Белодробна токсоплазмоза (J17.3*) МКБ B58.3

При инвазия на организма с едноклетъчните еукариотни организми от вида Toxoplasma gondii се развива токсоплазмоза.

Представлява повсеместно разпространено зооантропонозно протозойно заболяване, отнасяща се към опортюнистичните паразитози.

Характерно е латентно протичане и изява на симптоматика предимно при имуносупресирани пациенти. При една част от пациентите се развива така наречената белодробна токсоплазмоза, протичаща с ангажиране на белодробните тъкани.

T. gondii е вътреклетъчен паразит, с характерни особености в жизнения цикъл. Протича със смяна на междинен и краен гостоприемник и превръщане в различни форми.

Стотици видове бозайници и птици са възприемчиви и служат като междинни гостоприемници.

Единствените крайни гостоприемници на паразитозата са представителите от семейството на котките, като с особено високо епидемиологично значение за човешката популация като източник на болестта са домашните котки.

Възприемчивостта на населението е всеобща, а механизмите на заразяване са следните:

• по алиментарен път, след консумация на контаминирани хранителни продукти и вода, при замърсени ръце и предмети и ниска лична хигиена

• от майката на плода, трансплацентарно

• по лабораторен път

• при извършване на кръвопреливане

• при трансплантиране на органи и тъкани

Котките отделят с изпражненията си така наречените ооцисти, които за няколко дни узряват и стават инвазиоспособни.

При поглъщането им от хората попадат в храносмилателна система, откъдето по хематогенен и лимфогенен път могат да ангажират всички органи и структури на гостоприемниковия организъм. Паразиемията продължава обикновено до три месеца.

Вегетативните форми, наречени тахизоити, се образуват при безполовото размножаване на паразитите в редица структури. При вътреклетъчното им размножаване се образуват множество конгломерати, съдържащи токсоплазми и наричани още псевдоцисти.

В резултат от активирания имунен отговор се формират антитела срещу паразитите и една част от токсоплазмите се унищожават. В някои тъкани (мозък, очи, миокард) се наблюдава ниска проницаемост за антителата и псведоцистите се превръщат в истински цисти, съдържащи множество токсоплазми (брадизоити).

Истинските цисти се запазват в организма в продължение на десетки години и при наличие на придобит имунен дефицит се реактивират.

T. gondii оказва токсично и алергично въздействие върху организма, води до сенсибилизация и развитие на различни промени, предимно с деструктивен и некротичен характер.

Водеща роля в патогенезата на болестта имат вирулентността на паразитите, изменчивостта им и размножителната им способност, както и имунологичната реактивност на макроорганизма.

Клиничните прояви са разнообразни и включват:

• фебрилитет
• общо неразположение
• увеличение на лимфните възли, най-често шийните
• задух
• мъчителна кашлица
• остър респираторен дистрес синдром

Подробна информация може да прочетете на:

• Пневмония при паразитни болести

При усложнение на състоянието и наличие на изразен имунен дефицит е възможно развитие на сепсис.

Диференциалната диагноза при белодробна токсоплазмоза налага разграничаване на болестта от патологични увреждания на белите дробове с различна етиологична генеза.

Диагностицирането на болните се извършва въз основа на информацията получена след подробния разпит на пациента, обстойния физикален преглед, паразитологичните, параклиничните и образните изследвания.

Епидемиологичната анамнеза не е особено информативна, тъй като болестта може да се развие години след контакт с котки. С висока диагностична стойност са положителните серологични изследвания в съчетание с данните от проведените рентгенография и компютърна томография.

Лечението при тази форма на болестта е комплексно и включва приложение на антипротозойни медикаменти, кортикостероиди, антибиотици (предимно макролиди) и симптоматични средства за овладяване на клиничните признаци.

След терапията се извършват периодични серологични контролни изследвания за период от две години.

Профилактичните мерки включват повишаване на личната хигиена, достатъчна топлинна обработка на месото, избягване на контакт с животни, особено котки.