Паращитовидна жлеза МКБ C75.0

Към групата на злокачествени новообразувания на други ендокринни жлези и сродни структури спадат и туморите на паращитовидната жлеза.

Паращитовидната жлеза всъщност е съставена от четири жлези, с размер на грахово зърно, прикрепени към щитовидната жлеза.

Като част от ендокринната система те произвеждат паратироиден хормон (паратхормон). Паратхормонът участва в регулирането на калциевите нива в кръвта. По-голямата част от калция в организма се складира в костите. Освобождаването му се осъществява с помощта на паратхормона.

Точната етиологична причина за развитие на рак на паращитовидната жлеза не е изяснена.

Като рискови фактори за развитието на това състояние се приемат:

• фамилна предиспозиция - родственик с рак на паращитовидната жлеза;
• фамилен изолиран хиперпаратироидизъм;
• множествен ендокринен неопластичен синдром тип 1;
• радиотерапия и облъчване в шийната област.

9 от 10 болни с карцином на паращитовидната жлеза продуцират твърде много паратхормон. Това води до развитие на хиперкалциемия. Повечето от симптомите на това заболяване се дължат всъщност на повишените нива на калций.

Някои от по-често срещаните симптоми на хиперкалциемията са:

• постоянно чувство на жажда;
• умора;
• отпадналост;
• промени в настроението - подтиснатост, раздразнителност, депресия;
• болки в корема, лошо храносмилане;
• намален апетит;
• констипация;
• повръщане;
• мускулна слабост;
• редукция на теглото;
• болки в костите, изтъняване на плътността им и фрактури.

При малък процент от болните заболяването засяга и бъбреците с развитие на бъбречнокаменна болест.

Рядко може да се наблюдава бучка или подуване в областта на шията. Това може да причини трудности при преглъщане и дрезгав глас.

Злокачественото новообразувание на паращитовидната жлеза бива локализирано и метастатично.

Локализираният карцином може да обхване съседни структури като щитовидна жлеза, хранопровод, ларингеален нерв, близко разположени мускули.

Метастатичният се нарича още вторичен или напреднал. Характерно за него е, че обхваща лимфните възли, бял дроб, черен дроб, кости.

Диагностицирането на тумора на паращитовидната жлеза изисква провеждане на редица тестове.

От лабораторните изследвания с най-голямо значение е изследването на кръвта и урината за установяване на повишени нива на калций и паратхормон.

От инструменталните изследвания с най-голяма диагностична стойност са ултразвуковото изследване, провеждането на компютърна томография и ядреномагнитен резонанс.

Основното лечение на това състояние е хирургично. Често това е единственото необходимо лечение. За намаляване на риска от рецидиви, след операцията може да се приложи радиотерапия.

Химиотерапията е необходима в случаите, при които не е възможно да се приложи хирургично лечение.

Често се налага и приемането на медикаментозни средства за контролиране на нормалните нива на калций в кръвта.

Определени фактори могат да окажат влияние върху прогнозата и терапевтичните възможности. Такива са:

• общото здравословно състояние на пациента;
• контролируеми ли са калциевите нива в кръвта;
• локализиран или метастатичен е карциномът;
• възможно ли е радикално хирургично отстраняване на тумора.

В основата на профилактиката на това толкова рядко срещано състояние стои редовното проследяване на нивата на калций и паратхормон в кръвта.

Заглавно изображение: Nephron, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons