Четвърта генерация цефалоспорини (Fourth-generation cephalosporins) | ATC J01DE

Цефалоспорините са група антибиотици, които също притежават бета-лактамно ядро подобно на пеницилините. За разлика от тях всички цефалоспорини са широкоспектърни и са по-малко чувствителни към бета-лактамазите.

Цефалоспорините от четвърто поколение са бета-лактамни антибиотици, които са относително по-нови цефалоспоринови лекарства. Те са структурно свързани с цефалоспорините от трето поколение, но притежават допълнителна амониева група, която им позволява бързо да проникват през външната мембрана на Грам-отрицателните бактерии, засилвайки тяхната активност.

Показания

Цефалоспорините от четвърто поколение имат добре балансиран антибактериален спектър, включващ Грам-отрицателни бактерии, както и Грам-положителни коки. Те показват по-голям антибактериален спектър in vitro от цефалоспорините от трето поколение, тъй като са активни срещу Enterobacteriaceae, които произвеждат бета-лактамази от клас I, които могат да инактивират цефалоспорините от трето поколение. Освен това, те са по-активни in vitro от цефалоспорините от трето поколение срещу грам-положителни коки, включително чувствителен към метицилин Staphylococcus aureus. И накрая, цефалоспорините от четвърто поколение, за разлика от цефалоспорините от трето поколение, са активни in vitro срещу Грам-отрицателни бацили, които произвеждат дерепресирани количества AmpC бета-лактамази.

In vitro антибактериалният спектър на четвърта генерация цефалоспорини включва много от патогените, участващи в болнични инфекции, като Enterobacteriaceae, P. aeruginosa, Acinetobacter spp., Haemophilus influenzae, метицилин-чувствителен S. aureus, коагулаза-отрицателни стафилококи, пневмококи и вириданс стрептококи.

Цефалоспорините от четвърто поколение се използват при лечението на инфекции на горните и долните дихателни пътища, усложнени и остри неусложнени инфекции на пикочните пътища, кожата и меките тъкани и гинекологични инфекции. Показани са и при лечението на тежки болнични или извънболнични инфекции (главно пневмония и бактеримия) и при лечението на фебрилни епизоди при пациенти с индуцирана от химиотерапия неутропения.

Противопоказания

Цефалоспорините от четвърто поколение са противопоказани при пациенти с анамнеза за тежка свръхчувствителност към други цефалоспорини. Кръстосаната реакция с пеницилини и други класове бета-лактами, включително други цефалоспорини, е по-рядко срещана, отколкото се смяташе досега, особено сред пациенти, които са имали леки (неанафилактични) реакции към пеницилини. В допълнение, кръстосаната чувствителност между бета-лактами често може да бъде предвидена въз основа на техните специфични химични и структурни характеристики. Все пак пациентите, които са алергични към един антибиотик, са малко по-склонни да реагират на друг антибиотик, така че цефалоспорините трябва да се използват с повишено внимание при пациенти, които са имали тежка алергична реакция към други бета-лактами.

Бременност и кърмене

Цефалоспорините от четвърто поколение се предписват в пренаталния период без специални ограничения. Въпреки това не са провеждани адекватни контролирани проучвания за безопасността на лекарствата. В ниски концентрации цефалоспорините могат да преминат в млякото. На фона на употребата на лекарството по време на кърмене са възможни промени в чревната микрофлора, кандидоза, кожен обрив и сенсибилизация на детето.

Предупреждения и предпазни мерки

При употреба на цефалоспорини от четвърто поколение е възможно да се появи псевдомембранозен колит с продължителна диария. Възможна е кръстосана чувствителност при пациенти с алергични реакции към пеницилини. При комбинирана тежка бъбречна и чернодробна недостатъчност трябва редовно да се определя концентрацията на лекарството в плазмата.

При продължително лечение е необходимо редовно проследяване на периферната кръв, показателите за функционалното състояние на черния дроб и бъбреците. При смесена аеробно-анаеробна инфекция се препоръчва комбинация с лекарства, активни срещу анаероби, докато не се идентифицират патогените. Пациенти, които имат менингеална дисеминация от отдалечено място на инфекция, съмнение за менингит или потвърдена диагноза менингит, трябва да получат алтернативен антибиотик с потвърдена клинична ефикасност за ситуацията.

Възможно е да се открие положителен тест на Coombs, фалшиво положителен тест за глюкоза в урината. Приготвеният разтвор се съхранява не повече от 24 часа при стайна температура или 7 дни в хладилник. Промяната на цвета не влияе върху активността на лекарството.

Нежелани лекарствени реакции

Цефалоспорините от четвърто поколение причиняват редица негативни последици, по-специално:

• Алергични реакции - еритема мултиформе, обрив, уртикария, серумна болест и еозинофилия. Страничните ефекти в тази категория също включват анафилактичен шок и треска, оток на Quincke, бронхоспазъм.
• Хематологични реакции - сред тях си струва да се подчертае положителен тест на Coombs, левкопения, еозинофилия (рядко), хемолитична анемия, неутропения.
• Нервни разстройства - при използване на високи дози при пациенти с бъбречна дисфункция се отбелязват конвулсии.
• От страна на черния дроб - повишена активност на трансаминазите.
• Храносмилателни нарушения - сред негативните последици често се срещат диария, псевдомембранозен колит, повръщане и гадене, коремна болка. В случай на течни изпражнения с кръвни фрагменти, лекарството се отменя.
• Локални реакции - те включват инфилтрация и болезненост на мястото на интрамускулно инжектиране и флебит при интравенозно инжектиране.
• Други последствия се изразяват под формата на кандидоза на вагината и устата.

Симптоми на предозиране

Симптомите на предозиране при четвърта генерация цефалоспорини (често се срещат при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност) могат да бъдат конвулсии, енцефалопатия, нервно-мускулно възбуждане.

Лекарствени взаимодействия

Цефалоспорини от четвърта генерация са фармацевтично несъвместим с други антимикробни лекарства и хепарин. Несъвместими са с разтвор на метронидазол (преди прилагане на разтвор на метронидазол за предотвратяване на инфекции по време на хирургични интервенции, промийте инфузионната система от разтвор на цефепим). Повишават нефро- и ототоксичността на аминогликозидите.

Фармакологични характеристики

Цефалоспорините от четвърто поколение има подобен механизъм на действие като други бета-лактами. Те инхибират синтеза на бактериалната клетъчна стена чрез ковалентно свързване на ензими, отговорни за последния етап от транспептидацията по време на синтеза на пептидогликанова стена. Това свързване причинява дефекти в клетъчната стена, водещи до автолиза и последваща смърт на организма.

Цефалоспорините от четвърто поколение, подобно на повечето цефалоспорини, се разпределят широко в телесните тъкани и течности, включително плеврална течност, синовиална течност, кости, гръбначномозъчна течност и кърма. Те се метаболизират бързо, като по-малко от 10% от метаболизирания продукт се екскретира. Останалото съединение се екскретира чрез гломерулна филтрация като непроменено лекарство. Полуживотът е около 2 до 2,3 часа и е по-дълъг при пациенти с бъбречна недостатъчност.

Цефалоспорините от четвърто поколение се абсорбират слабо от стомашно-чревния тракт и затова се използват само парентерално - интравенозно или интрамускулно. При интрамускулно приложение лекарствата се характеризират с висока бионаличност. При интравенозно приложение в кръвта бързо се достигат високи концентрации, които след това намаляват биекспоненциално с полуживот около 0,3 часа. Полуживотът не зависи от дозата и продължителността на употреба и е около 2 часа. Антибиотиците се откриват в кръвта в терапевтични концентрации за 12 часа, което е обосновката за тяхното приложение 2 пъти на ден.

Дозировка

Методът на приложение и режимът на дозиране на конкретно лекарство зависи от неговата форма на освобождаване и други фактори. Оптималният режим на дозиране се определя от лекаря. Трябва стриктно да се спазва съответствието на лекарствената форма на определено лекарство с показанията за употреба и режима на дозиране.

Цефалоспорините от четвърто поколение не се абсорбират добре от стомашно-чревния тракт и трябва да се прилагат интравенозно или интрамускулно.

Заглавно изображение: framar.bg