азлоцилин (azlocillin) | ATC J01CA09

Азлоцилин е полусинтетичен ацилампицилинов антибиотик, който спада към групата на широкоспектърните пеницилини. Азлоцилин е сходен с мезлоцилин и пиперацилин. Той проявява антибактериална активност срещу широк спектър от болестотворни бактерии, включително Pseudomonas aeruginosa, и за разлика от повечето цефалоспорини, е ефективен срещу ентерококи.

Показания за употреба

Азлоцилин се използва за лечение тежки и усложнени инфекции, причинени от широк спектър от Грам-положителни и Грам-отрицаптелни бактерии. Такива са:

• Септицемия (тежка инфекция на кръвта).
• Инфекции на долни дихателни - бронхит, инфектирани бронхиектазии, пневмонии, белодробен абсцес.
• Инфекции на пикочно-половата система - цистити, цистопиелити, пиелонефрити, простатити, епидидимити.
• Инфекции на кожа и меки тъкани (вкл. инфектирани обширни изгаряния).
• Друг инфекции - менингит, ендокардит, плеврит, перитонит, инфекции при имунодефицитни състояния.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към азлоцилин, други пеницилини и цефалоспорини.

Предупреждения и предпазни мерки

При пациенти с предишни реакции на свръхчувствителност към азлоцилин, други пеницилини или цефалоспорини антибиотикът не трябва да се прилага. При липса на данни за алергия се прави скарификационна кожна проба. При пациенти с бронхиална астма, алергичен ринит и уртикария антибиотика се прилага с повишено внимание.

Азлоцилин, подобно на повечето антибиотични средства, повишава риска от свръхрастеж на резистентни микроорганизми и развитие на гъбични инфекции. Съществува и риск за поява на псевдомембранозен колит, причинен от Clostridium difficile. В случай на развитие на тежка и упорита диария по време и малко след лечението, трябва да се изключи псевдомембранозен колит и при потвърждение да се приложи етиологично лечение.

В периода на прием на азлоцилин могат да се наблюдава преходно увеличение на серумната активност на аминотрансферазите, лактатдехидрогеназта, алкалната фосфатаза, билирубина, креатинина и намаление на пикочната киселина.

Нежелани лекарствени ефекти

Лечението с азлоцилин може да причини появата на следните странични ефекти: реакции на свръхчувствителност, кожни обриви, сърбеж, уртикария, мускулни и ставни болки, лекарствена треска, хрема, задух, ангионевротичен оток, рядко серумна болест и анафилаксия, гадене, повръщане, диарии, гъбички в устата, преходни нарушения на кръвотворната система.

Симптоми на предозиране

При предозиране е възможна появата на гърчове, главоболие, световъртеж, мравучкане по тялото и крайниците. Лечението е симптоматични и се определя от състоянието на пациента. Азлоцилин може да се отстрани от организма чрез хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

При едновременното приложение на азлоцилин с антикоагуланти се наблюдава удължаване на времето на кървене. Пробенецид увеличава плазмената концентрация на азлоцилин. При едновременното приложение на азлоцилин с ципрофлоксацин настъпва увеличаване на плазмените нива на ципрофлоксацин.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: азлоцилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза.

Дозировка и начин на употреб

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - прилага се интравенозно в дози за възрастни от 2-5 г на всеки 6-8 часа. Максималната дневна доза е 24 г. При деца се прилага в дози от 75-100 мг/кг на всеки 8 часа.