Туберкулоза на нервната система МКБ A17

Туберкулоза на нервната система представлява специфичен възпалителен процес на нервната система, който най-често протича под формата на туберкулозен менингит.

Причинител на заболяването е Mycobacterium tuberculosis от род Mycobacterium.

Инфекцията се предава по въздушно - капков път и се разпространява в организма по кръвен или лимфен път до централната нервна система. Възможно е, също така и директно хематогенно метастазиране от друго, най-често белодробно огнище.

Туберкулозата на нервната система започва с общо неразположение, астения, безапетитие, отслабване на теглото, главоболие, субфебрилно покачване на температурата и нощно изпотяване.

След този продромален период, заболяването се манифестира с висока температура, синдром на менингорадикулерно дразнене с главоболие, гадене и повръщане, фотофибия и фонофобия, вратна ригидност, очедвигателни огнищни симптоми.

Наблюдават се и вегетативни разстройства - колапси, силни изпотявания.

Може да се наблюдава и психотична симптоматика - психомоторна възбуда, делири и др. При по-тежки случаи се наблюдават и количествени нарушения на съзнанието - сомнолентност, сопор или кома.

В началото на заболяването диагнозата на туберкулоза на нервната система е клинична.

Най-подходящо изследване за доказване на туберкулоза на нервната система е ликворното изследване.

Ликворният синдром е решаващ за първоначалната диагноза на заболяването. Ликворът изтича под налягане, а освен това се наблюдават и макроскопски промени. Търсят се бактерии в ликвора.

Лечението трябва да започне максимално рано. Прилага се комбинация от туберкулостатици и антибиотици.

Обикновено се използва комбинация от минимум три медикамента. Прилагат се и кортикостероиди, с цел да потиснат възпалителния процес, за намаляване на серозния ексудат и мозъчния едем.

Допълнителна симптоматична терапия от антипиретици, аналгетици, антиедемни и антиконвулсивни средства също се прилага. Прилагат се и витамини от група Б и А.

При навременно и правилно лечение, оздравяването настъпва след 6 до 12 месеца. Острите прояви на заболяването обикновено преминават за 1 - 2 месеца.