Други уточнени бактериални зоонози, некласифицирани другаде МКБ A28.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Групата други уточнени бактериални зоонози, некласифицирани другаде, включва някои рядко срещани в клиничната практика заболявания, показващи предимно спорадичен характер, неспецифично клинично протичане, затрудняващо диагнозата и известен риск от развитие на различни по тежест усложнения.

Причинител и особености

В рубриката други уточнени бактериални зоонози, некласифицирани другаде, е разгледано заболяването актинобацилоза.

Касае се за бактериална инфекция, причинена от Грам-отрицателни кокобацили от рода Actinobacillus.
Патогените причиняват заболявания по-често при едрия рогат добитък, домашните животни, а понякога (в редки, спорадични случаи) и при хората. Актинобацилозата като цяло се среща спорадично в целия свят, което е и една от причините за болестта да се мисли рядко и съответно диагностичният процес да се забавя значително.

Патогенни за човека са Actinomycetemcomitans. Установено е, че са нормален обитател на устната кухина на човека. При определени условия може да възникне ювенилен пародонтит и остър некротизиращ улцерозен гингивит или бактериален ендокардит.

Предразполагащи фактори за възникването на възникване на инфекция в устната кухина са лезии на устната лигавица, кариозни зъби, нелекувани заболявания, влошен имунен статус и други.

Симптоми

Клиничното протичане при различните форми на инфекциите показва известна вариабилност, като е възможно засягане на различни органи и системи.

Често се засягат сърдечно-съдовата система, белите дробове, храносмилателният тракт, с развитие на различни по вид и тежест увреждания и усложнения.

По-голям риск от развитие на ендокардит имат пациентите с предхождащо сърдечно клапно заболяване. При ендокардита обикновено се засяга аортната клапа. Най-честите усложнения на заболяването са емболия и застойна сърдечна недостатъчност.

Други, по-редки инфекции, които Actinomycetemcomitans причинява, са мозъчен абсцес, синуит, ендофталмит, септичен артрит, остеомиелит, тендосиновит, перикардит, пневмония, емпием, септицемия по време на бременност и инфекции на пикочните пътища.

Диагноза

Диагнозата при други уточнени бактериални зоонози, некласифицирани другаде, е трудна, тъй като се срещат рядко и обикновено специалистите мислят за значително по-често наблюдаваните инфекции и системни заболявания. Диагностичният процес изисква многобройни изследвания с цел подпомагане изясняването на диференциалната диагноза, по-важните от които включват:

• разпит и преглед: подробната анамнеза може да подпомогне изясняването на диагнозата. Важно значение има установяването на подлежащи заболявания, приемани лекарства, ухапване от животни, наранявания на целостта на кожата, контакт с болни хора или животни, консумация на съмнителни хранителни продукти или вода. Обстойният физикален преглед цели оценка на общото състояние, установяване на видими усложнения и рискове за пациентите
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания на кръв и урина. Често се установяват промени в белия кръвен ред, маркерите на възпалението, а при развитие на различни полиорганни усложнения са възможни промени и в редица други показатели
• микробиологична диагноза: изолирането на причинителите от кръв, секрети и телесни течности има най-високо информативно значение и на практика потвърждава диагнозата
• образни изследвания: при съмнения за увреждания по хода на вътрешните органи е уместно извършването на подходящи образни изследвания, включително ехография, рентгеново изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза може да бъде изключително широка, като е необходимо различаване и разграничаване от широк кръг бактериални, протозойни, гъбични и неинфекциозни заболявания, които показват сходна клинична симптоматика.

Лечение

Лечението на други уточнени бактериални зоонози, некласифицирани другаде, е строго индивидуално, комплексно и съобразено с особеностите и тежестта на протичане на инфекциите при конкретните пациенти.

Най-често лечението включва:

• антибиотици: използват се различни групи антибиотици и химиотерапевтици, като се предпочитат препарати с широк спектър на действие и относително добър профил на безопасност. Сред едни от най-често използваните представители са голямата група на бета-лактамите, макролидите, квинолоните, тетрациклините, а при нужда също и амфениколи, линкозамиди, сулфонамиди и други
• симптоматични средства: използват се и различни средства със симптоматична цел, включително обезболяващи, антипиретици, противовъзпалителни средства, електролитни разтвори при нарушения в алкално-киселинното равновесие, лечение с кислород при тежки белодробни увреждания и други
• общи мерки: пациентите се настаняват в инфекциозни отделения, като се препоръчва изолация с цел намаляване риска от вторична бактериална инфекция. Препоръчва се почивка на легло, щадящ хранителен режим, мерки за рехидратация при необходимост и други

Прогнозата следва да бъде определена индивидуално за всеки конкретен случай, като многобройни фактори могат да повлияят хода на протичане на болестния процес, включително общо здравословно състояние преди заразяване, отговор към приложената терапия, наличие на усложнения и много други.

Изображения: freepik.com