Горски бяс МКБ A82.0

Бесът е смъртоносна невроинфекция, характеризираща се с бурна психомоторна възбуда и терминални парализи.

Т.нар. горски бяс е форма на заболяването, чийто естествен резервоар са вълците, лисиците, чакалите и други горски животни. Прилепите - вампири могат да бъдат здрави вирусоносители. Човек се заразява чрез ухапване, одраскване или олигавяне от бесни вълци, чакали, лисици.

Причинител на дивия бяс е невротропен вирус, спадащ към групата на Рабдовирусите. Той е див, уличен вирус, който циркулира сред дивите животни и е силно патогенен.

Инкубационният период е от 10 дни до 2 години, най-често 30 - 60 дни.

Клиничната картина се характеризира с няколко отделни периода на развитие:

• продромален период - характеризира се с главоболие, субфебрилитет, безапетитие, сърбеж, парене и мравучкане по ухапаната част от тялото /най-често крайник/. Тази фаза се характеризира с безпокойство, тъга, безпричинен страх
• остра фаза - започва със силна обща възбуда и развитие на спазми, смущения в гълтането, което е мъчително или невъзможно. Появява се хидрофобия при показване или споменаване на вода. Болният не може да преглътне слюнката си и тя изтича обилно от устата. Гласът е дрезгав. Очите са широко отворени, зениците са разширени. Характерна е повишената сетивност към въздушно течение /аерофобия/, шум, ярка светлина
• възбуден период - болният е извънредно неспокоен и възбуден. Говори, ридае, вика, мята се в леглото. Обикновено съзнанието му е запазено. От време на време загубва ориентация, бълнува, има халюцинации, изпада в ярост. Температурата е висока до 40-41ºС. Пулсът е силно ускорен и мек. По-голяма част от болните умират по време на някой по-тежък гърчов пристъп през първите дни от началото на възбудния период
• паралитичен стадий - настъпва „зловещо успокояване”, спазмите намаляват и изчезват, дишането и гълтането се облекчават, развиват се парализи, болният лежи неподвижен и тих. Смъртта настъпва след по-малко от едно денонощие. В редки случаи може да се наблюдава тих бяс - повръщане, потиснатост, сънливост, развитие на прогресиращи парализи

В началото на заболяването в кръвта се установява левкопения с неутропения, а в разгара - левкоцитоза с неутропения. Ликворът изтича под повишено налягане и показва лека протеинорахия и лека мононуклеарна плеоцитоза.

Важни за поставяне на диагнозата горски бяс са епидемиологичната анамнеза и типичната клинична картина.

Диференциална диагноза на горски бяс следва да се направи с тетанус, полиомиелит, други енцефалити, хистерични реакции след ухапване, поради страх от бяс - Hysteria rabiformis /лисофобия/.

Болният се настанява в затъмнена и напълно тиха болнична стая. Медицинските работници задължително носят предпазно облекло, маски, ръкавици.

Лечението е патогенетично и симптоматично. Извършва се обработка на нараненото място - измиване със сапун и вода, дезинфекциране с кислородна вода и йодна тинктура.

При ухапване, одраскване или олигавяне на човек от бесни, съмнително бесни, неизвестни или изчезнали животни, незабавно се прилага ваксинация на пострадалия. Своевременното започване и завършване на имунизацията е единствената сигурна гаранция за предотвратяване на горски бяс!

Когато животното, извършило ухапването е известно, трябва да се съобщи, за да бъде изолирано и наблюдавано за срок от 14 дни. Изходът от наблюдението на животното определя и продължителността на противобясната имунизация.

Ако не се приложи имунизация, бесът завършва винаги със смърт.