Неспецифичен лимфаденит МКБ I88

Развитието на възпалителен процес на лимфните съдове се нарична неспецифичен лимфаденит.

Причините, които водят до развитие на неспецифичен лимфаденит, могат да бъдат:

• бактерии - стафилококи, стрептококи, коли - бактерии, протеус, ентерококи;

• токсични продукти;

• инфекциозни продукти;

• инфектирани рани и ранички;

• фурункул;

• карбункул;

• абсцес;

• флегмон;

• ангина;

• мастит;

• периодонтит и др.

При открити наранявания е възможна директна инфекция. Хематогенно метастатичната инфекция е рядка.

Лимфните възли се въвличат във възпалителния процес по пътя на повърхностен или дълбок лимфангит. Към момента на поява на лимфаденита първичната инфекция може да е изчезнала. Патологичната анатомия на заболяването неспецифичен лимфаденит се характеризира със следните патологични изменения:

• хиперемия;

• оток;

• разширяване на синусите;

• десквамация на ендотела;

• серозно пропиване на паренхима.

С появата лимфоидна и левкоцитна инфилтрация се стига до гноен лимфаденит.

В зависимост от характера на процеса острият лимфаденит бива:

• lymphadenitis cataralis purulenta;

• lymphadenitis necroticans;

• lymphadenitis ichorosa.

Гнойното стопяване може да остане в пределите на капсулата или при нейния гнойно-некротичен пробив да премине навън. Тогава се оформят лимфаденитни абсцеси и флегмони. При прогресиращи флегмони лимфните възли най-често напълно некротизират.

Клиничната картина на заболяването неспецифичен лимфаденит включва следните оплаквания:

• отделните лимфни възли се палпират ограничени;

• лимфните възли са подути и леко болезнени.

Гнойният лимфаденит се характеризира с:

• болезнена подутина;

• оток и зачервяване на кожата.

При абсцес може да се установи флуктуация. При лимфаденофлегмоните се стига до плътни, бързо дифузно разрастващи се болезнени инфилтрати, които на места се размекват гнойно. Общите явления отговарят на степента на интоксикацията.

Диагнозата на заболяването неспецифичен лимфаденит се поставя въз основа на клиничните оплаквания на пациента. При повърхностните лимфаденити диагнозата не е трудна, особено когато е налице първично огнище. Диагностични затруднения възникват при дълбоките лимфаденити и при лимфаденофлегмоните. Като диагностично средство се използува и пробната пункция с последващо бактериологично и цитостатично изследване на материала. Доказването на бактерии невинаги се отдава, понеже бактериите са често отслабени или умъртвени.

Диференциална диагноза на заболяването неспецифичен лимфаденит включва следните заболявания:

• специфичен лимфаденит;

• системни заболявания на лимфните възли;

• новообразуванията и др.

При локализация в ингвиналния регион трябва да се мисли за ингвинален лимфаденогранулом или мек шанкър. При неблагоприятно протичане и неправилно лечение ма заболяването се стига до редица усложнения:

• абсцеси;

• флегмони;

• тромбофлебит - засягат се големите вени - югуларните, подмишничните, бедрените и др., непосредствено, до които лежат лимфните пакети;

• рядко сепсис.

Лечението на неспецифичния лимфаденит може да бъде консервативно и оперативно. При катаралните форми поведението е консервативно - покой, имобилизация, компреси, сулфонамиди, антибиотици. При ограничени интранодуларни абсцеси излекуването може да се постигне и с пункция.

Абсцеси и лимфаденофлегмони налагат оперативно лечение (инцизия, дренаж). При образували се некрози в повърхностни или дълбоки лимфни възли обикновената инцизия не е достатъчна. Налага се радикално отстраняване на некротизиралите лимфни тъкани. След необратими поражения на лимфните възли нерядко настъпва ретрограден застой на лимфата в съответния регион.