Системна органна недостатъчност

Системна органна недостатъчност (или мултиорганна недостатъчност) представлява нарушение във функцията на различен брой системи в организма и органите, от които са съставени.

Системна органна недостатъчност обикновено се наблюдава при: ембрионални нарушения, сепсис, генерализирана амилоидоза, левкемия, тежки интоксикации, усилен възпалителен отговор, уремия, септичен шок, терминалния стадий на някои инфекциозни заболявания, радиационно облъчване, сенилна атрофия, хемолитична анемия, неконтролиран захарен диабет, чернодробна недостатъчност, злокачествено заболяване, следоперативен период, синдром с хеморагичен шок и енцефалопатия (HSES), след продължителна стероидна терапия, отравяне с токсични гъби, вътрематочни компресии, синдромни заболявания (синдром на Даун, Патау, Едуардс, Потър, Търнър), вродена мозъчна дисгенеза поради дефицит на глутамин-синтетаза.

Вродена мозъчна дисгенеза поради дефицит на глутамин-синтетаза (Congenital brain dysgenesis due to glutamine synthetase deficiency) е рядко метаболитно нарушение, което се предава генетично и се характеризира с липса на ензима глутамин-синтетаза. Това предизвиква липса на глутамин в урината, кръвния серум, мозъка, гръбначно-мозъчната течност. Развиват се тежки мозъчни малформации и смърт на новороденото в рамките на седмици след раждането. Наблюдават се: системна органна недостатъчност, къси крайници, къс нос, флексионна контрактура на лактите и коленете, обърнати ноздри, тънки устни, камптодактилия, ниско поставени уши, плоска и широка основа на носа, тежка диария, кожни нарушения, намален мускулен тонус.