Ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса МКБ C13.1

Ариепиглотисната гънка е разположена на входа на ларинкса. Входът на ларинкса представлява триъгълен отвор с тясна предна и широка задна част, и е наклонен косо надолу и назад. В предната част се разполага епиглотиса, в задната част върховете на аритеноидните хрущяли (cartilago arythenoidea), роговидните хрущяли (cartilago corniculata). От двете страни на входа на ларинкса, между епиглотиса и върховете на аритеноидните хрущяли се разполагат лигавични гънки, изградени от лигаментозни и мускулни влакна, които се наричат ариепиглотисни гънки.

Злокачествено новообразувание на ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса или гранична (маргинална) зона се среща значително по-рядко, отколкото другите локализации в хипофаринкса (посткрикоидна област, пириформен синус, задна стена). Малигнените тумори, който възниква в хипофаринкса представлява приблизително 7% от всички ракови заболявания на горния аеро-дигестивен тракт. Общата заболеваемост от рак на фаринкса в световен мащаб е над 100 хиляди случаи годишно. Най-често заболяват хора на възраст над 50 години, като индивиди от мъжкия пол се засягат по-често.

Главни рискови и предполагаеми етиологични фактори при малигнени тумори на ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса са тютюнопушенето и тежката злоупотреба с алкохол, а комбинираната им употреба увеличава риска с няколко пъти. Други рискови фактори са професионални вредности, действие на канцерогенни и радиоактивни фактори на околната среда, генетична предразположеност.

Хистологичната форма, която се открива обикновено при злокачествено новообразувание на ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса, е сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином. Сквамозноклетъчният карцином на ариепиглотисна гънка възниква от епитела на лигавичната гънка. Характерно за епителните малигнени тумори (карциноми) е, че почти всички преминават през премалигнена лезия, която често не причинява сериозна симптоматика.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса, в началните етапи, не е характерна и заболяването може да остане дълго време недиагностицирано. Често ранен симптом е появата на метастази от съответната страна на шията. При прогресиране на злокачествения процес могат да се установят симптоми като дразнене при преглъщане на храна или слюнка, дисфагия (затруднено преглъщане), одинофагия (болка при гълтане), промяна в тембъра на гласа, дразнеща кашлица, увеличено слюноотделяне, неприятна миризма от устна кухина (халитозис), хемоптиза (малко количество кръв в храчките).

Диагнозата на злокачествено новообразувание на ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса се основава на данни от анамнезата, обстоен клиничен преглед с оглед на ариепиглотисна гънка посредством директна или индиректна ларингоскопия и хипофарингоскопия. Туморното образувание се биопсира, а получения тъканен материал се изследва за определяне на хистологичния вариант на тумора. С образни методи (КТ, ЯМР, ПЕТ) се получават данни относно точната големина на тумора, отношението му с околните тъкани, откриват се метастази в лимфни възли или в други органи.

Лечението на злокачествено новообразувание на ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса е цели да се постигне много добър локо-регионален контрол с минимално функционално увреждане, запазване на дихателната функция, възможността за гълтане и фонацията. През последните години се използват нови техники за лъчетерапия като интензивно модулирано лъчелечение (IMRT) и използването на биологични агенти като моноклонални антитела - цетуксимаб (Erbitux), който се свързват специфично и предотвратява активирането на рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR). Според състоянието, разпространението и големината на тумора се прилагат различни хирургични методи (частична фарингектомия с или без ларингектомия, хемифаринголарингектомия, фаринголарингектомия).