Долна куха вена (vena cava inferior)

Долната куха вена представя колектор с голям калибър, който събира венозна кръв от областта на долните крайници, таза, коремните стени, черния дроб и чифтните коремни органи. Стволът на вената се образува от съединяването на лява и дясна обща хълбочна вена, на нивото на четвърти или пети поясен прешлен, и се разполага предимно в коремна кухина. Малка част от ствола й (2-4 см) се намира в гръдна кухина.

Долната куха вена, след образуването, се насочва нагоре по преднодясната повърхност на поясните прешлени, прекосявайки предните повърхности на десните поясни артерии и дясната бъбречна артерия. Долната куха вена е разположена от дясно на коремната аорта. Отпред вената е покрита от париеталната коремница, дуоденума, главата на задстомашната жлеза, а в най-горния си отдел - от черния дроб. Стволът на вената се прекосява от a. testicularis dextra, респ. a. ovarica dextra. Преходът на вената от коремната към гръдната кухина се осъществява през специален отвор на диафрагмата - foramen venae cavae.

В ствола на долната куха вена се вливат притоци, разделени в две групи:

• париетални (пристенни) - транспортират кръв от коремната стена и диафрагмата;
• висцерали (органни) - носят кръв от вътрешните органи.

Париетални притоци на долна куха вена:

1. Vv. lumbales съответстват по брой и положение на едноименните артериални съдове. Те представляват вени от сегментарен вид, подобни на задните междуребрени вени. Предното им клонче събира кръв от страничната коремна стена, а задното - от мускулите и кожата на гърба, от гръбначния мозък и гръбначните сплетения. Левите поясни вени преминават зад коремната аорта и са по-дълги от десните. Встрани от гръбначния стълб тези вени се свързват помежду си чрез вертикални анастомози. От тях се формира v. lumbalis ascendens, като дясната се продължава във v. azygos, а лявата - във v. hemiazygos.

2. Vv. phrenicae inferiores представляват два венозни съда, които се разполагат от двете страни на ствола на едноименната артерия. Те преминават по долната повърхност на диафрагмата и се вливат в долната куха вена малко под foramen venae cavae.

Висцерални притоци на долна куха вена:

1. V. renalis води началото си от сливането на 3-4 или повече вени в областта на бъбречния хилус. Разполага се в ретроперитонеалното пространство от предната страна на бъбречната артерия и се влива в ствола на долната куха вена на границата между първи и втори поясен прешлен. Лявата бъбречна вена е по-дълга от дясната и прекосява предната повърхност на коремната аорта. Във v. renalis се вливат малки клончета от мастната капсула на бъбрека и от пикочопровода. В лявата бъбречна вена, поради по-голямата й дължина, се вливат още лявата v. testicularis (респ. v. ovarica) и лявата v. suprarenalis.

2. V. suprarenalis изхожда от надбъбречната жлеза. Дясната се влива директно в долната куха вена, а лявата - в лявата бъбречна вена. От надбъбречната жлеза изхождат и веносни съдове, които се вливат във vv. phrenicae inferiores.

3. V. testicularis води началото си от малки венозни съдове на семенника и надсеменника. Тя навлиза в семенната връв, където формира гроздовидно сплетение - plexus pampiniformis. При излизането си от ингвиналния канал вената е представена от 2-3 ствола, които малко след напускането на канала се обединяват в един венозен съд. В коремната кухина се разполага ретроперитонеално и придружава едноименната артерия. Дясната v. testicularis се влива направо в ствола на долна куха вена, малко по-надолу от мястото на вливане на дясна бъбречна вена. Лявата v. testicularis се влива в лявата бъбречна вена, почти под прав ъгъл.

4. V. ovarica е характерна за женския пол и се образува от венозно сплетени в мезоовариума. Има възходящ ход и влиза в състава на lig. suspensorium ovarii. Лявата и дясна v. ovarica се вливат по същия начин, както v. testicularis.

5. Vv. hepaticae дренират венозна кръвта от черния дроб. Те нямат извънорганни участъци, като при излизане от черния дроб директно се вливат в залягащата към него част на долната куха вена. Състоят се от неопределен брой венозни съдчета и 2-3 големи вени, чиито устия се отварят на равнището непосредствено под диафрагмата.