Вторично злокачествено новообразувание на тънките черва МКБ C78.4

В рубриката вторично злокачествено новообразувание на дихателната и храносмилателната система се включва и вторичното злокачествено новообразувание на тънките черва.

Това са неоплазми, които произхождат от първични тумори с различна локализация в организма. Изследванията показват, че този тип неопластични заболявания са почти три пъти по-чести от първичните тумори на тънките черва.

Подробна информация за анатомичното устройство на тънките черва може да може да прочетете при:

• Тънко черво 

Метастатичните разсейки в тази област от интра- и екстраабдоминални първични огнища са по-често срещани от всички останали области на гастроинтестиналния тракт.

Развиват се в резултат на интраперитонеално разпространение, по лимфен път и чрез кръвоносната система.

Сред най-честите неоплазми, които засягат вторично тънките черва са меланомът, карциномът на тестиса, на белия дроб, млечната жлеза и този на яйчниците. Този тип тумори метастазират в тънкото черво много по-често отколкото в стомаха или колоректалната област. Първичните меланоми на тънките черва са изключително редки.

Клиничната картина включва следните симптоми:

• обструкция
• перфорация
• малабсорбция
• кървене от гастроинтестиналния тракт
• абдоминален дискомфорт
• диария
• метеоризъм

Типичната макроскопска характеристика на тези неоплазми включва изтъняване на интестиналната стена, разпространение в субмукозата и образуване на язви. Меланомите и саркомите може да се проявят като възловидни образувания или полипи.

Хистологичната и имунохистохимичната информация за лезията може да послужи за идентифициране или разграничаване на първичните тумори на тънките черва от вторичните метастази. Първичните тънкочревни неоплазми са позитивни за кератин 20 и CDX 2, метастатичният меланом е позитивен за мелан А и протеина S 100, докато карциномът на белия дроб е позитивен за кератин 7.

Разграничаването между множествените първични карциноиди на тънките черва и техните метастази невинаги е възможно. Това се отнася и за лейомиосаркомите и другите мезенхимни неоплазми на тънките черва.

Вторичното злокачествено новообразувание на тънките черва обикновено се изявява в късните стадии на заболяването, когато са налице и други далечни метастази. С най-голяма диагностична стойност при доказването му са компютърната томография, ядрено-магнитният резонанс и биопасията.

Лечението включва хирургична резекция, лъчелечение и химиотерапия.

Прогнозата варира в широки граници и зависи от типа на първичния тумор и състоянието на пациента. Метастатичните меланоми и бъбречните карциноми с изолирани метастази в тънките черва се асоциират с по-добра прогноза и по-висока преживяемост.