Ипекакуана

Ипекакуана (Carapichea ipecacuanha) представлява малко растение, принадлежащо към семейство Брошови (Rubiaceae). Негови синоними на латиница са: Callicocca ipecacuanha, Cephaelis ipecacuanha, Evea ipecacuanha, Psychotria ipecacuanha, Uragoga ipecacuanha.

Устройство на ипекакуана

Изображение: Kurt Stüber [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението разполага с разклонено под земята коренище. По-дебелите части на корена имат поредица от пръстени по тях. Листата са рядко повече от 4-6 на брой разположени на клонче, с продълговато заоблена форма и остър връх. Цветовете са малки и бели. Цъфти през периода от декември до март месец.

Разпространение на ипекакуана

Билката е разпространена в Южна Америка (Бразилия), предимно по влажни и сенчести места.

Използваема част на ипекакуана

Употребяемата част на растението са неговите корени, като от тях се извлича екстракт или се смилат на прах.

Химичен състав на ипекакуана

• алкалоид (еметин, алкалоидал);
• холин.

Лечебни свойства и приложение на ипекакуана

Свойства на ипекакуана

• отхрачващо действие;
• подобрява храносмилането;
• помага при фебрилни и възпалителни заболявания;
• повлиява белодробни и чернодробни заболявания;
• тонизиращо средство за стомаха и черния дроб.

Състояния и заболявания, при които се прилага импекакуана

• намира приложение и при спазматична астма;
• истерия;
• коклюш;
• болки в гърлото;
• хрема и стриктура на гърдите (често при туберкулоза);
• при мено- и метрорагия;
• хемороиди.

Корените са били използвани, за да се направи сироп, който представлява мощно средство за повръщане.

Начин на употреба

• екстракт;
• като хомеопатично лекарство.

Изображение: LittleT889, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Симптоми на предозиране на импекакуана - големи дози може да предизвикат повръщане; дразни кожната повърхност и лигавиците; вдишването на прах от стрит корен провокира спазматични пристъпи, много подобни на астматични атак с главен симптом тежък задух, изразена тревожност и изтощение, хрипащо дишане и кашлица.

Заглавно изображение: Kurt Stüber [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Kurt Stüber [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons