тикарцилин и ензимен инхибитор (ticarcillin and enzyme inhibitor) | ATC J01CR03

Тикарцилин е антибактериално лекарствено средство за системно приложение, което се отнася към групата на широкоспектърните пеницилини.

Ензимните инхибитори са група съединения, които потискат действието на бактериалния ензим бета-лактамаза, продуциран от някои видове или щамове бактерии. Често използвани ензимни инхибитори са клавулонова киселина, сулбактам и тазобактам.

Показания за употреба

Комбинации на тикарцилин с ензимен инхибитор се използват за лечение на инфекции, причинени от бета-лактамаза продуциращи микроорганизми. Подобна комбинация е показна при:

• Септицемия (вкл. бактериемия), дължаща се на продуциращи β-лактамаза щамове S. aureus (изкл. метицилин резистентни щамове - MRSA), Klebsiella spp., E. coli, P. aeruginosa, като и други видове Pseudomonas.
• Инфекции на долни дихателни пътища, причинени от щамове S. aureus, H. influenzae и Klebsiella spp., произвеждащи β-лактамаза.
• Костни и ставни инфекции, причинени от β-лактамаза продуциращи щамове на S. aureus.
• Инфекции на кожата и кожата, причинени от S. aureus, Klebsiella spp. и E. coli.
• Инфекции на пикочните пътища (вкл. при усложнени случаи), причинени от β-лактамаза продуциращи щамове на E. coli, Klebsiella spp., P. aeruginosa и други представители на Pseudomonas, Citrobacter spp., Enterobacter cloacae, S. marcescens и S. aureus.
• Гинекологични инфекции (ендометрит, салапингит), причинен от произвеждащи β-лактамаза P. melaninogenicus, Enterobacter spp. (включително E. cloacae), E. coli, K. pneumoniae, S. aureus и S. epidermidis.
• Интраабдоминални инфекции (вкл. перитонит), причинени от β-лактамаза продуциращи щамове от E. coli, K. pneumoniae и Bacteroides (вкл. B. fragilis).

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към тикарцилин, други пеницилини или ензимни инхибитори.

Предупреждения и предпазни мерки

При анамнеза за алергични реакции към тикарцилин и ензимен инхибитор, както и към други пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми или монобактами, лекарствената комбинация трябва да се избягва. Възможно е развитието на тежки и понякога с фатален изход реакции на свръхчувствителност (анафилаксия, тежки кожни алергични реакции), което е значително по-често при инжекционно въвеждане.

При пациенти с бъбречна недостатъчност, приложение на високи дози и при анамнеза за прекарани в миналото гърчове или лекувана епилепсия рискът от възникване на гърчове е повишен. При бъбречно недостатъчност дозата се коригира според степента на увреждането.

Комбинацията от тикарцилин и алопуринол може да причини алергични кожни реакции.

При пациенти със съмнение за инфекциозна мононуклеоза антибиотичната комбинация не трябва да се прилага, тъй като е възможна появата на морбилиформен кожен обрив.

Тикарцилин и ензимен инхибитор, подобно на повечето антибиотици, може да доведе свръхрастеж на устойчиви микроорганизми, които често причиняват вторични инфекции. При лечение с тази антибиотична комбинация може да се развие тежка и упорита диария (антибиотик-асоциирана диария), която налага прекратяване лечението и спешна консултация с лекуващия лекар. При подобно състояние не трябва да се използват лекарства, които забавят чревната перисталтика.

Нежелани лекарствени ефекти

Лечението с тикарцилин и ензимен инхибитор може да причини следните нежелани лекарствени ефекти:

• болезненост, оток и зачервяване на мястото на инжектиране;
• стомашно-чревни оплаквания - променен вкус, гадене, повръщане, газообразуване, диария, псевдомембранозен колит (рядко);
• реакции на свръхчувствителност - кожен обрив, сърбеж, уртикария, артралгия, миалгия, лекарствена треска, дискомфорт в областта гърдите, еритема мултиформе, токсична епидермална некролиза, синдром на Стивънс-Джонсън и анафилактични реакции;
• главоболие, загуба на равновесие, конвулсии (при високи дози и бъбречно болни);
• хематологични нарушения - анемия, левкоцитопения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта),
• повишаване на чернодробните трансаминазите.

Симптоми на предозиране

Подобно на други пеницилини, при предозиране с тикарцилин и ензимен инхибитор могат да възникнат стомашно-чревни смущения (гадене, повръщане, диария) и невротоксичните реакции (главоболие, световъртеж, гърчове, кома), особено при пациенти с нарушена бъбречна функция. Прилагат се симптоматично и поддържащо лечение в зависимост от състоянието на пациента. Тикарцилин може да бъде отстранен от кръвообращение чрез хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

Смесването на тикарцилин и ензимен инхибитор с аминогликозид в разтвори за парентерално приложение води до инактивиране на аминогликозида. Пробенецид забавя значително бъбречната тубулна секреция на тикарцилин, като по този начин повишава серумните концентрации и удължава серумния полуживот на антибиотика. Антибиотичната комбинация намаляване на ефикасността на комбинираните орални контрацептиви. Тя не трябва да се комбинира с бактериостатични антибиотици (макролиди и тетрациклини). Комбинацията й с антикоагуланти потенцира на противосъсирващия им ефект. Високите концентрации на тикарцилин в урината могат да доведат до фалшиво-положителни протеинови реакции (псевдопротеинурия).

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: тикарцилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена, което води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект). Ензимните инхибитори се свързват с каталитичния център на чувствителните бета-лактамази и предпазват тикарцилина от хидролиза.

Фармакокинетика: след интравенозно приложение серумният полуживот на тикарцилин и клавулонова киселина е около един час. Разпределя се добре в телесните течности и тъкани. Приблизително 60-70% от тикарцилин и 35-45% от клавулоновата киселина се отделят през бъбреците в урината през първите 6 часа след инжектирането.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - прилага се инжекционно, като дозата се определя спрямо тази на тикарцилин. Дозата на комбинацията тикарцилин/клавулонова киселина при възрастни е 3,1 гр (3 гр тикарцилин и 100 мг клавулонова киселина) на всеки 4-6 часа. За деца денонощната доза на тази комбинация при неусложнени инфекции е от 200 мг/кг, разделена в 4 приема (през 6 часа), а при усложнени инфекции - 300 мг/кг дневно, разделена в 6 инжекции (през 4 часа).