Други локални инфекции на кожата и подкожната тъкан МКБ L08

Инфекциите на кожата са причинени от бактерии, основно стафилококи и стрептококи. Те са много често срещани и се включват в най-често поставяните дерматологични диагнози. Бактериалните инфекции могат да засегнат по-повърхностните слоеве на кожата или в дълбочина.

В действителност, най-вероятно всеки човек ще има вид бактериална инфекция на кожата в момент от живота си.

Други локални инфекции на кожата и подкожната тъкан включват:

• Пиодермия мкб L08.0
• Еритразма мкб L08.1
• Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан мкб L08.8 - разглеждащи вегетираща пиодермия и омфалит при възрастни
• Локална инфекция на кожата и подкожната тъкан, неуточнена мкб L08.9 - с неизвестна етиология или клинично протичане

Някои кожни заболявания, като атопичен дерматит, водят до по-голямо предразположение към бактериални инфекции. Други локални нарушения, които могат да променят локалната защита, се появяват при хора с циркулационни разстройства. Сериозен рисков фактор за възникване на бактериална инфекция на кожата е компрометирана имунна система.

Повечето случаи на бактериална кожна инфекция са причинени от бактерии, произхождащи от кожата или от външната среда. Кожата съдържа бактерии (нормална флора), които обикновено са безвредни, ако кожата е непокътната.

Но при нарушаване на целостта на кожата, например е резултат на ухапване от насекоми, прободна рана, порязване и т.н., защитната бариера, образувана от кожата, се разрушава и тази нормална флора може да колонизира увреденото място. Засегнатото инфектирано място се характеризира с болезненост, зачервяване, подуване, топлина, повишена чувствителност и секреция на гной.

Лабораторните изследвания включват: пълна кръвна картина, кръвни култури, бактериална култури и оцветяване по Грам.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните находки от физикалния преглед и резултатите от кръвните и микрологичните изследвания.

Лечението на други локални инфекции на кожата и подкожната тъкан включва употреба на локални и системни антибиотици. Преди излизане на резултата от антибиограмата се прилага широкоспектърен антибиотик. След определяне на специфичния организъм, причиняващ инфекцията, антибиотикът може да бъде променен на антибиотик с тесен спектър, насочен срещу този организъм.