моксифлоксацин (moxifloxacin) | ATC J01MA14

Моксифлоксацинът е антибактериален агент, който спада към групата на флуороквинолоните.

Показания: използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към моксифлоксацин микроорганизми- инфекции на синусите, пневмонии, инфекции на кожата и меките тъкани.

Фармакодинамика: моксифлоксацинът нарушава бактериалната ДНК репликация и транскрипция чрез инхибиране на два есенциални ензима- топоизомераза II и топоизомераза IV. Потискането на репликацията и транскрипцията осъществява бързия бактерициден ефект на моксифлоксацина.

Нежелани лекарствени реакции: коремни болки, главоболие, слабост, болка в гърба и в гърдите, алергични реакции, сънливост, безсъние, световъртеж, нервност, раздразнителност, тремор, парестезия (мравучкане в ръцете и краката), депресия, халюцинации, деперсонализация, гърчове, кошмари, гадене, повръщане, диария, диспепсия, сухота в устата, запек, газообразуване, тахикардия (учестен пулс), отоци, хипотония (ниско кръвно налягане), болки в стави и мускулите, тендинит, кожен обрив, сърбеж, промени на вкуса, увреждане на зрението, повишаване на чернодробните ензими.

Лекарствени взаимодействия: моксифлоксацинът може да взаимодейства с антиаритмици от клас 1А и клас 3, невролептици, трициклични антидепресанти, еритромицин, пентамидин, антималарийни лекарства, терфенадин, астемизол, мизоластин, цизаприс, бепредил, дифеманил, антиациди (такива съдържащи магнезий, алуминий), диданозин, сукралфат, глибенкламид и антикоагуланти.

Противопоказания: свръхчувствителност към флуороквинолони, тендинити, наличие на удължен QT-интервал, хипокалиемия (намалено количество калиеви йони в кръвта), тежка брадикардия (забавен пулс), значима сърдечна недостатъчност, сърдечни аритмии, увредена чернодробна функция, бременност, кърмене.

Дозов режим: прилага се в дози по 400 мг веднъж дневно.

Достъп до пациенти: отпуска се с рецепта.