. Това съединение е способно да предизвика смъртност чрез силните си антикоагулантни свойства, което води до летален хеморагичен синдром, ферулоза, при животни, които се хранят с хемотип на F. communis, съдържащ високо количество феруленол. Отстраняването на компонента феруленол прави екстрактите от Ferula нетоксични. Всъщност, останалите пренилирани кумарини не присъстват в концентрации, достатъчни да предизвикат токсичност. Приемът на високи концентрации от екстракта от това растение води до двоен дозозависим ефект, типичен за сескитерпени като ферутинин. Резултати от изследвания показват, че екстрактът от F. communis, освен че притежава естрогенно-подобно свойство, показва дозозависим ефект. Ниските концентрации (0,1-0,8 μM) показват хиперпролиферативен ефект, докато по-високите концентрации (1,6-50 μM) са токсични. Следователно, този екстракт може да бъде отличен кандидат за компенсиране на намалението или липсата на естроген.

Устройство на гигантски копър

Гигантският копър е високо тревисто многогодишно растение, израстващо до 1-2,5 м, ароматно, с гъсти корени. Цилиндричното му стъбло е зелено, набраздено, покрито със слузест ексудат. Клоните по него, дълги 8-10 см, са редуващи се (долни) или срещуположни (горни). Листата са голи, с голяма обвивка. Съцветието е прикрепено към крайната част на стъблото. Цъфти през юни. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от мухи.

Разпространение на гиганатски копър

Среща се в средиземноморски и източноафрикански гори и храсталаци. Роден ареал на този вид е от Средиземноморието до Арабския полуостров и Танзания. Той е многогодишно растение и расте предимно в субтропичния биом - сухи хълмове, стени, пустееща земя и варовик, често в почви, които са влажни през пролетта. Не може да расте на сянка.

Днес расте в Южна и Централна Европа, земите около Средиземно море, Близкия изток, Канарските острови, Балканския полуостров, Апенинския полуостров, Иберийския полуостров и Северна Африка. В европейския регион растението е често срещано от Португалия до Гърция, Испания, Франция, Италия, Хърватия, Черна гора, Албания и Кипър. Растението е интродуцирано във Великобритания. На територията на бивша Югославия, F. communis е била известна само в Хърватия и Черна гора. Ferula communis е открита на две места по време на флористични проучвания през пролетта на 2015 г. и пролетта на 2016 г. в южната част на долината на Неретва (Босна и Херцеговина).

Растението е класифицирано като „най-малко застрашено“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN.

Вирее в гори, горски поляни, необработени тревни площи, пасища, рудерални съобщества, скалисти и каменисти места, необработваема земя, планинска равнина, речни брегове, брегове на езера, речни корита, маслинови горички, крайбрежни ръбове, стръмни хълмове; на надморска височина до 2500 метра

Използваема част на гигантски копър

Употребяват се екстракти от корените му, както и от листата и коренището му.

Листата на Ferula communis са добър източник на естествени антиоксиданти и фенолни съединения. Това показва, че растението има широк спектър от приложения, включително като естествен консервант за храна, фармацевтични продукти и козметика.

Химичен състав на гигантски копър

Билката съдържа феруленол, ферпренин, сескитерпенови кумарини (самаркандин, фарнезилкумарина, изоферпренин, 2-нор-1,2-секоферуленол, феселол и коладонин); умбелиферон, умбелипренин и фарнезиферол А; дауканови сескитерпенови естери.

Други съединения изолирани от гигантски копър са 3,4-метилендиокси-5-хидрокси-пропиофенон, фенилпропаноиди 1-хидрокси-1-(3’-метокси-4’,5’-метил-ендиокси) фенилпропан и 2-епихелмантицин и елемицин; феркоперол, който е циклично-ендопероксинеролидолово производно. Ацетилените, включително ферулинолон [3-(1,2-дихидрофалкаринолонил)-феруленол] и декарбоксиферулинолон [2-нор-3-(1,2-дихидрофал-каринолонил-феруленол], са другият клас метаболити, идентифицирани от корените на F. communis.

Хромоните са другият клас съединения, които са изолирани от F. communis - фарнезил-хромонови производни, сескитерпенов ферхромон.

Летливи съставки на F. communis

В проучване върху масло от листа на F. communis са идентифицирани четиридесет и седем компонента. Основните съставки са мирцен и аристолен, с високо съдържание на монотерпени. Освен това, два основни сескитерпена - аристолен и (E,E)-фарнезол, също присъстват в летливото масло. Химичният състав на етеричните масла от различни части на растението показва, че съдържанието на аристолен достига 19,0% в маслото от листа, докато липсва в маслото от цветове. За разлика от това, химичният състав на пробите, получени от стъбла, е различен и доминиран от сескитерпени. Сескитерпените аристолен, β-гурюнен, α- и β-селинени са основните компоненти на етеричното масло от стъблата на билката. Забележително е, че добивите на масло от тях са поне два пъти по-ниски от тези на маслата от листа и цветове.

Лечебни свойства и приложение на гигантски копър

Гигантският копър традиционно се използва заради своите противовъзпалителни, антимикробни и хипогликемични свойства, като корените често се прилагат при кожни инфекции и ревматизъм. Съвременните изследвания подчертават потенциала му като източник на фитоестрогени (ферутинин) за симптомите на менопаузата, заедно с антиоксидантни и противоракови свойства в екстрактите от листа. Растението, в своя токсичен хемотип, причинява тежки кръвоизливи, което налага повишено внимание при употребата му с лечебна цел.

Както вече бе посочено това растение има два различни хемотипа - отровен и неотровен хемотип. Отровният хемотип съдържа главно пренил кумарини като феруленол и сродни съединения, които са отговорни за ферулоза (смъртоносно хеморагично заболяване, което засяга главно кози, овце, говеда и коне). Другият хемотип е нетровен и съдържа дауканови естери. Генетично тези два хемотипа са различни и са разпространени в различни географски региони. Неотровното растение се използва традиционно като хормонално растение поради съдържанието си на фитоестрогени, докато отровното може да причини различна степен на интоксикация и дори смърт.

Всеки хемотип е надарен с различни съставки и различна активност. Отровният хемотип проявява антикоагулантна и цитотоксична активност със сескитерпенови кумарини като основни съставки, докато неотровният проявява естрогенни и цитотоксични ефекти с даукан сескитерпенови естери като основни съединения.

Свойства на гигантски копър

• антибактериално;
• цитотоксично, апоптотично и антипролиферативно, антинеопластично;
• антиоксидантно;
• естрогенни;
• противовъзпалителни;
• антимикробни.

Изследванията показват, че растението има цитотоксични ефекти срещу ракови клетъчни линии (като HeLa) и проявява антимикробна активност срещу бактерии.

Сескитерпенът в билката - 14-(O-хидроксицинамоилокси)-даук-4,8-диенът, притежава силна активност срещу Staphylococcus aureus, Bacillus subtilis, Streptococcus durans и Enteracoccus faecalis, сравнима с тази на стрептомицин сулфат. От друга страна, феруленолът показва мощна активност срещу четири щама Mycobacterium, включително M. intracellulare, M. xenopei, M. chelonei и M. smegmatis. Съединението 14-(O-хидроксицинамоилокси)-даук-4,8-диен показва значителна активност срещу Грам-положителни бактерии, докато ферулинолът е установен като по-малко активен.

Екстрактът от корен на F. communis има слаб антибактериален ефект срещу Streptococcus pyogenes и Streptococcus pneumonia. Повлиява само растежа на колониите на Bortryo fuckeliana, Monilinia laxa и Monilinia fructigena.

Съобщава се, че феркоперол, който е циклично-ендопероксинеролидолов дериват, също има амебицидна активност. Антималарийните ефекти на феркоперола са сравними с други стандартни антималарийни съединения.

Роля на гигантският копър в менопаузата

Екстрактът от Ferula communis може да се счита за отличен кандидат за лечение на симптоми по време на менопаузата и би могъл да доведе до решителни подобрения в менопаузалната дисфункция.

Прилагането на екстракт от растението в клинично изпитване значително подобрява областите, свързани с желанието, любовната игра, комфорта и оргазма, след прием на екстракта в продължение на 90 последователни дни. По отношение на симптоматологията, открита при явна менопауза, може да се направи аналогично наблюдение. По-специално, приемът на екстракт от Ferula communis в продължение на 90 дни довежда до статистически значимо намаляване на обривите, изпотяването, наддаването на тегло, раздразнителността, депресията, лошия сън и вагиналната сухота. Този екстракт би могъл да бъде отличен кандидат за компенсиране на намаляването или липсата на естроген.

F. communis традиционно се използва като средство против истерия и за лечение на дизентерия. Коренищата на това растение, известно като Ал-калах в Саудитска Арабия, се използват локално като традиционно средство за лечение на кожни инфекции, докато печените цветни пъпки се прилагат срещу треска и дизентерия.

Историческо приложение на гигантски копър

В традиционни медицински книги са описани множество полезни приложения на това растение. Например, прилагането на пасирани пресни ядки е полезно за изхвърляне на кървави течности от устата и за лечение на стомашни болки с диария. Препоръчва се също за лечение на ухапване от змия. Приготвянето на смачкани растения под формата на фитил запечатва кървенето на кървящия орган. Прилагането на растителни семена подобрява крампите, а ако се втрие комбинацията от смачкани семена с масло върху кожата, се предизвиква изпотяване.

Младите му стъбла и съцветия са били консумирани в древен Рим и все още се консумират в Мароко днес. Кулинарната употреба на този вид обаче не винаги е безопасна и може да се получи отравяне.

Ключови традиционни и потенциални медицински приложения на гигантски копър

• кожни инфекции и заздравяване на рани - корените се използват традиционно за лечение на кожни инфекции и като лапа за подпомагане на заздравяването на рани;
• респираторно и храносмилателно здраве - използва се за лечение на астма, бронхит и диария;
• гинекологично здраве - поради високото си съдържание на ферутинин, действа като фитоестроген, показвайки потенциал за управление на симптомите на менопаузата;
• овладяване на болката - екстрактите от корени се използват за лечение на болки в ставите и ревматизъм;
• метаболитна подкрепа - в някои региони се използва заради хипогликемичните си ефекти за управление на нивата на кръвната захар.

Смола от гигантски копър

От древността смолата на видовете Ferula се използва за медицински цели. Смолата, под формата на лепкав латекс, обикновено се е извличала от долната част на стъблото или корена на билката, като кореновата смола е била най-качествена. Тя се използва медицински, но в по-големи дози може да бъде вредна. Съдържа кумарин и други антихранителни фактори и може да причини вътрешни и външни кръвоизливи, загуба на витамин К, анорексия, диария, слабост, хипотермия и хипопротромбинурия.

В корена се е пробивал малък отвор с остър инструмент, след като са били отстранени всички камъни и пръст от него. Под корена се е изкопавал малък ров и на дъното са се поставяли няколко гладки и плоски камъка за събиране на отделяната смола. Пробиването е правено достатъчно дълбоко в корена или долното стъбло, за да се осигури постоянен поток от смола под собствено налягане.

Смолата обикновено се е добивала през сухите и горещи летни месеци, докато влагата не е могла да я разруши. Тя се втвърдява, когато е изложена на въздух, при което променя цвета си на кафяво-червен. Тази, която се отделя в капкообразна форма, се счита за по-качествена от тази, която се стича свободно.

Тя е успокояваща и се използва и за лечение на диабет, дори като тамян.

Начин на употреба на гигантски копър

• пресни или сушени надземни части - при дизентерия и като антихистерично средство;
• корени - при ревматизъм и болки в ставите;
• пресни или сушени коренища - при кожни заболявания;
• твърди се, че печените цветове са ефективни срещу дизентерия и сенна хрема;
• пресни семена се използват за лечение на ухапвания от змии, истерия, конвулсии, диария, диабет, замаяност и стомашни болки, за облекчаване на мускулни крампи и за спиране на кървенето.

Други приложения на гигантски копър

Стъблата на билката се използват в производството на мебели. Изсушената сърцевина се употребява като прахан, гори много бавно вътре в стъблото и по този начин може да се пренася от едно място на друго. Поради тази причина кухите стъбла понякога са били използвани като факли, тъй запалимата сърцевина гори бавно и равномерно, без да унищожава външното стъбло.

Внимание!

Установено е, че консумацията на F. communis е свързана с кървене (ферулоза) при животни и хора. Проучвания показват, че пренилираните 4-хидроксикумарини играят важна роля в прохеморагичните ефекти на F. communis. Съобщавани са и случаи на отравяне при хора от поглъщане на F. communis. Отравянето причинява симптоми при говедата, подобни на описаните при интоксикация с ферментирала сладка детелина.

Биологични тестове установяват, че сред съединенията, изолирани от F. communis, само пренилираните кумарини са токсични - феруленол и ферпренин. Екстракти, лишени от тези две съединения, все още остават токсични за опитни животни. Тази токсичност е приписана на по-полярни кумарини, които са производни на феруленол и ферпренин. Други проучвания също потвърждават, че само растения, съдържащи пренилирани кумарини, могат да предизвикат токсичните симптоми на ферулоза, докато тези, съдържащи дауканови естери, не са токсични.

Токсичните и нетоксичните разновидности на F. communis се различават не само по наличието на пренилирани кумарини или сескитерпенови естери, но и по други класове метаболити, включително летливи терпеноиди и фенилпропаноиди.

Заглавно изображение: Zidat, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons