Протозойна болест, неуточнена МКБ B64

Протозоите са едноклетъчни организми, които в процеса на еволюция са претърпели множество изменения по отношение на формата, храненето, размножаването и патогенността, което води до голямо видово разнообразие.

Благодарение на своята голяма морфологична и функционална диференциация, протозоите имат сложен строеж, като същевременно съхраняват структурата и функциите на клетка организъм.

Притежават характерен жизнен цикъл и могат да бъдат открити в почвата, водните басейни, изкуствените нехлорирани плувни басейни, неподдържаната канализация.

При протозойна болест, неуточнена, е налице инвазия на организма с някои от множеството видове протозоа, без възможност за идентифицирането му.

По-често се засягат следните рискови групи пациенти:

• лица, положителни за HIV
• онкоболни
• след органна трансплантация
• след продължителна химиотерапия
• при хронично лечение с кортикостероиди
• при хронични изтощителни заболявания

Повишен риск съществува и при нисък социално-икономически статус, лоша лична и битова хигиена и липса на здравна култура.

Не се описват различия по отношение на честотата на засягането между отделните етнически групи, между половете и между отделните възрастови групи.

Възможно е леко до безсимптомно протичане, обикновено при имунокомпетентни лица, както и тежко, фулминантно протичане.

Субклиничните прояви включват субфебрилна температура, леко общо неразположение, лесна уморяемост. Състоянието обикновено се самоограничава за различен интервал от време.

При наличен имунен дефицит често се наблюдават полиорганни нарушения и ангажиране на различни органи.

При засягане на храносмилателната система се наблюдават главно диария, диспептични нарушения, липса на апетит, болка и дискомфорт в коремната област, редукция на телесното тегло. Диарийният синдром може да бъде тежък и изтощителен, причинявайки малабсорбция, анорексия и тежки мотилитетни нарушения. Често се развиват прояви, идентични на ентероколит, хепатит или холецистит.

Ангажирането на белия дроб обикновено протича под формата на тежка, трудно поддаваща се на лечение пневмония. Болните се оплакват от постоянна мъчителна кашлица, с или без експекторация, затруднено дишане, интоксикиран вид.

При наличие на нарушения в централната нервна система се развива тежка неврологична симптоматика. Налице са упорито главоболие, зрителни нарушения, промяна в психичния статус, наличие на патологични рефлекси, вратна ригидност, атаксия, гърчове, дори кома. Нарушенията зависят от локализацията на засегнатите мозъчни структури.

При проникване на паразитите в отделителната система, е възможно развитие на нефропатия, остра бъбречна недостатъчност, докато засягането на кожата протича с полиморфен неспецифичен обрив.

Възможно е и дисеминирано протичане на болестта, с развитие на полиорганни нарушения в резултат от масивната инвазия на протозоите и бързото им хематогенно и лимфогенно разпространение.

Усложненията включват:

• токсичен шок
• руптура на слезката
• застойна сърдечна недостатъчност
• остър респираторен дистрес синдром
• абсцес на черния дроб
• иктер
• развитие на вторична инфекция

Диференциалната диагноза при протозойна болест, неуточнена, включва разграничаване на състоянието от заболявания с вирусен, бактериален, малигнен характер.

За поставяне на диагнозата е необходимо подробно анализиране на данните, получени от:

• анамнеза, епидемиологична анамнеза
• физикален преглед
• лабораторни показатели
• паразитологични изследвания
• образни и инструментални изследвания

Параклинично при някои пациенти се установява намаление на хемоглобина, хематокрита и еритроцитите, повишение на чернодробните ензими, главно трансаминазите, промяна в нормалните нива на бялата кръвна редица.

С особено високо информативно значение е откриването на паразитите с помощта на различни микроскопски, оцветителни, серологични, имунологични и биомолекулни техники. Материал за изследванията обикновено се взима от назофарингеален секрет, кръв, урина, дуоденално съдържимо, ликвор и други телесни течности.

Терапията е насочена към отстраняване на агентите, възстановяване на функционалната и морфологичната цялост на засегнатите органи и структури в организма и овладяване на клиничната симптоматика. Прилагат се антипротозойни агенти с различен механизъм на действие, антибиотични средства, симптоматични препарати. При необходимост при някои пациенти се прилага и хирургично лечение.