ампицилин и ензимен инхибитор (ampicillin and enzyme inhibitor) | ATC J01CR01

Ампицилин е широкоспектърен антибиотик, който принадлежи към групата на пеницилините. Той е активен срещу Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии.

Ензимните инхибитори са група съединения, които потискат действието на ензима бета-лактамаза, продуциран от някои видове бактерии. Често използвани ензимни инхибитори са сулбактам, тазобактам и клавулонова киселина.

Показания за употреба

Ампицилин и ензимен инхибитор се използва за лечение на тежки и усложнени инфекции, причинени от чувствителни към тази комбинация микроорганизми, които продуцират бета-лактамаза. Показан е при:

• Дихателни инфекции - риносинузит, среден отит, тознилофарингит, епиглотит, остър и хроничен бронхит, инфектирани бронхиектазии, бактериална пневмония, емпием.
• Инфекции на бъбреците и пикочните пътища - остър и хроничен пиелонефрит, цистопиелит, простатит.
• Гинекологични инфекции (ендометрит, аднексит) и тазово-възпалителна болест.
• Инфекции на костите и ставите - остеомиелит, гноен артрит.
• Кожни и мекотъканни инфекции - фурункул, карбункул, абсцес, целулит, флегмон, инфектирано диабетно стъпало.
• Коремни инфекции - перитонит, холецистит, холангит.
• Други инфекции - ендокардит, орбитален целулит.

Противопоказания за употреба

Ампицилин и ензимен инхибитор е противопоказан за приложени при свръхчувствителност към ампицилин, други пеницилини или ензимни инхибитори, както и при пациенти с анамнеза за холестатична жълтеница или чернодробно увреждане, свързани с прием на лекарствената комбинация.

Предупреждения и предпазни мерки

Ампицилин и ензимен инхибитор трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с известна алергия към пеницилини, цефалоспорини или карбапенеми. Възможни са всички реакции на свръхчувствителност (вкл. анафилаксия).

При пациенти с бъбречна недостатъчност се налага корекция на дозата.

Продължителната и честа употреба на антибиотици, вкл. ампицилин, крие риск за развитие на гъбична или бактериална суперинфекция.

Възможно е нарушение на чернодробната функция (вкл. хепатит и холестатична жълтеница), което в повечето случаи е обратимо.

При 5-10% от децата може да се поява генерализиран макулопапулозен обрив 3-14 дни след започване на терапия, което налага преглед, за да се диференцира неалергичнията ампицилинов обрив от реакция на свръхчувствителност.

При голям процент от пациентите с инфекциозна мононуклеоза, лекувани с ампицилин, се поява кожен обрив, поради което подобна терапията не се препоръчва.

Ампицилин и ензимен инхибитор може да причини тежки кожни реакции, като токсична епидермална некролиза, синдром на Стивънс-Джонсън, ексфолиативен дерматит, еритема мултиформе и остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP).

Нежелани лекарствени ефекти

Терапията с ампицилин и ензимен инхибитор може да причини следните нежелани лекарствени реакции (но не всеки пациент ги получава): болка на мястото на инжекцията, сърбеж, гадене, повръщане, кожни алергични реакции, гръдна болка, газообразуване, диария, глосит, черен "космат" език, задръжка на урина, оток на лицето, смущения в уринирането, кървене от носа и лигавиците, повишаване на чернодробните ензими, анемия, левкоцитопения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), антибиотик-асицииран псевдомембранозен колит.

Лекарствени взаимодействия

Комбинация на ампицилин и ензимен инхибитор може да намали ефектът от прилагането на перорални противозачатъчни средства. Пробенецид намалява тяхната бъбречна екскреция, а при едновременното им приложение с алопуринол се наблюдава повишен риск от кожни обриви. Противопоказано е комбинирането с бактериостатични антибиотици (макролиди, тетрациклини). Пеницилините потенцират противосъсирващия ефект на антикоагулантите, което повишава риска от възникване на кръвоизливи и кръвонасядания. Ампицилин и ензимен инхибитор не трябва да се смесват в един инжекционен разтвор с аминогликозидни антибиотици, поради взаимното им инактивиране.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: ампицилинът нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена, което води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект). Ензимните инхибитори се свързват с каталитичния център на чувствителните бета-лактамази и предпазват ампицилина от хидролиза.

Ампицилин и ензимен инхибитор са ефективни срещу следните бета-лактамаза продуциращи и непродуциращи ензима микроорганизми:

• Грам-положителни бактерии: Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis, Staphylococcus saprophyticus, Streptococcus faecalis (Enterococcus), Streptococcus pneumoniae, Streptococcus pyogenes и Streptococcus viridans.
• Грам-отрицателни бактерии: Hemophilus influenzae, Moraxella (Branhamella) catarrhalis, Escherichia coli, Klebsiella spp., Proteus mirabilis, Proteus vulgaris, Providencia rettgeri, Providencia stuartii, Morganella morganii и Neisseria gonorrhoeae.
• Анаероби: Clostridium spp., Peptococcus spp., Peptostreptoptococcus spp., Bacteroides spp. (вкл. B. fragilis).

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - прилага се парентерално (интрамускулно или интравенозно) в дози за възрастни по 1,5-3 г, приложени през 6-8 часа. Максималната денонощна доза е 12 г. За деца денонощната доза е 150 мг/кг, разделена на 3-4 приема.