амброксол (ambroxol) | ATC R05CB06

Амброксол е синтетично лекарство, което стимулира мукоцилиарната активност и има отхрачващо действие, представлява метаболит на бромхексин. За разлика от някои други муколитични лекарства, той няма наркотичен ефект.

Показания

Амброксол се използва при остри и хронични заболявания на дихателната система както при възрастни, така и при деца, свързани с нарушения на бронхиалната секреция. Амброксол е показан в следните случаи:

• Остри и хронични заболявания на дихателните пътища, придружени от образуване на вискозни храчки: остър и хроничен бронхит с различна етиология, пневмония, ХОББ, бронхиална астма със затруднено отделяне на храчки, бронхиектазии, кистозна фиброза на белите дробове, трахеит.
• Възпалителни заболявания на назофаринкса и параназалните синуси.
• Саниране на бронхиалното дърво в пред- и следоперативния период.
• Стимулиране на пренаталното съзряване на белите дробове.

Лечение и профилактика на респираторен дистрес синдром при недоносени бебета и новородени.

Противопоказания

Пептичната язва на стомаха и дванадесетопръстника в острата фаза са често срещани противопоказания за муколитични лекарства, включително амброксол. Също чести противопоказания са състояния, при които се отбелязва белодробно кървене.

Специфични противопоказания са свръхчувствителност към амброксол или помощни компоненти на лекарствата.

Амброксол също е противопоказан през първия триместър на бременността и по време на кърмене. Под формата на таблетки - при деца под 6 години, под формата на капсули (продължително действие) - до 12 години.

Амброксол се използва с повишено внимание при нарушения на подвижността на бронхите и повишена секреция на слуз (например при рядък синдром на цилиарна дискинезия), при бъбречна недостатъчност и (или) тежка чернодробна недостатъчност, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, през II и III триместър на бременността. За деца под 2-годишна възраст амброксол е разрешено да се прилага само по указание на лекар (използва се перорален разтвор).

Бременност и кърмене

Амброксол не се препоръчва да се приема през първия триместър на бременността. Тъй като амброксол се екскретира в кърмата, не се препоръчва да се приема по време на кърмене.

Нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани реакции могат да се появят при амброксол:

• Алергични реакции - рядко (0,1-1%) еритема на кожата, кожен обрив, сърбеж по кожата, уртикария, треска; много рядко (по-малко от 0,01%) оток на Quincke, синдром на Stevens-Johnson и анафилактични реакции.
• От храносмилателната система - често (1-10%) диария; рядко (0,1-1%) гадене, повръщане, сухота в устата, диспепсия, коремна болка; рядко (0,01-0,1%) киселини в стомаха; много рядко (по-малко от 0,01%) запек, слюноотделяне.
• От дихателната система - рядко (0,1-1%) диспнея, ринорея; много рядко (по-малко от 0,01%) сухота на дихателните пътища.
• От пикочната система - много рядко (по-малко от 0,01%) дизурия.
• От страна на нервната система - рядко (0,01-0,1%) главоболие, обща слабост.

Симптоми на предозиране

При предозиране се наблюдават гадене, повръщане, диария, диспепсия.

Лекарствени взаимодействия

Амброксол може да повиши концентрациите на антибиотици (например цефуроксим, доксициклин, еритромицин, амоксицилин) в белодробната тъкан.

Фармакологични характеристики

Амброксол е муколитично средство, което повишава секрецията на дихателните пътища чрез засилване на производството на белодробни сърфактанти и стимулиране на цилиарната активност. Тази активност води до подобряване на мукоцилиарния клирънс и засилване на секрецията на течности, което улеснява отхрачването и облекчава кашлицата.

Амброксол насърчава повишаване на активността на макрофагите и повишаване на концентрацията на s-IgA, като по този начин стимулира локалния имунитет.

Едновременната употреба на амброксол с антибиотици повишава тяхната алвеоларна концентрация.

Амброксол инхибира хемотаксиса на неутрофилите, който има противовъзпалителен ефект.

Амброксол се абсорбира добре и се разпределя в тялото както след перорално, така и парентерално приложение, бионаличността на лекарството е 75% при перорално приложение и 100% при парентерално приложение. Амброксол се свързва добре с протеините на кръвната плазма. Максималната концентрация в кръвта се достига в рамките на 0,5-3 часа след перорално или парентерално приложение на лекарството, началото на действието на лекарството при вдишване се наблюдава 30 минути след началото на инхалацията. Амброксолът се разпределя добре в тялото, най-високите концентрации на лекарството се наблюдават в белите дробове. Лекарството преминава кръвно-мозъчната бариера, плацентарната бариера и се екскретира в кърмата. Амброксол се метаболизира в черния дроб, за да образува неактивни метаболити. Лекарството се екскретира от бъбреците, главно под формата на метаболити. Плазменият полуживот на амброксол е 7-12 часа, крайният полуживот на метаболитите е 22 часа и това време може да се увеличи при тежко чернодробно и бъбречно увреждане.

Дозировка

Амброксол се предлага под формата на таблетки за перорално приложение. Най-добре е те да се приемат цели след хранене с обилно количество течност. Таблетката може да бъде разделена на две равни дози.

Обичайна доза е 30 милиграма два пъти дневно или три пъти дневно, може да се увеличи до 60 милиграма два пъти дневно, ако е необходимо. Максималната доза е 120 милиграма дневно.

Обичайната доза при деца 6-12 години е 15 милиграма 2-3 пъти дневно.

Заглавно изображение: CCO Public domain