султамицилин (sultamicillin) | ATC J01CR04

Султамицилин е антибактериално средство, което принадлежи към групата на пеницилините. При перорално приложение след попадането му в организма се превръща в ампицилин и сулбактам. Ампицилин е широкоспектърен пеницилин, а сулбактам е инхибитор на бета-лактамазата, продуцирана от някои бактерии.

Показания за употреба

Султамицилин е показан за лечение на инфекции, причинени от чувствителни микроорганизми, включително и щамове, образуващи инактивиращи ензими - бета-лактамази. Използва се при:

• Инфекции на горни и долни дихателни пътища - остър и хроничен синузит, фарингит, тонзилит, гноен отит на средно ухо, мастоидит, бронхити, инфектирани бронхиектазии, бактериални пневмонии, обостряния на ХОББ, причинени от S. pneumoniae, S. pyogenes, S. aureus, H. influenzae и S. progenies.
• Инфекции на кожата и меките тъкани - фурункул, карбункул, целулит, паронихия, импетиго контагиоза, язви при диабетно стъпало, абсцес, причинени от Staphylococcus aureus и Streptococcus pyogenes.
• Инфекции на пикочните пътища - пиелонефрит, цистит, причинени от Escherichia coli, Proteus mirabilis, Klebsiella, Enterobacter и Staphylococcus aureus.
• Гинекологични инфекции - причинени от бета-лактамаза, продуцираща щамове на E. coli и Bacteroides sp. (включително B. fragilis).
• Инфекции на стомашно-чревния тракт - бактериален езофагит, лечение на инфекции с H. pylori при лечение на язва на стомаха и дуоденума.
• Хирургични инфекции - профилактика и лечение на хирургични инфекции в областта на интервенцията, периоперативна профилактика в ортопедичната и сърдечно-съдовата хирургия.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към ампицилин, други пеницилини или бета-лактами и сулбактам.

Предупреждения и предпазни мерки

При анамнестични данни за прекарани в миналото реакции на свръхчувствителност (алергия, анафилаксия) към бета-лактамни антибиотици, лечението със султамицилин трябва да се избягва. Възможни са сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилаксия).

Султамицилин не трябва да се назначава в случаи на подозирана инфекциозна мононуклеоза, както и при остра или хронична лимфоцитна левкемия.

Продължителната или честа употреба на повечето антибиотици може да доведе до свръхрастеж на устойчиви микроорганизми (вкл. кандида, клостридии), които са честа причина за суперинфекции.

Подобно на другите широкоспектърни пеницилини, при лечение със султамицилин може да се развие антибиотик-свързана диария (псевдомембранозен или хеморагичен колит), която преустановяване приема на антибиотика и назначаване на специфична терапия.

Нежелани лекарствени ефекти

Антибиотичната терапия може да бъде свързана с възникване на следните нежелани ефекти: гадене, повръщане, диария, стоматит, глосит (черен "космат" език), реакции на свръхчувствителност (кожен обрив, уртикария, ангиоедем, болки в ставите и мускулите, повишаване на температурата, анафилаксия, синдром на Лайъл, оток на ларинкса, серумна болест, алергичен васкулит), сънливост, умора, главоболие, световъртеж, припадъци, нарушения в броя на кръвните клетки (рядко), псевдомембранозен и хеморагичен колит се наблюдават рядко.

Симптоми на предозиране

Предозирането със султамицилин може да доведе до поява гърчове, както и силно изразени гадене, повръщане и диария. Липсва специфичен антидот, поради което предозирането се лекува симптоматично и с поддържаща терапия, съобразени със състоянието на пациента. Хемодиализата е метод, чрез който антибиотикът може. В съображение влиза и използването на хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

Едновременният прием на султамицилин и алопуринаол води до повишен риск от появата на кожни обриви. Султамицилин може да засили ефектът на пероралните антикоагуланти. Хлорамфеникол, еритромицин, сулфонамиди и тетрациклини нарушават антиинфекциозния ефект на султамицилин. Султамицилин може да понижи ефекта на пероралните противозачатъчни средства и да увеличи токсичността на метотрексат. Пробенецид забавя отделянето от организма на метаболитите на султамицилин - ампицилин и сулбактам.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: ампицилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена, което води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект). Сулбактам  се свързва с каталитичния център на чувствителните бета-лактамази и предпазва ампицилина от хидролиза.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - приема се перорално (през устата) в дози от 375-750 мг два пъти на ден за възрастни. При деца дозировката е от 25-50 мг/кг дневно, разделена на 2 приема.