Ревматична митрална инсуфициенция МКБ I05.1

При засягане на сърцето и неговите структури от ревматичната болест може да се развие ревматична митрална инсуфициенция. При това заболяване се наблюдава невъзможност на митралната клапа да се затваря плътно по време на систола (съкращение на сърдечната мускулатура), поради което през създадения отвор става връщане (регургитация) на кръв от лявата камера в лявото предсърдие.

Ревматизмът или ревматичната болест представлява остро възпалително заболяване, което се проявява 2-4 седмици след инфекция, причинена от бета-хемолитичен стрептокок от група А. Ревматизмът може да доведе до настъпването на патологични изменения на сърдечно - съдовата система, костите, бъбреците, централната нервна система (ЦНС), кожата и други органи и системи.

Най-честите причини за ревматична митрална инсуфициенция са:

• ревматизъм;

• дегенерация на фиброзния скелет на клапните платна;

• остър инфаркт на миокарда или друга форма на исхемична болест на сърцето;

• инфекциозен ендокардит;

• калцификация на митралния пръстен;

• хипертрофична кардиомиопатия;

• системен лупус;

• ревматоиден артрит;

• дисфункция на митрална клапна протеза и др.

Патофизиологично при ревматичната митрална инсуфициенция по време на систола на сърцето, поради непълното затваряне на митралната клапа, е налице връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие. По време на диастола (отпускане на сърдечната мускулатура) лявата камера получава по-голямо количество кръв - нормалното плюс върнатото по време на предходната систола количество.

Това води до обемно обременяване на камерата с последващо разширение и задебеляване на стената. Впоследствие предсърдието също се разширява и уголемява. Когато компенсаторните възможности на лявата камера се изчерпат, се изявява картината на левокамерна сърдечна недостатъчност - намален ефективен сърдечен обем, белодробен застой, артериална и белодробна хипертония и при напредване на процеса - деснокамерна сърдечна недостатъчност.

Клиничната картина при ревматичната митрална инсуфициенция се характеризира с  дълъг безсимптомен период.

Често пъти леката митрална инсуфициенция се открива случайно, при ехографско изследване на сърцето по друг повод. Началните оплаквания се изявяват при физическо натоварване. Болните съобщават за следните оплаквания:

• лесна умора;

• намален физически капацитет;

• тежест в сърдечната област.

При развитие на левокамерна недостатъчност пациентите получават пристъпен нощен задух, кашлица с отеляне на пенести храчки - израз на настъпилите кардиална астма и белодробен оток. Могат да се появят ритъмни нарушения и сърцебиене.

При декомпенсация и прояви на деснокамерна сърдечна недостатъчност се установяват:

• подути шийни вени;

• увеличен черен дроб - хепатомегалия;

• отоци по долните крайници.

Диагнозата ревматична митрална инсуфициенция се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента. Извършва се физикален и инструментален преглед.

Типична находка при аускултация (преслушване) на сърцето е шум на сърдечния връх по време на систола.

Рентгенографията на сърцето и белите дробове показва разширение на лявата камера и патологични белодробни промени, дължащи се на настъпилия застой. От съществено значение за диагнозата е ехокардиографията. Това изследване дава информация на степента на обратния кръвоток към лявото предсърдие, за хипертрофията и дилатацията на камерите и др.

Лечението на ревматичната митрална инсуфициенция бива консервативно и оперативно.

Консервативното лечение включва:

• ограничаване на физическата активност;

• намаляване на телесното тегло;

• лечение и профилактика на инфекциозния ендокардит с антибиотици;

• лечение на ритъмните нарушения с антиаритмични средства;

• лечение на застойната сърдечна недостатъчност чрез приложението на диуретици.

Оперативното лечение включва клапно протезиране или клапна реконструкция - валвулопластика.