Кандидозен ендокардит (I39.8*) МКБ B37.6

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Кандидозният ендокардит е ендоваскуларна микробна инфекция на интракардиалните структури, включващи нативни клапи, камерен или предсърден ендокард.

Тази форма на ендокардит показва относително нисък процентен дял от всички видове инфекциозен ендокардит, въпреки което следва да се има под внимание във връзка с рисковете, които крие при неразпознаване на болестта и неглижиране на състоянието.

Причинител и особености

Кандидозният ендокардит показва относително ниска честота в общата популация, като основните белези на инфекциозния процес включват:

• причинител на болестта: заболяването се причинява от Candida, като най-често изолираният представител е Candida albicans, по-рядко се касае за инфекции, причинени от Candida parapsilosis и Candida tropicalis
• честота: средната честота на кандидозния ендокардит е около един процент, но е по-висока за протезния инфекциозния ендокардит. Заболяването се среща рядко, но в сравнение с предишни години показва повишение на честотата, като въпреки напредъка в съвременната медицина рисковете и усложненията, свързани с болестта, остават сериозни
• особености: морфологичният субстрат при кандидозен ендокардит е характерна лезия (вегетация), променлива по размери, състояща се от тромбоцити, еритроцити, фибрин и изобилие от гъби. Състоянието показва тенденция към хронифициране на процеса, което е и една от причините за затрудненията в терапевтичен план
• рискови фактори: предразполагащи фактори за развитието на тази форма на кандидоза са наркоманията (при наркомани се изолират главно Candida parapsilosis и Candida tropicalis), клапното протезиране (основен етиологичен агент е Candida albicans), продължително антибиотично лечение или кортикостероидна терапия, имуносупресия, в резултат от тежко системно заболяване, неоплазия, както и хирургично лечение

Симптоми

Клиничната картина при кандидозен ендокардит е твърде разнообразна и зависи от вирулентността на микроорганизма, общото здравословно състояние и възрастта на пациента, наличието на подлежащи рискови фактори и заболявания. Най-общо състоянието може да протече остро, подостро или хронично, като при значителен процент от засегнатите неглижирането на проявите, както и неразпознаването на болестта стават причина за хронифициране на инфекцията.

Кандидозният ендокардит протича с клинични прояви, като симптомите могат да бъде обединени в три големи групи, а именно общи, сърдечни и симптоми от страна на други органи:

• общи прояви: началото на заболяването е остро, с обща интоксикация и фебрилитет (повишение на телесната температура), загуба на апетит и отпадналост. Възможни са болки по тялото, умора, нарушения на съня и други неспецифични, системни оплаквания
• сърдечни симптоми: от сърдечните симптоми характерни са постоянната тахикардия, гръдна болка, развива се или се задълбочава съществуващата преди това сърдечна недостатъчност. Проявите на острата левокамерна сърдечна недостатъчност се изявяват при остро настъпили и значими по степен митрална и/или аортна инсуфуцуенция. При масивна инвазия е възможно настъпване на внезапна сърдечна смърт
• симптоми при засягане на други органи: често се наблюдават и системни нарушения, увреждане на бъбречната функция, чернодробни увреждания, промени в коагулационния статус и нарушения в нормалната белодробна функция. При дисеминиране на процеса е възможно развитие на сепсис и тежка токсична реакция, потенциално застрашаваща живота на болния

Подробности за състоянието и особеностите в неговото клинично протичане може да прочетете на:

» Ендокардит без уточняване на засегнатата клапа при болести, класифицирани другаде

Диагноза

Диагнозата при кандидозен ендокардит се базира на информацията, получена от анамнезата (изясняване на рискови фактори, подлежащи заболявания, прием на лекарства), физикалния преглед (обща оценка на състоянието, аускултация, определяне на кръвно налягане и пулс), микробиологичните и образните изследвания.

Микробиологичните изследвания подпомагат потвърждаването на диагнозата и изолирането на специфичния етиологичен причинител, докато образните методи на изследване позволяват визуализация на наличните увреждания, определяне на тежестта на болестните промени и оценка на риска от развитие на допълнителни сърдечни усложнения.

Диагностично потвърждение е налице при доказване на инфекциозния причинител, изолиране на гъбите върху специални среди, ехокардиографични доказателства за въвличане на ендокарда и откриване на вегетации върху клапите.

Диференциалната диагноза изисква различаване от другите форми на ендокардит, както и от някои други кардиални и екстракардиални заболявания, протичащи с идентични клинични прояви.

Лечение

Лечението  при кандидозен ендокардит се провежда с антимикотични препарати (противогъбични лекарства), приложени венозно и в оптимална доза, за достатъчно продължителен период от време.

Допълнително се назначават симптоматични и патогенетични средства с цел корекция на наличните отклонения и увреждания, овладяване на усложненията и превенция на нови увреждания.

В някои случаи може да се наложи извършването на спешни реанимационни мероприятия, които могат да имат животоспасяващ характер.

При данни за тежки поражения върху сърдечния мускул е необходимо извършване на хирургична терапия и възстановяване на морфологичната и функционална цялост на ендокарда с назначаване на необходимите мерки и грижи за пациента в следоперативния период.

При голяма част от пациентите прогнозата е сериозна, като увреждания с дългосрочен характер са възможни дори на фона на навременно и адекватно лечение (главно при лица с подлежащи нарушения на функцията на миокарда и множество подлежащи рискови фактори).

Изображения: freepik.com