Псевдополипоза на колона МКБ K51.4

Към рубриката улцерозен колит се включват и развитието на псевдополипоза на колона, протичаща с определени изменения по хода на дебелото черво и която следва да бъде различена от истинската полипоза на колона. Ранната диагностика и предприемане на необходимите лечебни мероприятия значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от развитието на различни по вид усложнения.

Етиология, симптоми и особености на болестния процес

Псевдополипите представляват възпалителни гранулационни образувания на големина от лещено зърно до лешник. Възпалителни полипи са тези, които са свързани с възпалителни състояния, като язвен колит и болестта на Крон.

Псевдополипозата на колона обикновено се представя във вид на множествено разположени полипи по лигавицата на цялото дебело черво или на даден сектор от него, като размерите на отделните полипи варира от лещено зърно до лешник. Псевдополипоза на колона се получава при дълготрайни възпалителни процеси, при т.нар. грануломатозни илеоколити и проктоколити, а най-често при хроничния улцеро-хеморагичен колит. Началото си водят обикновено от дъното на язвените дефекти.

Касае се всъщност за фибробластна хиперрегенерация. В язвеното дъно се образува млада гранулационна тъкан, нейното предназначение е да изпълни язвения дефект. Пролиферативният фибробластен процес (разрастване на фибробластни клетки) обаче продължава и след запълване на язвата, надвишава нивото на околната възпалена лигавица и се оформя като проминиращ възпалителен гранулом, наподобяваш полип.

Тъй като по-голям брой от тях представляват предракови състояния, налага се да бъдат своевременно диагностицирани и отстранявани. Голямата честота на единичния полип в първото десетилетие, рязкото намаляване честотата му във второто и третото десетилетие, постепенното му зачестяване в четвъртото, петото и шестото десетилетие биха могли да се свържат с някои предполагаеми етиологични фактори за възникването на лезиите. Вероятно в първото десетилетие етиологична роля играят някои генетично обусловени фактори или фактори, свързани с ембрионална хетеротопия.

Възможна е етиологичната роля на някои детски чревни инфекции, възникнали при все още нестабилизираното имунно състояние на макроорганизма. Обикновено манифестиралите се през първото десетилетие полипи биват санирани, а във второто и третото десетилетие макроорганизмът стабилизира биологичната си резистенция, поради което броят на полипите е незначителен.

Постепенното зачестяване в четвъртото, петото и шестото десетилетие би трябвало да се обясни с постепенно настъпващите инволутивно-дегенеративни процеси.

По-голямата честота както на единичния полип, така и на груповата полипоза в дисталната половина на ректума, би могла да се обясни с по-честите фекални задръжки в тази област и вмятане на механични и химични фактори в етиологичната на полипите.

Сред рисковите за болестта фактори се включват възраст (по-често след навършване на петдесет години), вредни навици (тютюнопушене, някои наркомании, злоупотреба с алкохол и други), непълноценно хранене, наследственост (наличие на близък родственик с идентично интестинално увреждане) и други.

Полипите на дебелото черво обикновено са безсимптомни или дават клиничната картина на основното заболяване, което ги е причинило. Честа находка са при пациентите с различните форми на улцерозен колит, като тежестта на проявите зависи от множество индивидуални фактори. Могат да се изявят с ректално кървене, кървави изхождания, коремна болка, умора и отпадналост. Може да има редуване на запек с диария, наличие на тенезми, дискомфорт и локални прояви от страна на аноректалната област.

Ако полипът е достатъчно голям, може да запуши червото и да доведе до чревна непроходимост, гадене, повръщане, картината на остър хирургичен корем. Колкото по-голям е броят на полипите, толкова по-голяма е вероятността и за злокачествено израждане.

Псевдополипозата на колона е стадий в развитието на различни язвени, специфични и неспецифични възпалителни процеси. Това налага преди всичко рационално и целенасочено лечение на основния болестен процес. В случаите, при които той се окаже резистентен на съвременни терапевтични средства, се налага отстраняване на засегнатия сектор от дебелото черво по оперативен път, тъй като не са съвсем редки случаите на злокачествено израждане на псевдополипите.

В контекста на подлежащ улцерозен колит псевдополипозата изисква подходящо лечение, като макар рисковете от малигнена трансформация да се описват като ниски, в хода на прогресия на заболяването, с течение на времето са възможни различни по вид промени, повишен риск от усложнения и влошаване на общото състояние.

Диагностичен подход при псевдополипоза на колона

Поставянето на диагнозата при псевдополипоза на колона изисква комплексни мерки с индивидуален подход, като в някои случаи са необходимия целият арсенал от лабораторни и образни методи за потвърждаване на диагнозата, изключване на неопластичен процес, различаване от други заболявания, установяване на налични усложнения и редица други.

За целта се назначават следните диагностични методи на изследване:

• клинични находки и анамнестични данни: анамнезата обикновено не е особено информативна, както и резултатите от физикалните находки, въпреки което са неразделна част от диагностичния процес. Обръща се внимание на наличие на генетична предиспозиция, вредни навици, особености в храненето и други, а при клиничния преглед се проследява перисталтичната активност, наличието на палпаторна болезненост, при нужда се извършва и ректално туше
• лабораторни изследвания, включително и фекален тест: лабораторната диагностика включва проследяване на хемопоезата и коагулацията, наличие на промени в нивата на някои маркери на възпалението, промени в електролитния баланс и други, като макар при много от пациентите да липсват отклонения, промените в показателите могат да насочат към някои усложнения и да подпомогнат допълнително диференциалната диагностика. С помощта на фекалния тест (изследване на проба от фекални маси) могат да се открият окултни кръвоизливи, инфекциозен процес и други
• образни и инструментални изследвания: образните и инструментални изследвания са най-високи информативният и с най-високо значение за поставяне и потвърждаване на диагнозата диагностичен метод. В зависимост от особеностите в протичането при конкретния пациент могат да се назначат контрастна рентгенография, компютърна томография, ендоскопия, като в хода на ендоскопското изследване може да се извърши и биопсия с последваща хистологична обработка на получения материал. Ендоскопия с биопсия дава най-подробна информация и подпомага в значителна част диференциалната диагноза

Диференциалната диагноза налага различаване от идентично протичащи заболявания с възпалителна, автоимунна или неопластична етиология и главно с полипозата на дебелото черво.

Лечение при псевдополипоза на колона

Терапевтичният подход при пациентите с псевдополипоза на дебелото черво включва комплексни, разностранни и строго индивидуализирани мерки, като целта е постигане на ремисия на проявите, подобряване комфорта на засегнатите пациенти, контрол над болестта и овладяване на усложненията, както и редуциране на риска от поява на последващи усложнения с различен характер.

Това се постига най-общо с консервативни (медикаментозни средства) и хирургични мерки (ендоскопски и оперативни методи):

• лекарствена терапия: резултатите от различни проучвания в областта показват добър контрол при медикаментозно лечение, като се прилагат противовъзпалителни средства (ацетисалицилова киселина и подобни на нея субстанции, главно месалазин, сулфасалазин и други, както и кортикостероиди), самостоятелно или в комбинация с имуносупресивни средства (азатиоприн например). Добри резултати се съобщават при локално приложение, под формата на клизми, на кортикостероиди (будезонид) при локализация на болестното огнище предимно в сигмоидния участък. Лекарствената терапия при относително голям процент от пациентите води до стабилизиране на състоянието, забавяне на прогресията и регресия на болестта, но при част от засегнатите не се описват желаните ефекти, което налага алтернативен лечебен подход
• ендоскопско лечение: ендоскопско лечение с помощта на аргон плазмена коагулация, ендоскопска полипектомия (отстраняване на полипите по ендоскопски път) и аблация се асоциират с добри резултати при голям процент от пациентите, особено при тези, при които липсва ефект от консервативното лечение. Ендоскопската резекция с последваща електрокаутеризация също е сред ефективните и често прилагани методи за лечение на болестта
• оперативни интервенции: оперативна намеса се налага при ограничен процент от засегнатите пациенти, главно при строги показания и липса на ефект от другите терапевтични подходи. Оперативната намеса варира в широки граници и може да включва сегментна дисекция, инцизия на участъци, хемиколектомия, колостомия и други в зависимост от конкретния случай. Оперативната интервенция крие по-големи рискове от усложнения в сравнение с ендоскопското лечение, които следва да се вземат под внимание

Липсват мерки за профилактика и предпазване от развитието на заболяването, като обикновено при пациенти с наследствена предиспозиция се препоръчва корекция на хранителния режим, редовни профилактични изследвания, ограничаване на вредните навици, лечение и контрол на други подлежащи заболявания.

Прогнозата при псевдополипоза на колона се определя индивидуално, като обикновено е относително добра и при своевременна медицинска намеса рисковете от сериозни усложнения се описват като ниски.

Заглавно изображение: freepik.com