бакампицилин (bacampicillin) | ATC J01CA06

Бакампицилин е антибиотик, който спада към групата на широкоспектърните пеницилини. Той представлява е предлекарство на ампицилин с подобрени фармакокинетични характеристики (напр. чревна резорбция, обем на разпределение).

Показания за употреба

Бакампицилин е показан за лечение на бактериални инфекции, които се причиняват от чувствителни към ампицилин микроорганизми. Такива са инфекциите на горни и долни дихателни пътища, стоматологични инфекции, инфекции на стомашно-чревния тракт и пикочните пътища, гинекологични инфекции, кожни и мекотъканни инфекции. Акнтибиотикът е ефективен срещу непродуциращи пеницилиназа щамове на Грам-положителни бактерии като стрептококи, пневмококи и стафилококи, и Грам-отрицателни бактерии, като хемофилус инфлуенце, гонококи, ешерихия коли, протеус мирабилис. Други инфекции, които се лекуват с бакампицилин са лептоспироза, остра и латентна листериоза, перитонит, ендокардит и бактериален менингит.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към бакампицилин, пеницилини или цефалоспорини, инфекциозна мононуклеоза, цитомегловирусна инфекция или лимфоцитна левкемия, тежки стомашно-чревни заболявания, протичащи с диария или повръщане.

Предупреждения и предпазни мерки

При прекарани в миналото реакции на свръхчувствителност към пеницилинови антибиотици и цефалоспорини, лечение с бакампицилин не трябва да се започва, тъй като съществува риск за развитие на сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност. Бакампицилин не трябва да се назначава при подозирана инфекциозна мононуклеоза, при остра или хронична лимфоцитна левкемия.

Широкоспектърните пеницилини могат да причинят свръхрастеж на резистентни микроорганизми (кандида, клостридии). При развитие на тежка и упорита диария примесена с кръв по време на лечение с антибиотика е задължително спирането на употребата му и незабавна консултация с лекар.

Нежелани лекарствени ефекти

Бакампицилин може да причини появата на нежелани лекарствени реакции като: гадене, повръщане, диария, глосит, стоматит, реакции на свръхчувствителност, кожен обрив, ангиоедем, болки в ставите, повишаване на температурата, припадъци, синдром на Лайъл, оток на ларинкса, серумна болест, алергичен васкулит, невротоксични реакции (гърчове), нарушения в броя на кръвните клетки са рядко явление, псевдомембранозен и хеморагичен колит също се наблюдават рядко, реакция на Jarisch-Herxheime (висока температура, втрисане, изпотяване, тахикардия, хипервентилация, зачервяване и миалгия)

Симптоми на предозиране

При предозиране могат да възникнат гърчове, гадене, повръщане и диария. Липсва специфичен антидот, поради което при предозиране се назначава симптоматично и поддържащо лечение, съобразено със състоянието на пациента. Може да се използва и хемодиализния метод.

Лекарствени взаимодействия

Бакампицилин не трябва да се назначава в комбинации с бактериостатични антибиотици. Комбинирането му с алопуринол повишава риска от развитие на кожни обриви. Метаболитът му ампицилин потиска уринната екскреция на атенолол и може да намали ефекта на перорално приложени контрацептиви. Бакампицилин може да потенцира противосъсирващия ефект на кумариновите антикоагуланти.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: перорално приложеният бакампицилин се метаболизира (хидролизира) от естерази в чревната стена като се превръща в микробиологично активния ампицилин, който нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза.

Фармакокинетика: в чревната стена се подлага на бърза хидролиза от естерази до ампицилин (активен метаболит), бионаличност след перорален прием - 98%, свързване с плазмените протеини - 17 до 20%, добро разпределени в телесните течности и тъкани, екскретира се предимно чрез бъбреците (73%);

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим при възрастни - перорално 400-800 мг на всеки 12 часа. При деца денонощната доза е от 25-50 мг/кг, разделени в два приема. Терапията трябва да продължи 48-72 часа след отшумяването на симптомите.