Гликозурия МКБ R81

› Въведение

› Патогенеза и патофизиология

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

С термина гликозурия (глюкозурия) се означава наличието на глюкоза в урината. Необходимо е изясняване на причините, провокирали състоянието, уточняването на налични други оплаквания, развили се усложнения и предприемане на своевременни мерки за противодействие. Наличието на захар в урината може да има доброкачествен характер и да се дължи на лесни за коригиране фактори, докато в други случаи може да е признак на подлежащ недиагностициран диабет, метаболитни нарушения, онкологични и други заболявания.

Патогенеза и патофизиология

В урината на човека се излъчват главно глюкоза и други захари. Клиничната стойност имат количественото и качественото определяне на глюкозата.

Чрез урината на здравия човек се отделят минимални количества глюкоза (между 25 и 100 mg/24h), които не се доказват с качествените проби, които се използват в практиката. Затова, условно се приема, че в урината на здравия човек не се установява глюкоза. Появата на захар в урината зависи от концентрацията на глюкозата в кръвта, количеството на филтрираната урина през гломерулите за единица време и от количеството на реабсорбираната глюкоза в тубулите.

При възрастните, при запазена функция на бъбреците, глюкозурия се появява, когато концентрацията на глюкозата в кръвта надвиши 8.5-10 mmol/l. Това е бъбречен праг, който се определя от възможностите на тубулната реабсорбция и търпи големи индивидуални различия. При малки деца бъбречният праг е значително по-висок, в сравнение с този на подрастващите и възрастните.

След надхвърляне на бъбречния праг, реабсорбцията на глюкозата достига максимален клетъчно-тубулен транспорт. Той е в зависимост от бъбречната функция. Така например, ако гломерулният филтрат спадне значително при висока концентрация на кръвната глюкоза, в тубулите ще попадне значително по-малко глюкоза от допустимото количество за осъществяване на нормалната реабсорбционна способност. При това положение няма да се установи глюкозурия, тъй като бъбречният праг е повишен. В други случаи на тубулни увреждания, без хипергликемия, може да се установи глюкозурия.

Важно обстоятелство, което трябва да се има предвид при клиничното тълкуване на излъченото количество глюкоза за 24 часа, е това количество да бъде съобразено с отделеното количество урина за 24 часа. Това се отнася най-вече за болни от захарен диабет, при които съпоставянето трябва да се извърши и с оглед на приетите с храната въглехидрати.

Причини и рискови фактори

Тъй като бъбречната глюкозурия е разгледана в МКБ Е74.8, в тази рубрика се разглежда само развитието на глюкозурия в резултат от надхвърляне на бъбречния праг.

Сред най-честите причини за глюкозурия се включват:

• особености в храненето: макар някои автори да отричат храненето като причина, глюкозурия може да се установи без подлежащи патологични промени при прекомерна консумация на богати на бързи въглехидрати храни
• бременност: при напреднала бременност и по време на лактация около две трети от жените могат да имат временно положителна реакция за глюкоза в урината без клинични оплаквания

• диабет: най-честата причина за установяване на глюкозурия е наличието на недиагностициран към момента захарен диабет тип 1 или захарен диабет тип 2
• хормонален дисбаланс: глюкозурия може да се установи при акромегалия, болест на Иценко-Кушинг, хиперкортицизъм, феохромоцитом, хипертиреоидизъм, повишени нива на глюкагон и/или кортизол
• стресова хипергликемия: при състояния на стрес, висока температура, при дразнене на централната нервна система и симпатикуса (травматични, механични и токсични причини, мозъчни тумори, хеморагии, менингити, енцефалити, токсикози), което предизвиква по рефлекторен път усилена гликогенолиза в черния дроб, с последваща хипергликемия и глюкозурия. Към централните глюкозурии някои причисляват и емоционалните глюкозурии (при силна възбуда, страх, плач, психози)

Изложени на по-висок риск от глюкозурия са лица с положителна фамилна анамнеза, бременните жени, при наличие на подлежащи метаболитни и хормонални нарушения, прием на някои лекарства и други.

Уточняването на етиологията на глюкозурията има важно значение при оптимизацията на последващата терапия.

Симптоми

В много от случаите глюкозурията не причинява симптоми и състоянието се открива случайно при провеждане на профилактични изследвания или изследване на урина по друг повод. Липса на симптоми е типична при бременни, в някои случаи при началните форми на диабет тип 2, при някои фамилни форми.

Често глюкозурията се асоциира с наличието на различни по вид и особености оплаквания, включващи най-често следните:

• полидипсия: повишена, прекомерна жажда и прием на повече течности. Симптомът е особено характерен за захарния диабет
• полиурия: полидипсията води до полиурия или увеличено количество урина за 24 часа
• умора: при редица подлежащи състояния глюкозурията се съчетава с прекомерна умора, слабост, отпадналост, сънливост, но пациентите рядко обръщат внимание на тези прояви
• урогенитални инфекции: глюкозурията може да създаде благоприятни условия за растеж и развитие на различни патогени по хода на урогенитални тракт. Често пациентите се оплакват и от генитален сърбеж, рецидивиращи или трудно повлияващи се гъбични инфекции
• други оплаквания: възможни са зрителни нарушения, промени в теглото, бавно зарастване на рани, промени в оттенъка на кожата в някои зони (главно в областта на подмишниците, сгъвката в областта на лактите, шийната област). При бременни е възможно повишение на кръвното налягане, по-големи от нормалните размери на плода

Наличието на някои от гореизброените оплаквания за период от повече от един месец изисква своевременна консултация и назначаване на съответните изследвания за потвърждаване на диагнозата.

Усложнения

Неглижирането на състоянието крие риск от развитието на различни по вид и тежест усложнения, като сред едни от най-характерните се включват:

• обезводняване: тъй като глюкозата задържа вода в урината, това води до повишена загуба на течности и електролити и повишен риск от развитие на осмотична дехидратация и електролитен дисбаланс, (хопонатриемия, хопокалиемия)
• хипотония: при лица в напреднала възраст и особено при наличие на подлежащи сърдечни проблеми и провеждане на терапия с диуретици е налице риск от развитие на хипотония (спад в кръвното налягане)
• кетоацидоза: при подлежащ недиагностициран захарен диабет тип 1 е налице съществен риск от развитие на кетоацидоза, тъй като глюкозурията съпътства кетонурия
• други: рецидивиращи урогенитални инфекции, трудно повлияващи се генитални инфекции, нужда от провеждане на агресивно антибиотично лечение и свързаните с него рискове, влошаване на социални живот

При съмнения за глюкозурия е необходимо в кратки срокове изследване на урината и назначаване на други изследвания за уточняване на причината и предприемане на съответните мерки за лечение.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при глюкозурия е предимно лабораторна, но за установяване на етиологията, определяне на риска от усложнения и прецизиране на терапията може да се наложат и допълнителни изследвания:

• разпит и преглед: данни за налични оплаквания от различно естество, скорошна бременност и раждане, операции, травми, подлежащи заболявания, прием на лекарства, оценка на общото състояние, храненето, вредните навици
• лабораторни изследвания: диагнозата при глюкозурия се потвърждава след изследване на урина. За уточняване на етиологията е необходимо изследване на кръвната захар в серума, гликирания хемоглобин, електролитите и някои показатели за оценка на бъбречната функция. Допълнително може да се наложи изследване нивата на чернодробните ензими, TSH, хормоните на щитовидната жлеза, инсулин и други
• други изследвания: в редки случаи може да се наложи извършването на някои образни изследвания, главно за уточняване на етиологията. Това може да включва ехография на коремните органи или на щитовидната жлеза, в по-редки случаи компютърна томография и други

При диференциалната диагноза е необходимо различаване от ренална глюкозурия, особено при наличие на захар в урината при нормални нива на серумната глюкоза.

Лечение

Терапевтичният подход е насочен към овладяване и противодействие на причините, провокирали развитието на състоянието, като това може да включва някои общи мерки, ограничаване на вредни навици, медикаментозно лечение и други.

Най-общо лечението при гликозурия може да включва:

• диета и физическа активност: ограничаване консумацията на бързи въглехидрати и ежедневно проследяване на количеството консумирани въглехидрати. Ограничаването им се асоциира с подобряване нивата на кръвната захар. Препоръчва се оптимален прием на пълноценни белтъци и полезни мазнини. Необходимо е оптимизиране на физическата активност, съобразно състоянието на пациентите, както и регулиране на телесното тегло
• антидиабетни лекарства: често се налага назначаване на подходящи перорални антидиабетни лекарства, съобразени с индивидуалните особености, симптоми и подлежащи заболявания при конкретния пациент
• лечение на подлежащите заболявания: при наличие на заболявания на щитовидната жлеза, чернодробни, бъбречни или метаболитни нарушения, хормонален дисбаланс и други е необходим насочен подход за тяхното овладяване

При гликозурия в резултат от прием на лекарства е необходимо замяна на препаратите с по-безопасна алтернатива под наблюдението и контрола на лекуващия лекар.

Гликозурия в резултат от диабет изисква наблюдение в рамките на няколко месеца до една година след раждането, тъй като има риск от развитие на диабет след бременността.

Прогноза

Прогнозата при глюкозурия се определя до голяма степен от причините, които я провокират. При гестационните форми, стресова глюкозурия или медикаментозно-индуцираните форми прогнозата е отлична, като премахването на провокиращия фактор води до пълно възстановяване. При глюкозурия в резултат от подлежащ диабет е необходим доживотен контрол на захарния диабет и мерки за превенция на свързаните с него усложнения.

Изображения: freepik.com