Парвовирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.6

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Парвовирусите са ДНК вируси, принадлежащи към семейство Parvoviridae. През 1975 г. австралийският вирусолог Cossart и колегите му установяват, че парвовирусите са патогенни не само за животните, но и за човешката популация. Вирусите причиняват характерни инфекции, особено типични за детската възраст.

Причинител и особености

Парвовирус В19 е причинител на заболяването Erythema infectiosum, наричано още пета болест.

Инфекцията с парвовирус като причина за болести, класифицирани другаде, е честа, като нивата на серопозитивност се увеличават от 5-10 процента в ранна детска възраст до 60 процента на възраст от 30 години.

Вирусите атакуват и нахлуват в клетката гостоприемник през цитоплазмата посредством ендоцитоза и чрез микротубулите се придвижват до ядрото.

Парвовирусите проявяват тропизъм към човешките еритроидни прекурсорни клетки. За да навлезе в клетките вирусът се нуждае от Р антигенен кръвен рецептор, известен още като глобозид. След като навлезе в клетката гостоприемник, вирусната ДНК прониква в ядрото. Вирусът е цитотоксичен и води до супресия на еритрогенезата.

Въпреки това рядко се наблюдава значимо намаление на хемоглобина при здрави деца, инфектирани с парвовирус В19. При пациенти с хемоглобинопатии или хемолитична анемия е възможно забележимо понижение на нивото на хемоглобина.

Представлява антропоноза, като източник на заразата е само болният човек или здравите вирусоносители.

Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков, възможно е предаване и по контактно-битов път, посредством заразена кръв и по вертикален път от майката на плода.

Симптоми

Erythema infectiosum е остро инфекциозно заболяване, протичащо с леко изразена симптоматика, еритематозен обрив и доброкачествено протичане.

Инкубационният период (времето от заразяването с причинителя до изявата на първите клинични прояви) варира от 4-14 до над 20 дни, като пациентите са заразни преди развитието на симптоматиката.

Проникнал в горните дихателни пътища, вирусът се размножава в епителните клетки и след това по пътя на виремията достига костния мозък, кожата и други органи.

Характерно за болестния процес е:

• продромални прояви: продромалният период (времето преди появата на същинските симптоми) протича с неспецифични прояви, които включват фебрилитет, гадене, главоболие, повръщане, общо неразположение, ринорея и други. Тези симптоми се асоциират с началната виремия и продължават средно 2-3 дни
• обрив по лицето: една седмица след това по бузите се появява яркочервен обрив, в съчетание с относителна бледост около назолабиалните гънки, устата и челото, често оприличаван на отпечатъка след плесница по бузата
• обрив по тялото: дифузен макулопапулозен обрив може да се появи няколко дни по-късно по туловището и крайниците. Характерно е обостряне на обрива при облъчване със слънчева светлина, топлинно дразнене и стрес
• обрив по крайниците: при по-големите деца и млади хора може да се развие така нареченият пурпурно папулозен обрив тип ръкавица или чорап, тъй като се развива само по крайните части на ръцете и краката. Обривните единици често са сърбящи и болезнени. Причината за обрива е имунологично медиирана и съответства на появата на имуноглобулин М в серума
• засягане на ставите: при възрастните инфекцията с парвовирус често протича под формата на артралгии и полиартрит. Появата на болки в малките стави на ръцете, краката, лакти, колене съответства на първоначалното откриване на циркулиращи имуноглобулин М антитела. Женският пол е предразположен в по-голяма степен към развитието на артралгията
• особености при бременни: при бременни жени, серопозитивни към парвовирус В19, инфекцията може да проникне през плацентата във фетуса и да предизвика спонтанен аборт или фетален хидропс. Рискът от загуба на плода е около 10 процента при изява на инфекцията преди 20 гестационна седмица и минимален след това

При пациенти с тежка анемия в клиничната картина доминират симптоми като умора, бледност, признаци на апластична криза.

Рядко инфекцията с парвовирус В19 протича като миокардит, васкулит, гломерулонефрит, енцефалит.

Диагноза

При липса на класическия екзантем парвовирусната инфекция е неразличима от останалите вирусни инфекции. В детска възраст се налага отдиференцирането на парвовирус като причина за болести, класифицирани другаде, от рубеолата.

Антипарвовирусни В19 имуноглобулин М и G антитела могат да бъдат открити чрез серодиагностични методи, като ELISA, радиоимуноанализ или имунофлуоресцентни методи. Резултатите са трудни за интерпретиране, тъй като липсва стандартизация между отделните лаборатории.

Ефективен метод е полимеразната верижна реакция, която показва висока чувствителност.

При бременните жени наличието на положителни резултати за IgG и отрицателни за IgM показват прекарана инфекция в миналото и това не представлява опасност за плода. Положителни резултати за IgG и IgM говорят за инфекция в рамките на последните 4 месеца, което крие възможен риск за плода.

За диагностициране на фетален хидропс се прилага фетална ехография.

Лечение

Лечението на инфекцията е неспецифично и се състои в терапия с аналгетици (средства за облекчаване на болковия синдром), антипиретици (лекарства за лечение на повишената телесна температура), интравенозен имуноглобулин, средства, подобряващи имунния статус на пациента. Дозите и лекарствените форми (таблетки, капсули, сироп, свещички) следва да бъдат съобразени с възрастта и индивидуалните особености при конкретните пациенти.

Необходима е почивка и покой, пълноценно хранене, прием на достатъчно течности, при необходимост допълнителен прием на витамини и минерали.

Прогнозата е изключително благоприятна, без последствия в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com