Тайните на Тибетската медицина

На този свят всички, които дишат, всички същества - хора и животни, са въвлечени в различни форми на страдание. Според тайните на тибетската медицина, независимо дали в момента сме физически здрави или не, по същество всички ние сме болни. Макар, може би болестта да не се е проявила, тя присъства като потенциал, който очаква възможността да се разгърне. Това обстоятелство затруднява определянето на обхвата на болестните състояния.

Общо състояние на тибетската медицина

Тибетската медицина е важна част от Традиционната китайска медицина. Тя е развивана в дълъг исторически период от тибетската националност, главно в районите на Тибет, Цинхай, Съчуан, Гансу, както и в Южна Азия, в страни като Индия, Непал и др.

Тибетската медицина се заражда в Тибетското плато и отличителните й черти се обуславят от народностни, обществени и природни фактори. Тибетското плато се намира в зоната с алпийски климат, с неудобни връзки с останалата част от света, затова тибетската медицина е съхранила много добре особеностите си. Например животинският и растителният свят на Тибетското плато е сравнително беден и лекарствата, които се използват се събират главно в райони с ниско съдържание на кислород във въздуха.

В Тибет поради разпространението на будизма във всички слоеве на обществото, възгледите му играят голяма роля в духовно отношение, поради което тибетската медицина се отличава и със силен религиозен характер.

Основна теория на тибетската медицина

През дългия период на пораждане, развитие и медицинска практика, тибетската медицина е образувала собствена теоретична основа.

Източниците на болестта

Шакямуни Буда е посочил като източници на болестите 84 000 различни въвличащи в страдание емоции, като страстно желание и омраза например, които оказват съответни въздействия върху съществата и по такъв начин причиняват 84 000 вида болести. Те могат да бъдат концентрирани до 1016 вида, които на свой ред е възможно да бъдат сведени до 404 вида.

Факторите, които водят до появата на болестите, са причини и условия, които дават възможност на причините да съзреят или да се проявят. Причините се подразделят на два вида - далечни и най-близки. Най-близките причини са хуморалните основи - вятър, жлъчка и слуз. Трудно е да бъдат определени далечните причини за всяка болест, тъй като в основата си всички болестни състояния водят началото си от менталната среда на миналите - предимно въвличащи в страдание - емоции, а именно тези ментални фактори в крайна сметка са отговорни за всички видове болести.

Тези въвличащи емоции тласкат към действия (карма), посяващи семената в ума, които по-късно дават своя плод във вид на определени заболявания. Затова не е възможно да се определят всички особени далечни причини, които играят роля при дадено конкретно заболяване; основно място сред тях обаче заемат въвличащите в страдание емоции на страстното желание, омразата и заслепението.

На свой ред те произлизат от невежеството. Невежеството е състояние на ума, при което не само не се осъзнава какви неща реално съществуват, но и погрешно се разбират природата на явленията. Невежеството поражда страстно желание, което на свой ред води до омраза, горделивост, завист и ревност, груба рязка реч, още по-голямо заслепение и т.н.

С други думи, от действието на негативните състояния на ума възникват трите типа хуморални разстройства на вятъра, огъня и слузта. Четиридесет и два типа болести на вятъра се причиняват от страстното желание; двадесет и шест типа болести на жлъчката се пораждат от омраза (например във вид на горделивост и завист); тридесет и три типа болести на слузта са следствие от заслепението - всичко 101 болести.

Класификация на заболяванията

Болестите могат да бъдат класифицирани чрез различни методи от гледна точка на засегнатите области в тялото, типа, факторите на обкръжаваща среда и други. Така, като се вземат предвид четирите класа на тези 101 болести, се получават 404:

1. 101 болести, причинени от силното влияние на действията (карма) в предишни съществувания;
2. 101 болести от този живот - които имат своите причини в един по-ранен период от живота и се проявяват по-късно в рамките на същия живот;
3. 101 болести, причинени от незрими същества (духове);
4. 101 повърхностни болести, наречени така, защото могат да бъдат премахнати просто чрез правилен начин на хранене и изобщо на живот, без да се прибягва до лекарства и допълнителни терапии.

Повърхностните заболявания могат да се появяват в резултат на неправилно хранене - неуравновесена диета - или водене на нездравословен начин на живот. Затова и болните могат сами да се излекуват, без да прибягват до някаква форма на медицинско лечение, ако следваните привички на хранене и стил на живот, довели до разболяването, бъдат поправени.

Но заболяванията на този живот, чиято причина е в по-ранен период на живота, а проявата им - в по-късен, както и свързаните с кармата, обикновено се оказват с фатален изход, ако не бъдат лекувани. В такива случаи търсенето на лекарска помощ е жизнено важно. Освен това в някои случаи простото лечение с материални средства може да не е достатъчно; вие ще трябва да прибегнете до духовни практики, от рода на разкриване на минали злодеяния (изповед), отслабване на тяхната сила чрез вършене на добрини и развиване на нагласа да се въздържате от подобни действия в бъдеще. В подобни случаи лекарствата и добродетелната дейност действат съвместно.

Според будисткото обяснение болестите, в които има намеса на духове, се дължат на действието на незрими сили, които могат да вредят на хората и по такъв начин, дори ако няма някакви видима причина за заболяване, всеки човек може да бъде въвлечен в страдание и различни болестни състояния. Макар и дълго време да взема лекарства, пациентът не се повлиява от тях и продължава да страда. Причината е в скрития зад болестта дух и макар той да е обуздаван чрез духовни методи, то никаква форма на лечение - външна или каквато и да било друга - не ще бъда в състояние да освободи пациента от това заболяване. Когато обаче духът е прогонен, болестта бива излекувана.

Що се отнася до болестите, породени от действия в минали съществувания, когато кармата съзрее и поради това някакво заболяване се прояви в сегашния живот, болестта е твърде мощна и обикновено с фатален изход. В Тибет хората с този тип болести често се оттеглят от всякакви светски дейности и се отдават изцяло на духовни практики.

Четирите Тантри

Медицинските учения на Буда са представени основно в четири книги, наречени Четирите Тантри.

1. Първата е известна като Тантрата на основите или Кореновата Тантра. Това е един съвсем кратък текст, който очертава основните измерения на цялостното медицинско учение.
2. Втората е Тантрата на обясненията. Тя разглежда процеса на зачеване на човешкото тяло (ембриология), анатомията, признаците на смъртта, как условията причиняват проявата на заболяванията, характерните черти на отделните болести, както и съответните лекарства, които трябва да бъдат приложени при конкретни болести. В нея са описани още функциите на вятъра, огъня и слузта, когато те действат правилно и как пораждат болестни разстройства, когато не са в равновесие. Тази втора Тантра предписва също начина на хранене и начина на живот за поддържане на добро здраве и за преодоляване на заболяванията - например типовете храна, от които човек трябва да се въздържа, качеството и количеството на храната, която би трябвало да консумира, и различни типове поведение - сезонно, всекидневно и временно.
3. Третата, Тантрата на устната традиция, е изчерпателно техническо ръководство, което описва различните типове заболявания - тяхното причиняване (етиология), природа (патология) и лечение (терапия). Поотделно са представени всички основни заболявания и то с големи подробности - разгледани са техните причини, условия и симптоми, както и прилаганите методи за лечението им.
4. Четвъртата е наречена Допълнителната Тантра или Последната.

Хронични заболявания

В третия от споменатите текстове - Тантрата на устната традиция - се обяснява, че сега живеем в период на разруха, в който хората са горделиви, обладани от страст, омраза и заслепение, с грубо държане - миряните са лишени от морал, а духовенството не се е отърсило от похотта. Буда споменава, че на един по-късен етап от този период на разрушение хората ще изобретят различни видове химически вещества, които ще доведат до различни типове болести, наречени осемнадесетте злокачествени или критични болести по време на ерата на упадъка.

Различните видове ракови заболявания, които преобладават днес (но в миналото не е било така), са сред тези осемнадесет типа критични, злокачествени болести. Те могат по-нататък да бъдат класифицирани от гледна точка на вятъра, жлъчката и слузта, както и на техни комбинации, като всяка има осемнадесет типа с отделни подразделения. Можем също да категоризираме видовете ракови заболявания, например чрез отнасянето им към вече описаните четири класификации. Има тумори, които се дължат на повърхностни фактори - причинени от неправилно хранене и неподходящ начин на живот; те се лекуват по естествен начин чрез възстановяване на доброто хранене и подходящ режим. Освен тях има типове рак, причинени от фактори, действащи в рамките на сегашния живот, които при лечение могат да бъдат изцерени, но оставени без лечение, могат да имат фатален изход. Туморите, причинявани от духове, са твърде трудни за лечение и обикновено се оказват с летален изход, ако не бъдат приложени духовни методи. И накрая има ракови заболявания, които са свързани със злодеяния, извършени в някой минал живот. Този вид онкологични болести не може да бъде излекуван от който и да е лекар.

Друг начин за класифициране на тези критични заболявания е по засегнатото място или област - жизнени органи, кръвоносни съдове, кости, мускулна тъкан, сетивни органи.

Освен това туморите биват описвани отделно от тези осемнадесет критични заболявания в класификация от единадесет типа - засягащи петте жизнено важни плътни органа (сърце, бели дробове, черен дроб, далак и бъбреци) и шестте кухи органа с резервоарни функции (стомах, тънко черво, дебело черво, жлъчен мехур, семенно мехурче и пикочен мехур).

Освен това те са подразделяни според това, дали туморите са повърхностни, вътрешни или междинни; например на повърхността, вътре, по средата между повърхността и вътрешната част на белия, черния дроб или на стомаха. Тибетската медицина е ефективна при някои видове рак. Няколко пациенти, смятани за безнадеждни случаи, са много благоприятно повлияни от тибетското лечение през последните години.

Теория на трите елемента

Според тайните на тибетската медицина, в човешкото тяло съществуват три основни елемента – “дракон”, “чъба”, “отглеждане на корени”; седем главни материални основи – хранене, кръв, плът, мазнини, кости, костен мозък, есенция; три вида секрети – урина, фекалии, пот. Трите основни елемента се съчетават със седемте главни материи и трите вида секрети. При обичайни биологични условия тези 3 компонента взаимно съществуват и се регулират, като поддържат взаимно равновесие и хармония. Но ако само един от тези елементи, поради даден фактор, се увеличи или намалее, може да се появят заболявания на дракона, чъба и корените. При лечението им трябва да се подходи чрез регулиране и възстановяване на равновесието помежду им.

Сред тях, “драконът” е двигателната сила, която поддържа жизнените дейности, с което е много сходен с вятъра или ци от китайската медицина, но е много по-широк като понятие; “чъба” на китайски означава жлъчка или огън и съответства на понятието “огън” в китайската медицина. Основната му функция е да произвежда енергия, да поддържа телесната температура, да засилва функциите на стомаха, да укрепва жлъчката и разума и други. “Отглеждането на корени” на китайски означава слюнка или вода и съответства на понятията пот и слюнка в китайската медицина, но е много по-широко като понятие и е тясно свързано с всички вътрешни течности като пот, сперма и др.

По отношение на механизма на заболяванията, тибетската медицина смята, че всичко опира до проблеми и нарушаване на равновесието между “дракона”, “чъба” и “корените”, което засяга общата жизненост и застрашава здравето. Затова целта на лечението е регулиране на намалелия или нараснал елемент от трите основни елемента, за да се възстанови равновесието помежду им.

Анатомия и физиология на човешкото тяло според тайните на тибетската медицина

Тибетската медицина има много добро познание по отношение на човешката анатомия и физиология, което е обусловено от народните обичаи и навици. Тя също смята, че в човешкото тяло има пет органа и шест “фу”. Петте органа са сърце, черен дроб, далак, бял дроб и бъбреци, а шестте “фу” – черва, дебело черво, стомах, пикочен мехур, жлъчка, трите “загряващи” органа.

Древната тибетска медицина използвала метафори на явления, за да опише физиологичните функции на всеки орган, например:

• сърце – владетел, който седи на скъпоценен трон, а в човешкото тяло е по средата между мозъка и органите;
• бял дроб – висш сановник и наследник, заобиколен от васали и по-дребни чиновници;
• черен дроб и пикочен мехур – всички заобикалящи владетеля чиновници и наложници, намиращи се под владетеля, но свързани тясно с него;
• бъбреци – подпорните греди на дом и без тях тялото не може да функционира добре.

От казаното може да се види, че древната тибетска медицина е имала сравнително научно познание за човешкото тяло.

Особени методи на лечение на тибетската медицина

Лечение с лекарства

При прилагане на лекарства тибетската медицина използва “водачи”, за да улесни достигането на лекарството до предназначеното място в болния организъм. Например се използва бяла захар като “водач” при лекуване на болести, свързани с горещина; или пък червена захар при лекуване на болести, свързани със студ.

Освен “водачи” има изисквания за начина на приемане на лекарствата. Например лекарствата с форма на топче се пият с преварена вода. Ако болестта е свързана с горещина, водата трябва да е хладка, и обратно, а ако болестта е свързана със студ, то тогава се пият с гореща вода. Що се отнася до смесения тип заболявания, то тогава лекарствата се пият с вода с умерена температура.

Акупунктура и мокса

За направата на мокса тибетската медицина използва листа на пелин. Сега моксата с пелин не се прилага при болести с горещина, а за болести със студ, особено при намаляване на огъня в стомаха, лошо храносмилане, кисти, импетиго на главата и крайниците, липса на огън, проблеми с нервната система, епилепсия, слаба памет и др. Моксата се поставя според основните точки.

Предизвикване на повръщане

Повръщането се предизвиква чрез специални лекарства и се използва за лечение на болести като натрупване на храна със затруднено храносмилане, подуване на корема и на гърдите, съмнения за хранително отравяне, глисти, както и различни възпаления в стомаха. Забранява се да се използва този метод при хора със слабо здраве, стари, бременни и деца. При съмнение за хранително отравяне, но вече е минало много време от възникването му, то пак не може да се прилага повръщане.

Намазване с лекарства

Намазването с лекарства е един сравнително особен метод за лечение на тибетската медицина, защото чрез външно намазване се лекуват вътрешни болести. Лесно е за прилагане и е много разпространено сред народа. Тибетската медицина смята, че намазването спомага за подхранването на организма и е подходящо за много болести, като груба кожа, кръвотечение и малокръвие, слаби нерви, преумора от работа, безсъние и други.

Най-често се използва мас или олио, както и други помади.

Лечебни вани

Лечебните вани са пак особен лечебен метод на тибетската медицина. Най-често се използват минерални води с богато съдържание на сяра, витриол, калций и други.

Има два вида лечебни вани. Единият е водна баня в някой от горепосочените видове минерална вода, което се определя спрямо характера на заболяването и се използва при рани, проблеми с мускулите и костите, при горещина. Другият вид е комбиниране на лекарства, които се варят, слагат в марлена торбичка и се налагат на болното място.