Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Rosales Сем. Rosaceae (Розоцветни) Праскова

Праскова

Сем. Rosaceae (Розоцветни)

Праскова - изображение

Праскова (Prunus persica) представлява малко, ниско овощно дърво. Принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя е изключително популярно растение и любим плод на малки и големи. Отглежда се както в частни градини, така и в големи насаждения с търговска цел. В световен мащаб са известни повече от 5000 вида праскови. Прасковеното дърво живее от 8-15 до 15-20 години в зависимост от сорта праскова.

В Китай Богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръка. Плодовете на дървото някога са приемани за вредни и са се използвали само листата му с лечебни цели.

Днес французите наричат прасковата "еликсир на любовта" и "гръдта на Венера". Известна е още и като "слънчевият плод". Необичайните й имена са резултат от красивите й въздействия върху организма - възбуждащо, действие на афродизиак, премахваща стреса, подобряваща съня, тонизираща, създаваща емоционално равновесие и настроение у човека - уникален антидепресант.

УСТРОЙСТВО:

Прасковата се развива на височина от 3,5-4 до 10 (понякога) метра и диаметър на ствола около 20 см. Младите клони имат зелено или червеникаво оцветяване на кората, а старите, както и ствола на дървото са червено-кафеви. Листата имат ланцетовидно-копиевидна до продълговато-елипсовидна форма, остър връх и къса дръжка. Дължината им е 7-16 см, а ширината 2-3 см. Оцветяването на листната маса варира от ярко светло зелен до доста по-тъмно зелен цвят. При този вид праскова листата прорастват на групички от по 3-4 на брой.

 

Дървото цъфти с едри розови цветове, разположени поединично или по двойки, последователно по протежението на клончетата. Големината им е от 2,5 до 3 см в диаметър. Разполагат с 5 венчелистчета. Цъфтежът им е на пролет през месец април.

 

 

Плодът е костилков и зрее от юли до август месец. Има уникален аромат, сладък вкус и умерена сочност. Големината му е около 7 см в диаметър, с кора покрита с фини власинки. Цветът му съответно се променя през целия период на растеж и зреене - от зелено, жълто, розово-червено до тъмно розово-червено с пурпурни отенъци. Оцветяването на прасковената обвивка е неравномерно. Месестата част на плода е има жълт цвят.

 

Костилката е голяма, червено-кафява на цвят, с овална форма и дължина от 1,3 до 2 см. Има ширина повече от 1 см. Гнездото от месестата част на плода, в което се разполага костилката има червено оцветяване. Костилката съдържа една ядлива ядка.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Прасковеното дърво расте на територията на цялата ни страна. Нейна родина е Североизточен Китай, по-точно района между Таримския басейн и северните склонове на планините Кунлун Шан, където за първи път е опитомена и култивирана. Китай е най-големият производител на праскови в света.

Срещащите се диви форми на прасковата в Хималите са с по-висока хранителна стойност, отколкото култивираните представители на вида.

Специфичният епитет "Persica" - част от латинското й названия, е заслужила поради масовото й отглеждане в Персия, откъдето се е разпространила в Европа.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

  • плодове;
  • листа;
  • кора;
  • етерично масло;
  • отделената по ствола на дървото смола.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

  • голямо количество захари;
  • белтъчини;
  • минерални соли (микроелементи и макроелементи - калций, фосфор, магнезий, натрий, калий, манган, мед, желязо, титан, молибден, хром, цинк, никел, селен);
  • витамини B1, B2, B9, PP, C, E, каротин;
  • фолиева киселина;
  • етерично масло;
  • пектин;
  • биотин;
  • вода 80-90%;
  • ябълчна киселина, винена киселина, лимонена киселина.

При термична обработка в редица кулинарни изкушения, при сушене и консервиране, прасковата запазва повечето полезни вещества в състава си.

Около 110 химически съединения в прасковата допринасят, участват във формирането на нейния аромат.

ДЕЙСТВИЕ:

  • диетично и лечебно средство;
  • слабо диуретично;
  • укрепва имунната система;
  • повлиява перисталтиката - пречистват стомашно-чревния тракт;
  • укрепва сърдечния мускул;
  • успокояващо;
  • благоприятно въздействие в/у организма при чернодробни заболявания;
  • антиоксидантно;
  • детоксикиращо и почистващо организма;
  • подобряващо храносмилането, стимулира отделянето на стомашен сок и възпрепятства гнилостните процеси в храносмилателния тракт;
  • мощно антиоксидантно;
  • забавя стареенето;
  • елиминира свободните радикали.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Състояния и заболявания, при които се препоръчва консумацията на праскова и при които е установено благотворното й въздействие:

  • бъбречни заболявания;
  • ревматизъм;
  • подагра;
  • сърдечни заболявания;
  • високо кръвно налягане;
  • с цел подобряване функцията на черен дроб, жлъчка, чревен тракт;
  • нервно напрежение;
  • депресия;
  • стрес;
  • кожни заболявания - карбункули, циреи, фурункули;
  • артрит;
  • простуди;
  • бронхит;
  • анемия;
  • с цел стимулиране на имунитета;
  • превенция на рак (поради високото си съдържание на витамин C и следователно силни антиоксидантни качества);
  • астма;
  • грип;

Полезни са и костилките на плода. Те съдържат бадемово масло и витамин B17. Интересно приложение намират екстрактите от кората на дървото и ядката на плода - използвани в миналото при малария.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

  • сок - пресен сок от праскова в доза 250 милилитра се препоръчва при хипертония, приет на гладно, 15-20 минути преди храненето. Сокът подобрява и състояния на болен стомах и малокръвие.
  • отвара от листа на праскова - със свойте слабителни свойства действа при запек и газове в червата. Външно, локално се препоръчва при псориазис, херпес зостер и екзема (при нея горещи бани с отварата).
  • рецепти при нервен стомах:
  1. 3 ядки от праскова се счукват, смесват се с равна супена лъжица мед. Сместа се приема на два пъти за деня на гладно;
  2. 20 счукани ядки, 2 супени лъжици семе от коприва, 400 грама мед. Всички съставни единици се смесват добре. От получената смес се приема по 1 супена лъжица сутрин на гладно. Съдържащото се нишесте в прасковата се усвоява лесно, което подобрява и стимулира храносмилателните процеси.
  • лекарство при дихателни проблеми -500 милилитра ябълков оцет, 500 милилитра вода, 150 грама счукани ядки и кора. Показаните съставки се смесват, оставят се на топло място в продължение на 5 дни. Всеки ден съдът, в който е разположена сместа се разклаща. След като минат 5 дни получената смес се подлага на варене докато стигне количество от 500 милилитра. Към тях се добавят 250 милилитра бренди. Течността се затваря в стъклена бутилка. Приема се в количество най-много по 2 супени лъжици на ден. Благотворното действие на екстракта се дължи на отхрачващите му свойства и свалянето на висока температура. Може да се използва и като капки при болки в ушите.
  • лапа при гнойни кожни възпаления - 8 листа от праскова, 70 милилитра вода, необелени резенчета картоф (няколко на брой). Всичко се смила и се налага на поразеното място под формата на лапа.
  • лапа от пресни листа на праскова - лапа от смачкани зелени листа и сладко кондензирано мляко, облекчава състоянието на лезиите при херпес зостер и псориазис.

Плодове и цветове на растението се препоръчват при уролитиаза, а при възпаление на пикочния мехур отвара от листата. Отново отвара или пресен сок от листа се препоръчват при артрит и ревматизъм.

Прасковата в козметиката

Прасковата влияе изключително благотворно на кожата - регенерира я, поддържа тена й, освежава я, изглажда бръчките. Тя е съставна единица на кремове, шампоани, почистващи козметични продукти, балсами и много други. Освен това е и част от парфюмерийната индустрия. По-малко намира употреба в ароматерапията.

Масло получено от семената се използва като заместител на бадемово масло в различни козметични продукти, предимно кремове.

Прасковата в кулинарията

Разбира се най-добрият начин да бъде приет прасковеният плод е пресен, необработен. На всички са ни познати десетки начини на обработка и консервиране на прасковата. Сякаш кулинарните изкушения с нея нямат край - от питиета, сладкиши, сладоледи, до консумация на плода в изсушено състояние.

Като храна цветовете се използват сурови или варени, прибавени към салати или като гарнитура. От тях някои народи варят чай или биват дестилирани, а получената бяла течност използвана за овкусяване.

При суровата консумация на ядки от праскова трябва да се внимава, поради съдържанието им на циановодородна киселина, въпреки че то е ниско.

Аромат на праскова носят и някои видове вина като Saint-Amour Beaujolais. Той е и един от компонентите на аромата на Sancerre blanc. Интересно е, че миризмата на синтетичното химическо оръжие циклозарин (cyclosarin), наподобява мирисът на праскова.

Други употреби на прасковата

Получената смола от стъблто на прасковата се използва като лепило. От листата й може да бъде получено зелено багрило. А тъмно сиво до зелено багрило може да бъде извлечено от плода.

Пресни смачкани листа могат да се втриват в повърхността на съдове, в които са пренасяни продукти и материали с остра и трайна миризма, като ефекта е отстраняване на същата.

Заради красивият си цъфтеж и възможността короната на прасковата да се оформя чрез подрязване в различни периоди от вегетацията й, дървото се използва и като декоративно в паркове, по алеи, в градини на частни домове и други места.

ВНИМАНИЕ!

Прасковата не трябва да се консумира от пациенти страдащи от затлъстяване, алергии, проблеми със стомаха, диария, лесно възбудима нервна система и диабет.

Още по темата:

2.8, 11 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛайфстайлПроизводителиХрани и ястияЗдравни съветиРецептиЛюбопитноАлтернативна медицинаСпортИсторияЗаведенияСнимкиТестовеНормативни актовеАптекиХранене при...