Идиопатична подагра МКБ M10.0

› Въведение

› Какво е идиопатична подагра?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения при идиопатична подагра

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Идиопатичната подагра представлява често срещано метаболитно заболяване, при което повишените нива на пикочна киселина водят до остро и хронично възпаление на ставите. Заболяването протича пристъпно, с характерни болезнени атаки, най-често засягащи палеца на крака, като може да доведе до сериозни ставни и бъбречни усложнения. Подаграта е тясно свързана с начина на живот и метаболитните нарушения, но при навременна диагноза и правилно лечение подлежи на ефективен контрол.

Какво е идиопатична подагра?

Нарушение в обмяната на пурините, повишено количество на пикочна киселина, водещо до хиперуркемия и остри епизоди на възпаление на ставите е характерно за идиопатичната подагра.

Идиопатичната подагра по същество представлява хронично метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишени нива на пикочна киселина в кръвта (хиперурикемия) и отлагане на кристали мононатриев урат в ставите и околните тъкани. Терминът идиопатична означава, че не може да бъде установена конкретна вторична причина за нарушението в обмяната на пикочната киселина, като например бъбречно заболяване, хематологични състояния или медикаментозна индукция.

В основата на идиопатичната подагра е дисбаланс между образуването и елиминирането на пикочна киселина, като в повечето случаи водещият механизъм е намалената бъбречна екскреция, а не свръхпродукция.

Заболяването протича пристъпно, с остри, силно болезнени възпалителни епизоди, най-често засягащи метатарзофалангеалната става на палеца на крака, но с времето може да обхване и други стави. При нелекуване идиопатичната подагра може да премине в хронична форма, с развитие на тофи, трайни ставни увреждания и извънставни усложнения.

Причини и рискови фактори

Идиопатичната подагра възниква в резултат на нарушена обмяна на пикочната киселина, при която организмът не успява ефективно да поддържа нормални серумни нива. Въпреки че не се установява конкретна вторична причина, съществуват редица вътрешни и външни фактори, които значително повишават риска от развитие на заболяването, а именно:

• нарушен метаболизъм на пикочната киселина: при повечето пациенти с идиопатична подагра водещият механизъм е намалена бъбречна екскреция на пикочната киселина. Това може да се дължи на вродени особености в транспорта на уратите през бъбречните тубули, без наличие на структурно бъбречно заболяване
• генетична предиспозиция: идентифицирани са генетични варианти, засягащи уратните транспортери, които повишават склонността към хиперурикемия и подагрозни пристъпи, което може да обясни наличието на фамилност в много от случаите
• диетични фактори: диета, богата на пурини, значително увеличава риска от подагра, особено при прекомерен ежедневен прием на червени меса и карантия, морски дарове, алкохол, подсладени напитки, съдържащи фруктоза
• метаболитни и хормонални фактори: идиопатичната подагра често се асоциира с подлежащо затлъстяване, инсулинова резистентност, метаболитен синдром, артериална хипертония
• други фактори: по-висок риск е налице при обездвижване и заседнал начин на живот, дехидратация, бърза загуба на тегло или гладуване, стрес и остри подлежащи заболявания

Заболяването се среща по-често при мъже, обикновено след 30–40 годишни, като при жените рискът нараства след менопауза.

Симптоми

Симптомите при идиопатична подагра са характерни и често драматични, като заболяването протича на етапи и може да премине през асимптомна хиперурикемия, остри подагрозни пристъпи и хронична форма:

• остър подагрозен пристъп: най-типичната изява на идиопатичната подагра е внезапен остър артрит, който често се появява нощем или рано сутрин. Основните симптоми включват силна, често нетърпима болка в засегнатата става, зачервяване, оток и повишена локална температура, ограничение на движенията, изразена чувствителност при допир. Най-често засегнатата става е метатарзофалангеалната става на палеца на крака, но е възможно засягане и на глезени, колене, китки, лакти, пръстите на ръцете. Пристъпът обикновено продължава от няколко дни до 1-2 седмици, след което симптомите отзвучават напълно, особено в ранните стадии на заболяването
• междупристъпен период: между отделните пристъпи пациентите могат да бъдат напълно безсимптомни, като този период може да продължи месеци или години, но хиперурикемията персистира, а рискът от нови пристъпи остава
• хронична подагра: при липса на адекватно лечение пристъпите стават по-чести, по-продължителни, засягат повече стави, развива се хроничен подагрозен артрит, характеризиращ се с постоянна болка, деформации, ограничена подвижност
• тофи: при дългогодишна подагра могат да се образуват тофи, представляващи видими или палпируеми натрупвания от уратни кристали, локализирани около ставите, по ушните миди, по екстензорните повърхности на крайниците, в меките тъкани. Тофите са белег на напреднало заболяване и често са свързани със значителни функционални нарушения

Ранното разпознаване на симптомите, както и регулярните профилактични лабораторни изследвания позволяват адекватна превенция на усложненията.

Усложнения при идиопатична подагра

При липса на своевременно и адекватно лечение идиопатичната подагра може да доведе до сериозни ставни и извънставни усложнения, които значително влошават качеството на живот и общата прогноза:

• хроничен подагрозен артрит: най-честото усложнение е преминаването към хронична форма на заболяването с трайно възпаление на ставната капсула, ерозии на хрущяла и костта, деформации на ставите, ограничена подвижност и инвалидизация
• бъбречни усложнения: идиопатичната подагра често засяга бъбреците и може да причини уратна нефролитиаза (образуване на камъни от пикочна киселина), подагрозна нефропатия с риск от хронично бъбречно увреждане, влошаване на бъбречната функция, което допълнително затруднява елиминирането на пикочната киселина и създава порочен кръг
• сърдечно-съдови усложнения: хиперурикемията и подаграта са свързани с повишен риск от артериална хипертония, атеросклероза, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдови инциденти

Възпалените стави и налични тофи са по-податливи на вторична бактериална инфекция, което може да доведе до септичен артрит, представляващ рядко, но потенциално животозастрашаващо състояние.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при идиопатичната подагра се основава на клиничната картина, лабораторните находки и образните изследвания:

• разпит и преглед: диагностичният процес стартира с подробна анамнеза и физикален преглед. Типични насочващи белези са внезапно начало на остър артрит, засягане на първа метатарзофалангеална става, рецидивиращи пристъпи със спонтанно отзвучаване, наличие на тофи при напреднало заболяване. Често пациентите описват провокиращи фактори като обилно хранене, прием на алкохол, дехидратация или остро заболяване
• лабораторни изследвания: основните лабораторни показатели включват оценка нивата на серумната пикочна киселина, възпалителните маркери (С-реактивен протеин или CRP и скорост на утаяване на еритроцитите или СУЕ), пълна кръвна картина, както и някои бъбречни показатели (например креатинин)
• ставна пункция: златен стандарт за диагнозата е доказването на кристали мононатриев урат в синовиалната течност. Това изследване позволява сигурно разграничаване от други кристално-индуцирани артрити
• образни изследвания: ултразвуково изследване, рентгенография, компютърна томография и други за визуализация на уратни кристали

При съмнение за идиопатична подагра е важно да се изключат хронично бъбречно заболяване, хематологични заболявания, прием на медикаменти, повишаващи пикочната киселина и разграничаване на състоянието от септичен артрит, ревматоиден артрит, псевдоподагра, травматичен артрит и други.

Лечение

Лечението при идиопатична подагра има за цел бързо овладяване на острия подагрозен пристъп и дългосрочен контрол на нивата на пикочната киселина за предотвратяване на нови пристъпи и усложнения:

• овладяване на остър пристъп: лечение на острия подагрозен пристъп трябва да започне възможно най-рано, като основните медикаментозни средства включват нестероидни противовъзпалителни средства (първа линия при липса на противопоказания), колхицин, кортикостероиди (при пациенти с противопоказания за нестероидни противовъзпалителни средства и колхицин)
• средства в междупристъпния период: целта на лечението в междупристъпния период е поддържане на серумна пикочна киселина в референтните нива, като основните използвани лекарства включват инхибитори на ксантиноксидазата (например алопуринол) за намаляване синтеза на пикочна киселина и урикозурични средства за повишаване бъбречната екскреция на пикочната киселина
• общи мерки: промените в начина на живот са ключов елемент от лечението, като се препоръчва ограничаване на храни, богати на пурини, намаляване или избягване на алкохол, адекватна хидратация, редукция на телесното тегло, регулярна физическа активност, съобразена със състоянието на пациента

Лечението на идиопатичната подагра трябва да бъде персонализирано, като се отчитат възрастта на пациентите, честотата на пристъпите, бъбречната функция и съпътстващите заболявания.

Прогноза

Прогнозата при идиопатична подагра е много добра при ранна диагноза и адекватно лечение. Контролът на серумната пикочна киселина предотвратява пристъпите, ставните увреждания и бъбречните усложнения. При липса на лечение и неглижиране на оплакванията заболяването прогресира до хронична подагра с трайна инвалидизация и повишен метаболитен и сърдечно-съдов риск.

Изображения: freepik.com