епицилин (epicillin) | ATC J01CA07

Епицилин е антибиотик, който спада към групата на широкоспектърните пеницилини. Той е част от т.нар. аминопеницилини, които са структурни аналози на ампицилин

Показания за употреба

Показанията за употреба на епицилин са сходни с тези на ампицилин - използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към този антибиотик микроорганизми, като: инфекции на горни и долни дихателни пътища (тонзилофарингити, среден отит, синузит, остър и хроничен бронхит, пневмония), дентални инфекции, инфекции на стомашно-чревния тракт и пикочните пътища, гинекологични инфекции, когато са предизвикани от непродуциращи пеницилиназа щамове на Грам-положителни бактерии като стрептококи, пневмококи и стафилококи и Грам-отрицателни бактерии, като хемофилус инфлуенце, гонококи, ешерихия коли, протеус мирабилис. Други инфекции, които могат да се лекуват с антибиотика са лептоспироза, остра и латентна листериоза, перитонит, ендокардит и бактериален менингит.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към епицилин, пеницилини или цефалоспорини, инфекциозна мононуклеоза, цитомегловирусна инфекция или лимфатична левкемия, тежки стомашно-чревни заболявания, протичащи с диария или повръщане.

Предупреждения и предпазни мерки

При данни за за предишни реакции на свръхчувствителност към епицилин, други пеницилинови антибиотици и цефалоспорини, лечение с епицилин не трябва да се провежда. Съобщавани са тежки и понякога с фатален изход реакции на свръхчувствителност (анафилаксия) при пациенти, подлежащи на лечение е бета-лактамни антибиотици.

Епицилин не трябва да се назначава при подозрения за инфекциозна мононуклеоза, при остра или хронична лимфоцитна левкемия. Широкоспектърните антибиотици понякога причиняват свръхрастеж на резистентни микроорганизми като гъбички и клостридиум дефициле. Последният може да причини тежка и упорита диария, при която фецесът е примесен с кръв (псевдомембранозен и хеморагичен колит). При подобно състояние лечението с антибиотика трябва да се преустанови и да се потърси медицинска помощ.

Нежелани лекарствени ефекти

Лечението с епицилин може да причини следните нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, диария, глосит, стоматит, реакции на свръхчувствителност, кожен обрив, ангиоедем, болки в ставите, повишаване на температурата, припадъци, синдром на Лайъл, оток на ларинкса, серумна болест, алергичен васкулит, невротоксични реакции (гърчове), нарушения в броя на кръвните клетки са рядко явление, псевдомембранозен и хеморагичен колит също се наблюдават рядко, реакция на Jarisch-Herxheime (висока температура, втрисане, изпотяване, тахикардия, хипервентилация, зачервяване и миалгия).

Лекарствени взаимодействия

Епицилин не трябва да комбинира с бактериостатични антибиотици (тетрациклини, макролиди, сулфаметоксазол и триметоприм). Възможно е взаимодействие с кумариновите антикоагуланти, при което се потенцира противосъсирващият им ефект.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: епицилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза.