Хипертония, дължаща се на други бъбречни нарушения МКБ I15.1

Заболяване на сърдечно-съдовата система, което се характеризира с повишаване на артериалното налягане поради настъпване на различни бъбречни нарушения, се нарича хипертония, дължаща се на други бъбречни нарушения.

Под артериална хипертония се разбира хронично състояние на повишено систолично и диастолично артериално налягане. Когато за това са отговорни бъбреците се говори за хипертония от бъбречен произход.

Патогенетично заболяването хипертония, дължаща се на други бъбречни нарушения се развива в резултат на два основни механизма.

1. Първият е свързан с отделянето на ренин от клетките на юкстагломеруларния апарат под действието на различни стимули (намаляване на ефективния бъбречен плазмоток и на нивото на натриевия катион). Преминавайки в кръвообращението, ренинът въздейства върху глюкопротеиновия си субстрат и отцепва от него ангиотензин 1, който под влияние на ангиоконвертиращия ензим (локализиран в белия дроб) се превръща в ангиотензин 2, под негово влияние се активира и отделя от кората на надбъбрека алдостерон. Алдостеронът, увеличавайки резорбцията на натрии и вода в дисталния бъбречен тубул, предизвиква нарастване на нивото им в плазмата и повишава артериалното налягане. От друга страна ангиотензин 2 има директен вазоконстрикторен ефект (свива съдовете) и активира симпатиковата система.

2. Вторият механизъм на регулация от бъбреците на артериалното налягане се свързва с продукцията на ейкозаноиди. Стимули с различен характер (промени в йонния състав на кръвта, повишаване на хидростатичното налягане в бъбрека и др.) довежда се до повишена продукция на простагландини, тромбоксан и други биологично активни субстанции. Те от своя страна преминавайки през кръвообращението имат и други действия.

Реналната (бъбречната) хипертония по своята етиология бива 2 вида:

1. Ренопаренхимната хипертония - настъпва вследствие на вродени или придобити паренхимни заболявания на бъбреците. Повишеното артериално налягане при ренопаренхимната хипертония изключително рядко се обуславя от промени в ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Повечето пациенти имат нормално или ниско ниво на ренина в периферната кръв. Патогенезата на хипертонията е свързана с намаляване на простагландините, които имат вазодилативен ефект (разширяване на съдовете).

2. Реновазална хипертония - повишеното артериално налягане, дължащо се на стеноза на бъбречните артерии, предизвикано от интра- и екстравазално развиващи се процеси. Намаления съдов лумен предизвиква спадане на артериалното налягане и бъбречния плазмоток след мястото на стенозата, което се явява стимул заклетките на юстагломерулния апарат в аферентната артериола даотделя ренин. Под негово действие се образува ангиотензин 1 и ангиотензин 2, котопоследния има силен съдосвиващ ефект върху съдовете и стимулира отделянето на алдостерон от кората на надбъбрека.Алдостеронът повишава тубулната реабсорбция (обратно смукване) на вода и натрий в дисталния тубул. Всичко товапредизвиква повишаване на кръвното налягане. От заболяванията водещи до съдоваобструкция са атеросклеротичната стеноза на бъбречната артерия, фибромускулна дисплазия на бъбречните артерии, артериити, тромбози, вродени стенози и аневризми (разширяване и изтъняване на участък от бъбречната артерия) на бъбречната артерия и др.

Клиничната картина на заболяването хипертония, дължаща се на други бъбречни нарушения се характеризира с развитието на следните оплаквания:

• гадене;

• повръщане;

• засилена жажда - количество на отделена за 24 часа урина над 1500 мл.;

• никтурия - повишена честота на уриниране през нощта;

• полиурия.

В началната фаза на заболяването описаните клинични симптоми са обратими. Ако се премахне причината за съдовата стеноза, артериалното налягане спада. В хроничната фаза на заболяването настъпват необратими изменения не само в паренхима на увредения бъбрек, но и в този на здравия бъбрек. При тези случаи дори да се премахне стенозата на бъбречната артерия, кръвното налягане остава повишено.

Диагнозата на хипертония, дължаща се на други бъбречни нарушения се поставя чрез анамнеза за повишено кръвно налягане, чрез прилагане на ехография, венозна урография, радиоизотопни изследвания, ангиографски изследвания, тест на Каплан, изследване на нивото на ренина в периферната кръв.

Лечението при ренопаренхимната хипертония е оперативно. Когато увредата е едностранна и бъбрекът не функционира или е с редуцирана функция при нормален контралатерален бъбрек, се извършва премахване на бъбрека. След премахване на пенхимноувредения бъбрек, кръвното налягане обикновено се нормализира. Останалите случаи на ренопаренхимна хипертония при двустранни бъбречни процеси се лекуват консервативно. Прилагат се и антихипертензивни средства (хипертонични средства).

Още информация по темата може да намерите в: 

» Високо кръвно