Начало Медицинска енциклопедия Алтернативна медицина Хомеопатия

Хомеопатия

Хомеопатия - изображение

Хомеопатията (от гръцки: „хомиос“ - подобен, и „патос“ - болест) е метод от алтернативната медицина. В основата му е използването на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една единствена молекула. Предполагаемите химични свойства на вода, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват на недоказаното явление памет на водата. Основните вещества, от които се приготвят хомеопатични разтвори (около 200 на брой) са описани в Материя медика (в печатните й издания) и в Списък на най-често срещаните хомеопатични лекарства. Хомеопатичен реперториум пък е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните препарати, които се използват при дадени симптоми.

Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация.

Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания. Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации, но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препарати да предизвикат каквато и да е реакция в организма.

История и принципи

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. След формите на лечение, използвани по това време са кръвопускане или прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, приготвян от 64 различни субстанции като опиум, смирна и змийска плът. Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.

Макар практиките на такова лечение да са установени от векове, Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни. Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистични теории за функционирането на живите системи. По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.

Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:

Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) - заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми. Например, при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат, вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство, пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен отток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит.

Ниски дозировки на препаратите - колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то. Затова и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:1005 (едно към десет милиарда) до 1:10030 (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество, благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).

Съвременна теория на хомеопатията

Съвременната хомеопатична теория се основава на тезата, че хомеопатичните препарати предизвикват имунна реакция на организма - реакция на имунната система, при която последната разпознава патогена, причинил болестта и произвежда антитела срещу него. Например, на пациент с повръщане и диария, тревожност и страх от болести, от смъртта, причинени от натравяне с арсен, хомеопатите предписват арсен в хомеопатична концентрация. Ако пациентът има същите оплаквания, причинени не от арсен, а от непознат причинител, хомеопатичният препарат от арсен трябвало да повлияе състоянието му със същия успех ? схващане, което не е научно потвърдено. Според хомеопатичната теория, организмът се лекува сам, без химични реакции с веществото от препарата. Наличието на такава реакция, обаче, не е научно установена. За да има реакция в организма, разреждането трябва да спре много преди разтворът да стане „хомеопатичен разтвор“.

В хомеопатията се подхожда различно към случаи с остра симптоматика и хронични случаи. Съвременната теория на хомеопатията - счита, че голям брой хронични заболявания се дължат на психологическия статус, настройка, травми и патология, както и на нерационалния начин на живот „Идеята за психо-емоционалния произход на хроничните заболявания не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина“

Хомеопатични препарати

Хомеопатичните препарати се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).

Разреждане. След като в контролирани условия се приготви изходната субстанция за хомеопатичния препарат - сок от съответната билка, химическа сол, лекарство, биологична субстанция, тя се разрежда серийно в дестилирана вода или в етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с буквите "СН", което означава "центезимал по Ханеман". Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител - получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания, наричани "титриране". Това титриране обикновено продължава до 30СН, но някои школи прилагат хомеопатични препарати, разредени по този начин 200, 1000 и повече пъти.
  
 Динамизация или потенциране е процес, при който в хода на разреждането, разтворът се разтръсква във вертикално направление. По този начин, според представите на хомеопатията, лекарствените ефекти на разтвора се усилват.

Съвременни аспекти

За ефекта от нея има научни проучвания в различни сфери, но резултатите са противоречиви. Правени са изследвания в областта на оториноларингологията, урологията, нефрологията, общата медицина и много други медицински специалности. Има схващане, че хомеопатията и фитотерапията са сходни методи на лечение, но единственото общо между тях е, че източникът на активната субстнация са растенията. В хомеопатията обаче източниците на препарати делят на продукти от растителен, минерален и животински произход. Често, но не винаги, хомеопатите предписват един препарат за комплекс от няколко заболявания. Например мигрена, себореен дерматит и синдром на раздразнено дебело черво при един болен могат да бъдат лекувани с един единствен препарат - разтвор на Lycopodium clavatum.

Хомеопатията е широко разпространена в Англия, Индия, Русия и Франция, където има дългогодишни традиции и се преподава в някои университети, което предизвиква и критики. Тя може да се препоръчва по време на бременност, когато често традиционните препарати са противопоказани.

В Европа законодателната уредба е различна, но като цяло се насърчава практикуването на хомеопатия от дипломирани лекари и се ограничава практикуването от лица без специализирано медицинско образование.

Правния статус на практикуващите хомеопатия варира в различните държави. В някои страни, включително в България, има нормативно изискване хомеопатията да се практикува само от дипломирани лекари. Към хомеопатичните препарати има същите тестове и правила, както конвенционалните лекарства.

Предписания

Предписания на препарати се правят на базата на хомеопатични интервюта. При хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми.

Хомеопатичният преглед (Хомеопатичното интервю) представлява разширено интервю, като се задават различни въпроси, целящи да се изясни личната (индивидуална) реактивност на отделния болен.

При острите заболявания, въз основа на информацията, събрана по време на интервюто, физикалния преглед и изследванията се предписва съответния хомеопатичен продукт, а при хроничните заболявания се събира информация за начина по който боледува пациента във времето, историята на неговите заболявания, повторяемостта им, ритъма и т.н. Освен това, за да се изясни по-пълно неговата индивидуална реактивност се събират данни и за особеностите на неговия характер, за поведението му, за склонността да боледува от едни или други заболявания и др.

Теория

При приемане на хомеопатични препарати се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например, за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др.

Хомеопатичното лечение е ней-ефективно когато:

 - Болестта е функционална, без настъпили трайни и необратими органични изменения.

 - Организмът е със запазени способности да реагира.

 - Възможно е да се намери вещество, което при здрави индивиди да причини симптоматика, подобна на страданието на болния.

За Framar.bg: http://bg.wikipedia.org

4.2, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

АнкетиЛюбопитноИсторияСпециалистиЛеченияАлтернативна медицинаНовиниЗаведенияСпортСнимкиОрганизацииБотаникаПроизводителиНаправления в медицината