ланреотид (lanreotide) | ATC H01CB03

Ланреотид е пептид, който е инхибитор на голям брой механизми в ендокринната, невроендокринната, екзокринната и паракринната системи.

Показания: лечение на акромегалия (в случаите, когато след хирургична или лъчетерапия нивата на хормонът на растежа още не са нормализирани). Лечение на клиничните симптоми на карциноидни тумори – след тест инжекции. Лечение на първични тироидотропни аденоми, отговорни за появата на хипертироидизъм.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества. Бременност и кърмене.

Нежелани лекарствени реакции: средно силна и преминаваща болка, която понякога може да се съпровожда от зачервяване на мястото на инжектиране; смущения в храносмилането (диария или меки изпражнения, коремни болки, образуване на газове, анорексия, повдигане, повръщане); на метаболитно ниво (смущение на регулацията на кръвните нива на глюкозата); образуване на жлъчни конкременти (симптоматична проява на литиаза).

Фармакодинамика: ланреотид има значителен афинитет към периферните рецептори на соматостатин и много по-слаб афинитет към централните рецептори. Тези свойства му осигуряват едно добро специфично действие, както на нивото на секрецията на хормона на растежа, така също и на нивото на секрецията на храносмилателните хормони.

Значително е по-активен от ендогенния соматостатин и действието му е по-продължително. Инхибира синтеза на тиреостимулиращия хормон, нормализира функцията на щитовидната жлеза при пациенти с тиреотропин-секретиращи аденоми. Има инхибиращо действие върху секрецията на интестиналните екзокринни хормони, хормоните на храносмилането и върху механизмите на клетъчна пролиферация.

Лекарствени взаимодействия: лечението с ланреотид намалява плазмените концентрации на Cyclosporine, поради което е необходимо да се увеличи дозата на Cyclosporine, като при това се контролират плазмените нива. При лечение с ланреотид нуждата от инсулин намалява вследствие на намаление секрецията на ендогенния глюкагон.

Дозов режим: при акромегалия – режимът на дозиране за формата с удължено освобождаване може първоначално да бъде фиксиран на една инжекция интрамускулно на всеки 14 дни.

При карциноидни тумори режима на дозиране е 30 мг инжекционна суспензия с удължено освобождаване може първоначално да бъде фиксиран на една инжекция интрамускулно на всеки 14 дни.

Достъп до пациента: с рецепта.