Хемоперикард, некласифициран другаде МКБ I31.2

Патологично събиране на кръв между двата листа на перикарда (съединителнотъканна торбичка, в която се намира сърцето), се нарича хемоперикард, некласифициран другаде. Това е опасно състояние, което води до компресия (тампонада) на сърцето, рязко нарушение на хемодинамиката и сърдечната дейност. Острият масивен хемоперикард може да доведе до развитие на остра сърдечна недостатъчност и смърт на пациента. Хемоперикардът се разглежда в кардиологията като особен случай на перикардит, а именно хидроперикард.

Перикардната кухина представлява прорезно пространство между париеталния и висцерален лист на външната тъканна мембрана на сърцето. Кухината включва редица изолирани синуси (синуси): антеропозицията (между стернокосталните и диафрагмалните части на перикарда), напречната (свързваща задната част на перикарда с предната част) и косата (в долната част на задната част на перикарда между долната кава на вената и белодробните вени). С хемоперикард кръвта се натрупва в предния долен синус.

Епидемиология

При ендомиокардна биопсия на дясната камера се получава перфорация на миокарда с честота 0,3-5%; обаче в по-малко от половината от случаите се появява тампонада. Честотата на кървене в перикарда с ендомиокардна биопсия на лявата камера е още по-ниска и е 0,1-3,3%. Смъртността, свързана с процедурата, не надвишава 0,05%. При стратификация на възходящата аорта, перикарден излив се регистрира при 17-45% от пациентите и в 48% от случаите на участък.

Етиология

Съобщава се, че хемоперикардът е резултат от различни страдания, включително травма на гръдния кош, разкъсване на свободната стена след миокарден инфаркт, кървене в перикардната торбичка след аортна дисекция и усложнение на инвазивни сърдечни процедури. Съобщава се и за остра левкемия като причина за състоянието. Съобщавани са и няколко случая на хемоперикард като страничен ефект от антикоагуланти. Пациентите трябва да бъдат запознати с този факт, когато им се предписват тези лекарства.

Обобщено причини за развитието на хемоперикард, некласифициран другаде, могат да бъдат някои от следните:

• сърдечна руптура - разкъсване на сърдечната тъкан при некроза на сърдечните клетки (кардиомиоцитите) - инфаркт на миокарда
• аортна дисекация с руптура (разкъсване) в перикардното пространство
• механична травма
• разкъсване на аневризми на синусите на Валсалва или други аневризми на аортната дъга
• продължителен и неконтролируем прием на антикоагуланти

Хемоперикардът е състояние, което засяга сърдечно-съдовата система. Обикновено започва с натрупване на кръв в перикардната торбичка отзад към сърцето и в крайна сметка се разширява, за да обгради цялото сърце. След това натрупването на течност води до увеличаване на налягането в перикардната торбичка. Ако налягането стане по-голямо от интракардиалното налягане на сърцето, може да настъпи компресия на съседните сърдечни камери. Тази компресия, наречена сърдечна тампонада, често се свързва с хемоперикард и може да бъде фатална, ако не бъде диагностицирана и лекувана своевременно. Ранните признаци на това компресиране включват инверсия на дясно предсърдие по време на камерна систола, последвано от диастолно компресиране на изтичащия тракт на дясната камера.

Има съобщения и за случаи, при които хемоперикардът е отбелязан като първоначална проява на есенциална тромбоцитемия.

Клинична картина

Тежестта на симптомите директно зависи от обема на кръвта, разположен в перикардиалния регион, и степента на компресия на сърцето. Първите признаци на хемоперикард се делят на: субективни и обективни. Първите включват страх, тревожност, задух, повишено изпотяване, обща слабост. Обективните симптоми са:

• тахикардия
• понижаване на кръвното налягане (хипотония)
• синкав цвят на кожата
• нарушено съзнание
• болка в сърцето
• шок
• подути шийни вени
• отоци
• асцит - набиране на течност свободно в коремната кухина
• застойна хепатомегалия - повишаване размерите на черния дроб и други белези на повишено системно венозно налягане

Натрупването на 400 милилитра кръв или повече в перикардната кухина е изключително опасно състояние, което причинява спиране на сърцето. При бързо натрупване на кръв смъртта настъпва в рамките на няколко минути след появата на хемоперикард.

Диагноза

Диагнозата на хемоперикард, некласифициран другаде, се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, физикален и инструментален преглед.

Физикалният преглед се състои от оглед, палпация, перкусия и аускултация (преслушване) на сърцето. Важна физикална находка е парадоксалният пулс - намаляване на напълнеността на артериалния пулс до пълно изчезване във фазата инспириум (вдишване) и задълбочаване на нормалното понижение на артериалното систолно кръвно налягане с над 10 mm Hg. Установява се също повишена сърдечна дейност - тахикардия с над 100 удара в минута. При аускултация на сърцето се установяват отслабени и глухи сърдечни тонове.

Инструменталните методи на изследване, които най-често се извършват са:

• електрокардиограма (ЕКГ) - дава информация за наличието на синусова тахикардия, високо заострени Т вълни
• рентгенография на гръден кош (торакална рентгенография) - показва увеличаване на размера на сърцето, гладкост на сърдечните дъги и намаляване на амплитудата на пулсацията или пълното й изчезване.
• ехокардиография - при наличието на малък излив в перикарда се открива относително без ехо пространство между задната част на перикарда и задната част на епикарда на лявата камера. При по-голям обем на излив това пространство се намира между предната част на перикарда на дясната камера и париеталната част на перикарда непосредствено под предната гръдна стена. В случай на значителен излив сърцето може свободно да се колебае вътре в перикардната торбичка. При силно проявление на процеса такова движение може да причини нарушение на електрическата функция на сърцето.
• сърдечна катетеризация - в дясното предсърдие се вкарва катетър и се завърта така, че краят му влиза в контакт със страничната стена на дясната камера. При наличие на излив или удебеляване на перикарда, краят на катетъра се отделя от радиопрозрачните бели дробове с непрозрачна лента.
• ангиография - контрастното вещество бързо се инжектира в дясното предсърдие. В този случай страничната стена е отделена от ръба на сърдечния силует.

Лечение

Основната цел на лечението е премахване на причините за патологията, намаляване на натиска върху сърцето и нормализиране на сърдечната дейност. Острата форма изисква хирургично лечение. Количеството на операцията се определя от тежестта на нараняването. Лечение на хроничен хемоперикард - строга почивка в леглото, назначаване на хемостатични лекарства и средства, които подпомагат работата на сърцето. При наличие на инфекциозна лезия се предписват антибиотици и противовъзпалителни лекарства. На пациента се препоръчва висококачествено нискокалорично хранене с преобладаване на зеленчуци и плодове. Лекарите препоръчват да се прилага студен компрес върху гърдите. Лечението се провежда под строгия надзор на лекар. Превенцията на хемоперикардита е предотвратяване на наранявания в областта на гръдния кош, навременно лечение на инфекциозни заболявания и заболявания на сърдечно-съдовата система. Прогнозата, включително хемоперикард при остър миокарден инфаркт, зависи от навременната медицинска помощ и стриктното спазване на препоръките на лекаря на етапа на възстановяване.

При ятрогенна сърдечна тампонада се извършва перикардиоцентеза, която е успешна в 95-100% от случаите, смъртността не достига 1%. При стратификация на възходящата аорта е показана незабавна операция, дори ако не са налице коронарна ангиография или аортография.