Тетанус на новородено МКБ A33

› Въведение

› Причинител и заразяване с тетанус

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Тетанусът представлява остро протичаща ранева инфекция, причинена от токсините на Clostridium tetani. Протича с тонични гърчове, мускулни спазми и реди други симптоми и изисква специфична профилактика и терапия.

Честотата на тетанус на новороденото остава висока в някои райони на света, главно с ниско социално-икономическо развитие, затруднен достъп до медицински грижи и висок процент на раждания в домашни условия.

Причинител и заразяване с тетанус

Тетанус на новородено или неонатален тетанус представлява тежка форма на тетанус, която се наблюдава в неонаталния период, протича характерно и показва висока смъртност, наблюдавана в две трети от случаите. Характерно за инфекцията е:

• причинител на инфекцията: етиологичен причинител на тетанус на новороденото е Clostridium tetani, представляващ Грам-положителен бацил, строг анаероб. Характерно за него е липсата на капсула и спорообразуване в почвата
• механизъм на заразяване: плодът се заразява при раждането, като голяма роля играе имунизационният статус на майката (наличието на имунизация при майката води до пасивен имунитет при плода). Обикновено се причинява от инфектиране на пъпната връв (проникване през пъпния остатък, при прерязване на пъпната връв с нестерилни инструменти), често в резултат на ритуални практики, раждане в домашни условия, пропуски в хигиенните мерки в болничните заведения, неправилна обработка на пъпната връв и пъпното пънче. Тетаничните спори навлизат в тялото на човека през наранена кожа, при изгаряния, измръзвания, пробождания, проникване на чужди предмети и замърсяване с контаминирана почва

• особености на инфекцията: бактериите остават на мястото на входната врата, тъй като нямат инвазивни способности, но започват производство на екзотоксин. Тетаничният екзотоксин е един от най-силните токсини и е в основата на всички клинични прояви на инфекцията. Тетаноспазминът въздейства върху симпатиковата нервна система като потиска освобождаването на катехоламини и води до вегетативна дисфункция
• резервоар на инфекцията: резервоар и източник на тетанус са тревопасните животни, в които бактерият е безвреден обитател. С изпражненията на животните бактериите попадат в почвата, където образуват спори, който запазват своята жизнеспособност за период от десет и повече години

Симптоми

Клиничното протичане при тетанус на новороденото макар да показва неспецифично начало се отличава с някои характерни белези, които улесняват поставянето на диагнозата:

• инкубационен период: инкубационният период при тетанус на новороденото е значително съкратен и вместо обичайните 3 до 21 дни е в рамките на няколко часа до 4 дни (при определени състояния може да продължи до две седмици). Продължителността му е в пряка зависимост от разстоянието на входната врата до централната нервна система
• начални прояви: началото на инфекцията често е нехарактерно и първите белези могат да бъдат пропуснати и да бъдат причислени към общо неразположение или синдром на адаптация на новороденото. Неонаталният тетанус дебютира с раздразнителност и отказ от сучене. Детето става неспокойно, не може да захване зърното поради повишен тонус и контрактура на дъвкателните мускули
• характерна поза на тялото: горните крайници са прибрани към трупа и свити в лактите и китките, дланите са затворени в юмрук. Долните крайници са изопнати или леко свити в коленете. Кожата на лицето се сбръчква, а устните се свиват и се издават напред, което придава на детето сърдит вид
• генерализирани гърчове: изключително характерна е появата на генерализирани тетанични гърчове. Опистотонусът (дъговидно извиване на тялото при засягане на съответните мускулни групи) е силно изразен. Възникват спазми на устните мускули, в резултат на които устните се издуват напред, като този признак се означава каро симптом на хоботчето
• други прояви: при много от засегнатите се наблюдава повишаване на температурата до значителни стойности и тахикардия. При гърчове на дихателната мускулатура се появява преходна, а след това постоянна цианоза
• еволюция: инфекцията се характеризира с изключително бърза и лоша еволюция с висока смъртност, изчислявана на около и над 60 процента от засегнатите. Най-честата причина за летален изход е продължително апное и задушаване

Диагноза

Диагнозата при тетанус на новородено се поставя най-често въз основа на характерната клинична картина:

• имунизационен статус на майката: изключително важно при диагностиката на инфекцията е уточняването на имунизационния статус на майката, тъй като пропуските в някои реимунизации и липсата на поставени бустерни дози не могат да осигурят пасивен имунитет на новороденото
• особености при раждането: данните за рисково раждане, изпълнение на ритуални практики и действия с нестерилно прерязване на пъпната връв и неподходяща обработка на пъпното пънче са изключително важни за диагнозата
• физикални находки: бебетата са с увредено общо състояние, наблюдават се характерните промени със симптом на хоботчето, опистотонус, сърдита гримаса, висока температура, ускорен пулс и други
• лабораторни изследвания: липсват специфични промени в кръвната картина, въпреки което тези изследвания могат да подскажат за наличието на усложнения
• микробиологични изследвания: с материал от раневи секрет, кръв и други в специални хранителни среди с анаеробни условия може да се изолира специфичният причинител на инфекцията

Диференциалната диагноза е по-обширна в началните етапи на болестта и налага различаване от някои вродени състояния, неврологични увреждания и дефицити.

Лечение

Липсва етиологично лечение на болестта, въпреки което се препоръчва своевременно стартиране на терапия, насочена към неутрализиране на тетаничния екзотоксин и симптоматични средства за облекчаване на състоянието:

• специфична имунотерапия: провежда се със специфичен противотетаничен хиперимунен гама-глобулин. При липса на имуноглобулин се използва антитоксичен противотетаничен хетероложен серум. Прилагат се парентерално в подходящи дози с активно проследяване състоянието на децата
• симптоматични средства: при необходимост и по преценка на лекуващия екип се назначават подходящи средства за облекчаване на мускулните спазми и гърчови прояви, средства за понижаване на температурата, обезболяващи и други. При риск от вторични инфекции се стартира подходяща антибиотична терапия
• общи мерки: някои неспецифични стимули и дразнители могат да обострят проявите, поради което се препоръчва изолиране на бебетата в затъмнени и тихи помещения

Профилактика

Единствената ефективна профилактика на неонатален тетанус е своевременното имунизиране на бременните жени при пропуски в имунизационния статус. По преценка на лекуващия лекар в различните периоди от бременността може да бъде поставена ваксина, съдържаща пречистен тетаничен токсоид с необходимост от поставяне на втора доза след определен интервал за постигане на пълен имунитет и съответно предаване на пасивен имунитет на плода.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Тетанус

Изображения: freepik.com