Арабска акация, Акация нилотика, Гума арабика

Арабска акация, Акация нилотика, Гума арабика (Acacia nilotica, Vachellia nilotica) представлява цъфтящо дърво, което принадлежи към семейство Бобови (Leguminosae, Fabaceae). Известно е с народните имена бабул, трънлива мимоза, египетска акация или трънлива акация. В традиционната медицинска система Унани всички части на растението са били използвани като лекарство за различни заболявания. A. nilotica притежава различни лечебни свойства според класическите текстове на Унани, като стягащо, тонизиращо, заздравяващо рани, афродизиак, отхрачващо, спазмолитично. Растението е потенциален източник на различни биоактивни съединения с различни фармакологични свойства и терапевтични приложения. Различните му фармакологични активности са противовъзпалителни, аналгетични, антибактериални, противоракови, антидиабетни и антихипертензивни.

Устройство на арабска акация

A. nilotica е описана като многогодишно дърво, с 2,5-20 м височина. Клоните са разперени, образувайки гъста плоска или заоблена корона с тъмно до черно оцветени стъбла. Кората е тънка, грапава, напукана, наситено червено-кафява, отделяща смола. Бодлите са тънки, прави, светлосиви, по двойки в пазви, обикновено по 3-12 двойки, дълги 5-5,7 см при младите дървета; зрелите дървета обикновено са без бодли. Листата са двойно перести, дълги 30-40 мм, често с 1-2 дръжковидни жлези; събрани в от 2 до 11 двойки, наброяващи до 25 в листна петура. Цветовете са обилни, златистожълти, събрани в кълбовидни главички с диаметър 1,2-1,5 см, разположени аксиларно или вихрушковидно на дръжки с дължина 2-3 см, в края на клонките. Шушулките са прави или леко извити, дълги 5-15 см, на дръжка, широки 0,5-1,2 см, със стеснения между семената, придаващи вид на низ от перли, месести, когато са млади, неразтварящи се, стават черни и твърди при зрялост. Покрити са с власинки и са сиво-бели на цвят. Семената са тъмночернокафяви, гладки, полукръгли, компресирани, с ареол с дължина 6-7 мм и ширина 4,5-5 мм. Оранжево-кафяво лепкаво смолисто вещество се намира във вътрешността на растението.

Разпространение на арабска акация

Разпространена е в тропическите и топло-умерените райони на света в Азия, Австралия, Африка и Америка. Произхожда от Египет, през Магреб и Сахел, на юг до Мозамбик и Квазулу-Натал, Южна Африка, и на изток през Арабския полуостров до Индийския субконтинент и Бирма. Натурализирала се е широко извън родния си ареал, включително в Занзибар и Австралия, островите Кабо Верде, Индонезия, Иран, Ирак, Непал, Виетнам.

Акация нилотика вирее при средни температури от 15 до 28 °C и може да издържи на 50 °C, но е чувствителна към силен студ. Расте на разнообразни почви: влажни, алувиални, солени, глинести, по-бедни и добре дренирани. Разпространява се чрез добитък.

Използваема част на арабска акация

Според класическите текстове на Унани, използваните части са цвят, листа, корени, стъбло/кора, венец, шушулки, семена и клони, включително смолата, която дървото отделя.

Кора: Често се използва като отвара заради стягащите си свойства.
Листа: Използват се като лапа или се запарват в чай.
Шушулки и семена: Използват се за спазмолитично и антимикробно лечение.
Смола: Използва се заради омекотяващите си свойства и като тоник за черния дроб.

Химичен състав на арабска акация

В V. nilotica са идентифицирани над 150 химични компонента, които биха могли да бъдат свързани с потенциалните й действия. Кверцетин, рутин, кемпферол, нарингенин, катехин, епикатехин, галова киселина, елагова киселина, лупеол и нилотикан са основните й активни съставки.

Билката съдържа още алкалоиди, летливи етерични масла, феноли, фенолни гликозиди и терпени, танини, куркумин, флавоноиди; кемпферол-3-глюкозид, изо-кверцетин, катехин, кемпферол, галактоза, l-арабиноза, l-рамноза, диметилтриптамин, N-метилтриптамин, триптамини, метил галат, етил галат, галова киселина, егалова киселина, галокатехин-5-O-галат, дикатехин, полигалоитанин, цистеин, метионин, треонин, лизин, триптофан, полизахариди, д-пинитол, т-ситостерол, аканилол, лупенон, лупеол, нилотикан, мастни киселини, D-галактоза, L-арабиноза, L-Рамноза, 6-O-(β-D-глюкопиранозилуронова киселина)-D-галактоза, 4-O-(α-D-глюкопиранозилуронова киселина)-D-галактоза, галова киселина, крезол, кемпферол-3-глюкозид, изо-кверцетин, левкоцианиди, катехин, катехин-7-O-галат, кверцетин, кверцетин-3-O-β-глюкопиранозид, нарингенин, нарингенин-7-O-β-глюкопиранозид, халконарингенин-4′-O-β-глюкопиранозид; сапонини, протеини, полизахариди и мастни киселини.

Лечебни свойства и приложение на арабска акация

Популярността на традиционните лечебни растения в превенцията и лечението на заболяванията се увеличава в световен мащаб. Обширно проучване на литературата разкрива, че A. nilotica е важно традиционно лечебно растение с разнообразни лечебни свойства и редица фармакологични активности. То се използва традиционно по целия свят от древни времена. Клиничните проучвания потвърждават, че играе важна роля в превенцията и лечението на различни заболявания.

В продължение на хиляди години Vachellia nilotica се използва широко като билково лекарство за лечение на някои заболявания и симптоми, включително респираторни, стомашно-чревни и урогенитални болести.

Може да се влива в масла или чай или да се включва в паста, лапи и бисквити, да се използва като омекотяващо, антидиарийно, стягащо средство и като антидот при ухапвания от отровни животни. Най-забележими са понижаващите глюкозата и липидите активности на билката.

Ексудатът на това дърво е известен като гума арабика и се събира от времето на фараоните за производството на лекарства, бои и лакове. В днешния търговски пазар гума арабика се определя като изсушен ексудат от стволовете и клоните на Senegalia (Acacia) senegal или Vachellia (Acacia) seyal от семейство Бобови. Гумата на A. nilotica се нарича в Индия гума Amaravati.

Свойства на арабска акация

• антибактериално;
• противовъзпалително;
• антидиабетно;
• противораково;
• антихипертензивно;
• антиоксидантно;
• антималариен потенциал;
• аналгетична и антипиретична активност;
• противогъбично, антивирусно;
• антихелминтно;
• стягащо, тонизиращо, заздравяващо рани, афродизиак, отхрачващо, разхлабващо и спазмолитично;
• понижаващо глюкозата, понижаващо липидите;
• антипролиферативно, противоязвено;
• антидиуретично и антидиарийно;
• невропротективна;
• потиска тромбоцитната агрегация;
• антипротозойна активност;
• противодиарийно и антихелминтно;
• инхибитор на ацетилхолинестеразата -  в помощ на лечението на болестта на Алцхаймер;
• свойство за релаксация на гладката мускулатура.

Вещество в акация нилотика показва ефективна роля в лечението на рака чрез регулиране на клетъчните сигнални пътища. Тя модулира активността на различни туморни супресорни гени, ангиогенезата и апоптозата. Противовъзпалителната роля на билката се дължи на регулиране на активността на провъзпалителните ензими, включително циклооксигеназа и липоксигеназа. Танинът е активното химично вещество, отговорно за нейната антидиабетна активност.

Плодовете на A. nilotica се използват за лечение на болки в гърлото, настинка, бронхит, пневмония, диария, дизентерия, проказа и венерически заболявания според традиционната медицина на Унани. Отварата от кората се използва широко като стягащ душ при гонорея, цистит, вагинит, левкорея.

Проведено е проучване за изследване in vitro антибактериалната активност на метанолов екстракт от плодове на Acacia nilotica - екстрактът показва добра активност срещу Salmonella typhi и Bacillus cereus. Авторите заключават, че метаноловият екстракт от плодове на A. nilotica показва значително инхибиране на грам-положителни и грам-отрицателни видове. Едно от проучванията установява, че метаноловите екстракти от шушулките на A. nilotica са срещу различни бактериални и гъбични щамове. Метаноловият екстракт от шушулките показва най-висока активност срещу E. coli, S. aureus и A. niger. Антимикробното свойство на 50% водно-етанолов екстракт от листа на A. nilotica показва противогъбично действие срещу Rhizoctonia solani. A. nilotica демонстрира най-висока активност срещу три бактериални щама (E. coli, S. aureus и Salmonella typhi) и два гъбични щама (Candida albicans и Aspergillus niger). Шушулките и екстрактите от листа показват антивирусен ефект. Съобщава се, че шушулките на A. nilotica инхибират индуцираната от HIV-1 цитопатогенност.

Състояния и заболявания, при които се прилага арабска акация

• бронхит, фарингит;
• цистит и вагинит;
• конюнктивит, субконюнктивален кръвоизлив;
• кашлица, астма;
• оток на ухото;
• рак;
• офталмологична болка, заболявания на очите;
• дегенеративни заболявания - инхибиторът на ацетилхолинестеразата (AChE) се използва като лекарство за симптоматично лечение на болестта на Алцхаймер. Водният разтвор от корен, етилацетатните листа, етаноловите листа и етилацетатните кори на A. nilotica имат инхибиторна активност срещу AChE. Друго проучване показва инхибиране на ацетилхолинестеразата от дитерпена нилотикан, изолиран от етилацетатен екстракт от кората на стъблото на A. nilotica. Експерименти показват, че инхибиращият AChE ефект на A. nilotica е много по-мощен от този на португалски и датски лечебни растения като Brassica nigra и B. alba, Myristica fragrans, Juniperus Sabina и други.

• стомашно-чревни заболявания - традиционно отварата от листата се използва като стягащо средство за червата. Шушулките и кората са полезни при хемороиди. Сух трън от акация, сварен в 400 мл вода, филтриран и добавен мед, е полезен при хълцане. Слузта от смола е полезна при диария и дизентерия. Пастата от листа със зеера сия (Bunium bulbocastanum) и зеера сафаид (Cuminum cyminum) е полезна при диария. Прахообразните шушулки и екстракти от листа също са полезни при диария. Цветовете се използват като тоник при диария и дизентерия. Пресни листа, заедно със захар и черен пипер, са полезни при чревни ожулвания и хеморагична диария. Отварата от кората причинява запек, когато се използва перорално или като клизма.

Значителният защитен ефект на 50% хидроетанолов и 70% хидроетанолов екстракт от шушулки е разкрит при стомашни язви. Метанолов екстракт от плодове (шушулки със семена) на A. nilotica показва дозо- и времезависими антихелминтни ефекти при червеи чрез инхибиране на излюпването на яйцата и развитието на ларвите. Метанолов екстракт от кора е използван за лечение на индуцирани от бариев хлорид перисталтични движения.

• метаболитни нарушения - хипергликемия, хипертония, хиперлипидемия и затлъстяване. Проведено е in vitro проучване за оценка на хипогликемичната активност на печен прах от A. nilotica при диабетни плъхове, като е наблюдавано статистически значимо понижаване на нивата на кръвната захар. Друго важно проучване предполага, че водни и метанолови екстракти от листа на A. nilotica проявяват хипогликемична и антитромбоцитна активност при стрептозотоцин-индуцираните диабетни плъхове.

Проучвания върху животни показват, че A. nilotica работи срещу хиперлипидемия. В проучване върху животни, екстракт от A. nilotica е прилаган в дози от 100 mg/kg и 200 mg/kg перорално в продължение на 21 дни на женски албиноси плъхове с индуциран от стрептозотоцин диабет, за да се оценят антидиабетните, антихиперлипидемичните и антиоксидантните ефекти. Лечението с него е довело до понижаване на нивото на общия холестерол (TC), триглицеридите (TG), холестерола с ниска плътност на липопротеините (LDL-C), малоновия диалдехид (MDA) и е наблюдавано значително повишаване на холестерола с висока плътност на липопротеините (HDL-C).

Традиционно цветовете на A. nilotica са мощни тонизиращи средства и обогатяват кръвта. Екстрактът от тях е полезен при палпитация (неприятно усещане за сърцебиене).

Кората на акацията се използва в пастата за зъби, която действа като почистващ препарат за зъби. Екстракт от листа се използва като средство за хемоптиза, пастата от кората прави венците здрави, укрепва зъбите и също така спира кървенето им. Отварата от кората се използва като гаргара при различни проблеми с гърлото. Кората на акацията и кората на мангото в равни количества (6 г), варени в 750 мл вода за половин час са полезни при афти като гаргара с получената отвара. Клонките се използват широко като естествени четки за зъби за укрепване на венците и лечение на афти и зъбобол. Нежната клонка на това растение се използва като четка за зъби в Югоизточна Африка и Индийския субконтинент.

Използва се за лечение на хемороиди, проказа и за стимулиране на производството на мляко. Освобождаване на пролактин и производство на мляко - доказано е, че водният екстракт от кора на стъблото на билката в доза от 280-560 мг/кг стимулира производството на мляко и развитието на млечните жлези при женските плъхове.

Сексуално и урогенитално здраве - традиционно A. nilotica се използва за лечение на сексуални дисфункции. Шушулките са силен афродизиак и са полезни за лечение на левкорея. Промиване с отвара от кората е полезно и при инконтиненция на урина. Промиване с отвара от кора с алуминиев прах е полезно при вагинално течение. Оралният прием на отвара от кора е полезен при анормално маточно кървене. Смлените шушулки се използват при импотентност, сперматорея и са ефективни при урогенитални разстройства. Последните научни изследвания доказват, че екстрактът от пресни шушулки е полезен при лечението на сексуални разстройства като сперматорея, загуба на вискозитет на спермата, чести нощни изпускания и преждевременна еякулация.

In vitro проучване с етанолов екстракт от кора на A. nilotica 300 mg/kg телесно тегло показва увеличение на обема на урината и концентрациите на Na, K и Cl йони, което доказва диуретичния му ефект.

Едно проучване е доказало, че екстрактът от A. nilotica има хепатопротективно действие и този ефект се основава на намаляване на оксидативния стрес при индуцирано от ацетаминофен чернодробно увреждане при плъхов модел. Друго проучване показва защитния ефект на екстракта от листа на A. nilotica и етил галата върху ДНК и протеини срещу оксидативен стрес in vitro.

Екстрактите от кората и шушулките се използват за лечение на диария, дизентерия и други чревни проблеми поради високото им съдържание на танини.

Отвари от кората се използват за измиване на рани, язви и лечение на кожни заболявания. Паста от листа се прилага за насърчаване на заздравяването.

Използва се в традиционната медицина за подпомагане на управлението на диабета и намаляване на затлъстяването. Проучване подчертава мощните противозатлъстяващи, антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти на етилацетатната фракция от кората на стъблото на A. nilotica. Тя също така намалява инсулиновата резистентност и хиперлипидемията при затлъстяване, предизвикано от диета, при плъхове.

Местна употреба на египетска акация

Племето масаи яде както вътрешната кора (флоем), така и плодовата пулпа, сварени във вода. Източноафриканските племена, живеещи в саваната, използват това растение медицински за лечение на болки в гърлото, кашлица, болки в гърдите и др.

В Северна Нигерия се нарича багарува на езика хауса. Медицинските приложения включват накисване на нежната кора във вода, което се приема срещу дизентерия и херпес. Плодовете се смилат заедно със семената и се приемат с мед като лечение срещу стомашни язви.

Други употреби на египетска акация

В световен мащаб V. nilotica се използва в агролесовъдните системи като източник на дървен материал, фураж и зелени торове. Установено е, че оказва значително влияние върху подобряването на почвата, подобрявайки растежа на културите и добивите.

Кората на билката има високи нива на танин (12-20%), който се използва за дъбене на кожи. Десетгодишните дървета дават 35-40 кг кора. Екстракти от кората, листата и шушулките се използват за боядисване на кожа, вълна, памук и коприна. Тъмнокафявият цвят на V. nilotica и свойствата за боядисване се приписват на кверцетин, акацетин и елагитанините в билката. В Кано, Нигерия, акациевите шушулки традиционно се използват за боядисване на кожа в червеникав оттенък.

Ексудатът от смола от дърветата е от бледожълт до черен в зависимост от количеството танин, което съдържа. Разтворим е във вода и има уникални свойства за емулгиране, образуване на филм и капсулиране. Използва се в храни, печива и сладкиши. Във фармацевтичните продукти може да бъде носител в капсули и във високоразтворими добавки с фибри. Използва се също във водни бои, емулсионни щампи, лепила и мастила.

V. nilotica се използва за производството на биогориво като възобновяем източник на енергия.

Брашното от семената й съдържа протеини, фибри, мазнини, въглехидрати и микроелементи, като калий, магнезий, желязо, фосфор и манган. Аминокиселините, присъстващи в него са цистеин, метионин, треонин, лизин и триптофан. Освен това семената се считат за добър източник на минерали за образуване на кости, което се доказва от съотношението Ca/P от 1:20. В Индия сушените на въздух семена се консумират, когато има недостиг на хранителни ресурси, а също така могат да се използват като овкусител за храни.

Дървесината от V. nilotica има лесни механични и довършителни свойства, така че е подходяща за мебели, дървени декорации и корабостроене. От времето на фараоните, големи дървета са били експлоатирани от крайречните гори на Нил. В момента суданските гори се управляват на 20-30-годишна ротация, произвеждайки устойчива на термити дървесина, особено подходяща за железопътни траверси. В Индия и Пакистан крайречните плантации се управляват на 15-20-годишна ротация за дърва за огрев и дървен материал.

Тъмнокафявата дървесина е здрава, издръжлива, почти два пъти по-твърда от тиковото дърво, много устойчива на удар и се използва за строителство, минни подпори, дръжки за инструменти и колички. Най-добре се дълбае в зелено състояние. Има висока калоричност от 4950 kcal/kg, което я прави отлична дървесина за огрев и качествени дървени въглища. Гори бавно с малко дим, когато е суха.

Акация нилотика може да осигури фураж за добитък през сухия сезон, особено за овце и кози. Шушулките и листата съдържат 8% смилаем протеин, 7,2 MJ/kg енергия и са богати на минерали. В част от ареала си дребният добитък го консумира предимно, но другаде е много популярен и сред говедата. Шушулките се използват като добавка към дажбите за птици в Индия. Сушените шушулки са особено търсени от животните в пасищата. В Индия клоните обикновено се отрязват за фураж. Шушулките е най-добре да се дават сухи като добавка, а не като зелен фураж. В Южна Африка се използва смилане на клонки и клони за производство на фураж за животни. Смилането помага за намаляване на разпръскването на семена от вида.

В Западна Африка се счита, че шушулките и листата имат антихелминтни свойства върху дребните преживни животни и това е потвърдено от in vitro експерименти върху нематоди.

Бабулът е популярно селскостопанско дърво в централните равнини на Индия. Напоследък интересът се фокусира върху фастигиатната му форма. Този подвид е идеална ветрозащитна преграда около полета; тясната му корона засенчва по-малко от други видове ветрозащитни прегради.

В Индия този вид се използва широко върху деградирали солени/алкални почви, като расте върху почви с pH до 9, със съдържание на разтворими соли под 3%. Той също така расте добре, когато се напоява с отпадъчни води от кожарски заводи, и колонизира купища отпадъци от въглищни мини. Над 50 000 хектара от индийските клисури Чамбал са рекултивирани с A. nilotica чрез въздушен засев (това е едно от 3-те най-често използвани дървета за тази цел).

Acacia nilotica е многофункционално дървесно бобово растение, което фиксира азот. Като сухоустойчив вид може да се използва за възстановяване на сухи земи. То увеличава органичния въглерод в почвата, общите и наличните форми на азот и фосфор под своя покрив, така че може да се използва за подобряване на почвата. Шансовете за използване на азотни торове в различни програми за залесяване са много малки в близко бъдеще. Единствената алтернатива е да се изберат такива видове, които могат да задоволят своите нужди от азот от почвата, както и от атмосферата. Хранителните вещества, генерирани от дървото A. nilotica чрез биологична фиксация на азот, могат да се използват в рамките на производствената система, или едновременно като междукултурно растение, или последователно, както в ротационна система с угар.

Внимание!

Проучване показа, че екстрактът от кора на акация нилотика е много токсичен за Vero клетки при концентрации от 50 до 200 микрограма/мл. Друго проучване разкрива, че LD50 е установено, че е 215,36 мг/кг за етанолов екстракт от акация при плъхове. Освен това, авторите заключават, че е наблюдавана известна токсичност при субакутно и интраперитонеално приложение при плъхове, особено при по-висока доза от 60 mg/kg. Възможната токсичност на A. nilotica е изследвана при плъхове, поддържани на 2% и 8% акациева диета в продължение на 2 и 4 седмици. Отбелязано е значително намаляване на телесното тегло при всички плъхове, хранени с акация, и значително намаляване на нивата на хемоглобин, общ протеин в серума и общ холестерол при плъхове, хранени с 8% акациева диета до 4 седмици. Едно от проучванията показва, че кози, които са получавали перорални дози от 1 g/kg/ден акация, са имали периодична загуба на глас, нарушена координация на движенията и една коза е починала след 3 дни дозиране, друга е починала на 15-ия ден, а последната коза с тази доза е починала на 35-ия ден. При козите, които са получавали перорални дози от 5 g/kg/ден шушулки на Acacia nilotica, най-забележимите признаци, наблюдавани от първия ден на дозиране, са били гъста слюнка, загуба на глас, залитане, загуба на апетит в легнало положение и всички кози с тази доза умрат между 4-ия и 8-ия ден от експеримента.

Токсичността на растението зависи не само от неговите свойства, но е ясно свързана и с вида на използвания разтворител, дозировката, начина и продължителността на консумация.

Заглавно изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons