Реовирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.5

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Реовирусите представляват голямо семейство вируси, причиняващи определени инфекциозни заболявания при хората, като сред най-честата популация засегнати лица са малките деца. Протичането може да бъде полиморфно (с разнообразие от симптоми), но обикновено инфекцията има доброкачествен ход с нисък риск от развитие на тежки усложнения.

Причинител и особености

Семейството на реовирусите е разделено на 9 рода, четири от които могат да причинят инфекции при хората и някои животни, като това са Orthoreovirus, Coltivirus, Rotavirus, Orbivirus.

Вирионите им съдържат две концентрични капсидни икосаедрични черупки, а геномът им се състои от двойно верижна РНК. Нямат обвивка. Реовирусите са изключително стабилни и издържат на топлина, не се повлияват от липидни разтворители, но се инактивират от 95 % етанол, фенол и хлор.

Orbivirus обикновено заразяват насекоми и много от тях могат да бъдат предавани от насекомите на гръбначните животни. Идентифицирани са повече от 100 серотипа. Някои от тях причиняват остри заболявания, протичащи с главоболие и миалгии.

Coltivirus се асоциират с много заболявания по животните и се предполага, че могат да причинят инфекции и при хората.

Rotavirus причинява в значителна част от случаите гастроентерит при деца на възраст между 6 месеца и 2 години.

Инфекцията с реовирус като причина за болести, класифицирани другаде, протича с респираторен синдром, диспептични нарушения, обриви. При възрастните протича субклинично и асимптомно, тъй като в серума им се съдържат антитела.

Механизмът на предаване е фекално-орален и въздушно-капков, като основни фактори са въздушни капчици, замърсени хранителни продукти и предмети от обкръжаващата среда на заразения. Източник на инфекцията обикновено са здрави вирусоносители и болни деца.

Симптоми

Характерен е кратък инкубационен период (времето от заразяването с вируса до появата на първите клинични прояви на инфекцията), между 2 и 5 дни, като реовирусите започват да се отделят със секретите още в края на инкубационния период посредством назофарингеалните секрети и фекалиите.

Клиничната картина се характеризира с определена вариабилност в зависимост от конкретния причинител:

• неврологични нарушения: различни по вид неврологични нарушения и енцефалит се описват при някои от болните, като рискови фактори са наличието на определени предразполагащи явления
• заболявания на горния респираторен тракт: често състоянията протичат под формата на банални инфекции, локализирани в горния респираторен тракт, като при усложнения и при понижен имунитет могат да преминат към долния респираторен тракт
• заболявания на долния респираторен тракт: пневмония, облитериращ бронхиолит и други могат да се развият с риск от допълнителна вторична бактериална инфекция
• гастроинтестинални нарушения: при малки деца инфекциите често водят и до различни гастроинтестинални проявления, най-често под формата на диария, коремни болки, липса на апетит и други 

Реовирусите може да бъдат замесени в патогенезата на захарен диабет тип 1, като индуцират нарушения в бета клетките на панкреаса.

Инфекцията с реовирус обикновено протича леко, с нискостепенен фебрилитет, общо неразположение, диария, хрема, кашлица. В изключително редки случаи се развиват тежки нарушения, като пневмония, енцефалит, менингит.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на информацията, получена при физикалния преглед, лабораторните, вирусологични и някои образни изследвания.

Използват се серологични методи, като инхибиция на хемаглутинацията, фиксирането на комплемента или вирус неутрализираща реакция.

Диференциалната диагноза включва грип, инфекциозна мононуклеоза, вирусни и бактериални гастроентерити.

Лечение

Лечението на инфекцията с реовирус като причина за болести, класифицирани другаде, е неспецифично и включва предимно симптоматични средства. Прилагат се аналгетици (за облекчаване на болката), антипиретици (за повлияване на повишената телесна температура), средства за регулиране на чревния мотилитет.

Препоръчва се прием на достатъчно течности, пълноценно хранене, осигуряване на адекватна почивка на легло и сън, прием при необходимост на допълнителни витамини и минерали.

Прогнозата е изключително благоприятна, в много редки случаи възникналите усложнения оставят последици за цял живот.

Изображения: freepik.com