Неспецифичен мезентериален лимфаденит МКБ I88.0

Възпалителното заболяване на лимфните възли, разположени в мезентериума, се определя като неспецифичен мезентериален лимфаденит. Мезентериума се нарича още опорак и представлява дубликатура на перитонеума, която е прикрепена към коремната стена и обгръща част или цял коремен орган. Съществува мезентериум на тънките черва, на напречното ободно черво.

Лимфните възли са част от имунната система на всеки организъм. Тяхната големина достига тази на грахово зърно в нормално състояние. При наличието на инфекциозен процес в организма от бактериален или вирусен произход, лимфните възли се уголемяват и стават болезнени в различна степен. След отминаване на инфекциозния процес и оздравяване на пациента, лимфните възли възвръщат нормалната си форма и големина.

Различават се два вида неспецифичен мезентериален лимфаденит според начина на протичане и клинична изява - остър и хроничен мезентериален лимфаденит.

Причина за развитието на неспецифичен мезентериален лимфаденит може да бъде всеки един от изброените по-долу етиологични фактори:

- бактериални - стафилококи, ешерихия коли, стрептококус вириданс;

- вирусни - коксаки вируси, аденовируси, Ебщайн-Бар вируса и други.

Клиничната картина при неспецифичен мезентериален лимфаденит включва оплаквания и симптоми като повишаване на телесната температура, отпадналост и общо неразположение, главоболие, намалена работоспособност, гадене или диария, болка в областта на корема.

Диагнозата на неспецифичен мезентериален лимфаденит се поставя въз основа на анамнестичните данни и оплакванията на пациента. Извършва се физикален и инструментален преглед. При физикалния преглед е трудно да се извърши палпация на мезентериалните лимфни възли. Инструменталните методи на изследване също са с ограничена информативност. С най-показателни данни е извършването на компютърна томография (КТ) на коремните органи. Това изследване може да покаже повишаване размерите на мезентериалните лимфни възли и тяхната локализация.

Важно е да се наблюдава пациента и да се изключат наличието на извънматочна бременност или апендицит.

Лечението на неспецифичния мезентериален лимфаденит се състои в прилагането на болкоуспокояващи медикаменти. Извършва се и терапия на оплакванията и симптомите на пациента, за да се подобри неговото общо състояние.