Дисеминирана бластомикоза МКБ B40.7

При генерализиране на инфекцията, предизвикана от гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis, се развива дисеминирана бластомикоза.

Заболяването се асоциира с полиорганни увреждания, агресивно протичане, малки терапевтични възможности и неблагоприятна прогноза.

Предразполагащи фактори за разпространението на първичната инфекция са наличието на вроден или придобит имунен дефицит, тежко подлежащо заболяване, особено с неопластичен характер, след органна трансплантация или при продължителна имуносупресивна терапия.

Най-често се засяга възрастовата група от 20 до 50 години, като не се описват съществени различия по отношение на пол и етническа принадлежност. Рядко се засяга детската възраст, като при децата заболяването протича относително доброкачествено и рядко се развива генерализирана бластомикоза.

Ендемични огнища са регистрирани в множество географски райони на САЩ, Канада и Африка, където заболяването е с най-висока честота.

По-ниска честота и спорадичен характер на болестта се описва в Близкия Изток, Великобритания, Индия, някои области от Южна и Централна Америка.

Етиологичните причинители на инфекцията са гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis, които представляват несъвършената и безполова форма на диморфните гъбички Ajellomyces dermatitidis.

Особено благоприятни условия за развие гъбичките намират във влажна почва, обогатена с животинска тор и гниещи растения.

В почвата се откриват мицелните форми на гъбичките, докато хората се заразяват с техните спори, предимно по въздушно-капков път.

Описани са редки случаи, при които заразяването се осъществява след попадане на контаминирана почва в наранена кожна повърхност.

Изложени на по-висок риск са робетещите в тесен контакт с почвата, любителите на къмпинга и пикник на открито.

При голяма част от заразените лица не се развиват никакви клинични прояви и заболяването може да се диагностицира само след провеждане на необходимите серологични и имунологични изследвания.

В най-висока степен се среща белодробната форма на болестта, следвана от кожната. Всяка от тях може да премине в генерализирана бластомикоза след попадане на причинителите в системната циркулация и разпространението им до всички органи и системи.

Наблюдават се тежки полиорганни увреждания, като в най-голяма степен се засягат централната нервна система, респираторният тракт, кардиоваскуларната и храносмилателната система. Засягат се в различна степен и генитоуринарният тракт и опорно-двигателният апарат.

Развиват се неспецифични клинични признаци, включващи:

• главоболие, световъртеж, замаяност
• вратна ригидност и промяна в рефлексите
• интракраниален или епидурален абсцес
• болка и дискомфорт в гърдите
• кашлица с обилна експекторация, богата на гной и кръв
• респираторен дистрес синдром
• изразен фебрилитет
• верукозни или улцерозни кожни лезии
• простатит и епидидимит
• артралгия и миалгия
• болка в костите и патологични фрактури
• остеомиелит

Тази форма на заболяването се отличава с най-тежко и агресивно протичане.

Поставянето на диагнозата при голяма част от пациентите създава затруднения, поради неспецифичната симптоматика и засягането на много органи и системи.

Епидемиологичната анамнеза за контакт с почвата, особено в ендемичен район, в съчетание с полиорганните увреждания, насочва към заболяването.

Лабораторно се установява промяна на някои показатели, което се дължи на генерализирането на процеса и попадането на причинителите в кръвта.

С висока диагностична стойност е извършването на образни изследвания, предимно рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, поради тяхната висока разделителна способност и възможност за точно локализиране на промените и установяване на степента на засягане.

За потвърждение на диагнозата е необходимо изолиране на причинителите, което се осъществява основно чрез серологични и имунологични тестове. Необходим е материал от кръв, храчка, бронхоалвеоларен лаваж, ликвор и други тъканни и телесни течности.

Терапията при пациенти с дисеминирана бластомикоза изисква своевременно приложение на антимикотични средства (азоли, амфотерицин В), в комбинация със симптоматични агенти и патогенетична терапия за нормализиране на телесните функции.

Прогнозата е сериозна, като основни фактори са общото здравословно състояние на пациента, терапевтичният отговор към приложената лечебна схема, степента на нарушенията в организма.