Аневризма на торакалната аорта без споменаване на руптура МКБ I71.2

Торакалните аортни аневризми (ТАА) се срещат по-рядко от абдоминалните аортни аневризми. Разделят се на аневризми на асцендентната аорта (около 55 %), на аркуса (5 %), на десцендентната торакална аорта (35 %), на торакоабдоминалния сегмент (5%).

Водещо място в етиологията на аневризмите на асцендентната аорта има идиопатичната кистична некроза на медията (със или без синдром на Марфан), а при десцендентната аорта - атеросклерозата.

Най-често симптомите са вследствие на съдови промени - аортна регургитация, последваща сърдечна недостатъчност, дистален тромбоемболизъм или вследствие на компресия на околните структури от експанзиралата ТАА. Последните зависят от мястото и големината на аортната аневризма: при асцендентна аорта - вариабилна гръдна болка, по-често постоянна, дълбока. Аортната дъга или десцендентната аорта - дисфагия поради езофагеална компресия, кашлица или диспнея поради компресия на трахея или бял дроб. Нарастването на аневризмата може да причини ерозии на съседни ребра и тела на прешлени, водещи до гръбна или до гръдна болка.

Еволюционния ход на ТАА е трудно предвидим. Наскоро докладвано проучване представя средно ниво на нарастване с 0,1 см/год., като по-голяма е скоростта на нарастване при десцендентните аневризми, болест на Марфан, напреднала възраст, болни с ХОББ, както и при симптомни аневризми. Аневризмите с > 6,0 см диаметър и симптомните са по-склонни към руптура. От друга страна, торакалните аневризми по-рано стават симотомни и се лекуват по-рано. Пациентите с асимптомна ТАА са показали 58% петгодишна преживяемост в сравнение с 27% при пациенти със симптоми.

Аневризма на торакалната аорта без споменаване на руптура се доказва с помощта на торакална рентгенография, трансторакална ехокардиография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Радикалното лечение на аневризма на торакалната аорта без споменаване на руптура е хирургично. Към него се отива при безсимптомни аневризми над 6 см в диаметър и при симптомните аневризми под този размер. При болест на Марфан към хирургия се прибягва при диаметър на аневризмата от 5 см. Операцията изисква голяма протекция на мозъка или на гръбначния мозък в зависимост от мястото на аневризмата.

При корекция на ТАА, особено десцендентните, алтернативно лечение е транслуменната имплантация на ендоваскуларен графт. Индикации за това са:

- аортна аневризма с диаметър над 5,0 см, както и торбовидни аневризми;

- симптоматични аневризми.

Наскоро са докладвани хибридни техники - хирургия и ендоваскуларна стент графт процедура по-специално за аортната дъга. Продължаващото лечение е с бета-блокери и изисква клинично проследяване на всеки 12 месеца. При болестта на Марафан се прилагат сартани.