Белодробна кокцидиоидомикоза, неуточнена МКБ B38.2

При белодробна кокцидиоидомикоза, неуточнена, е налице инфекция на организма, причинена от диморфните гъбички от род Coccidioides.

Различават се два основни представителя, които са морфологично идентични, но се различават генетично:

• Coccidioides posadasii
• Coccidioides immitis

Първите описания за това заболяване датират от 1892 г. През 1905 г. Ophuls описва подробно патологията и биологичния цикъл на етиологичните агенти.

Основната екологична ниша на тези видове гъбички са сухите райони, пустинни и полупустинни географски области. Болестта има ендемичен характер в много страни от Южна и Централна Америка.

Следните фактори се асоциират с по-тежко и продължително протичане:

• расова принадлежност: филипинците и представителите на черната раса боледуват много по-често, в сравнение с бялата раса
• кръвна група В
• работници, изложени на прах: земеделци, селскостопански работници, археолози
• бременни жени, особено в последните месеци от бременността
• лица с имунен дефицит: след продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение, HIV-позитивни лица
• при наличие на системни заболявания: захарен диабет, дисфункция на щитовидната жлеза, автоимунни заболявания
• след трансплантация на органи

Заразяването се осъществява по въздушно-капков път, след инхалиране на контаминиран прах. Гъбичките се откриват най-често в почвата, където са сапрофити.

Първите симптоми се наблюдават след инкубационен период, вариращ от една до четири седмици.

Заболяването обикновено протича безсимптомно или с лека, грипоподобна симптоматика. При една трета от заразените лице се наблюдават изразени клинични признаци, като например:

• фебрилитет
• задух
• кашлица
• гръдна болка и дискомфорт
• редукция на теглото
• нощно изпотяване
• повишена уморяемост, до степен на неработоспособност
• кожни прояви, под формата на обрив, уртикария

При част от пациентите процесът се самоограничава, докато при други хронифицира с развитие на различни по тежест увреждания на белия дроб. При изразен имунен дефицит е възможно дисеминиране на процеса и ангажиране на други органи и системи.

При тежко и агресивно протичане е налице пневмония, дихателна недостатъчност, респираторен дистрес.
Често се наблюдава формиране на абсцеси, емпием, плеврални изливи, инфилтрати и фиброзиране на белодробните тъкани.

Необходимо е разграничаване на заболяването от белодробна туберкулоза, инфекции, предизвикани от микоплазма, пневмония при имуносупресирани лица, бабезиоза, хистоплазмоза и някои други, идентично протичащи заболявания, с инфекциозна или неинфекциозна етиология.

За поставяне на диагнозата при белодробна кокцидиоидомикоза, неуточнена, е необходим подробен разпит на пациента и обстоен преглед.

Епидемиологините данни за пребиваване и престой в ендемичен район, в комбинация с физикалните находки при аускултация на белия дроб, насочват към състоянието.

Лабораторните показатели рядко показват големи отклонения от нормалните стойности. Необходимо е провеждане на микробиологични и културелни изследвания с материал от храчка, бронхоалвеоларен лаваж, кръв, урина.

От образните изследвания особено информативни са рентгенография на гръден кош, както и компютърна томография на гръден кош. Установяват се характерни изменения в архитектониката на белите дробове, които понякога наподобяват туморовидно образувание.

Лечение е необходимо само при пациентите с тежко протичаща форма на болестта, като се прилагат антимикотични средства от различни фармакологични групи, противовъзпалителни средства, антипиретици, поливитаминни агенти.

При ранно започване на терапията прогнозата е относително благоприятна, рядко се развиват тежки последици в дългосрочен план.