Хипертрофия на кожната съединителна тъкан

Хипертрофия на кожната съединителна тъкан представлява състояние, при което се наблюдава увеличено количество на някой от компонентите на извънклетъчната съединителна тъкан на кожата - колаген, глюкозаминогликани или еластични влакна.

Хипертрофия на кожната съединителна тъкан се установява при: келоиди и хипертрофични белези, липодерматосклероза, съединителнотъканни невуси (колагеном, еластом, нодули при синдром на Хънтър), синдром на Беър-Стивънсън (Beare–Stevenson syndrome), склеротични фиброми, бяла фиброзна папулоза на шията, фибробластен ревматизъм, нухална фиброма, тумори и тумороподобни разраствания (акрален фиброкератом, аденома себацеум, колагенозен фибром и други), пахидермодактилия, нодуларен фасциит, ангиофибробластом, миоперицитом, пахидермопериостоза (синдром на Турен-Соленте-Гол) и други.

Пахидермопериостоза (или синдром на Турен-Соленте-Гол, Touraine-Solente-Gole syndrome) е заболяване, засягащо основно кожата и костите. Наблюдава се по-често при мъже и се предава по наследство. Характерни са: хипертрофия на кожната съединителна тъкан, хипертрофия на кожния епидермис, удебелена кожа на челото, лицето, скалпа, ръцете и краката, формиране на дълбоки бразди по същите зони, анормално увеличена секреция на мастните жлези, прекомерно изпотяване на дланите и ходилата, ставна болка, отоци на глезените и коленете, цилиндрична форма на долни и горни крайници, периостоза на периферните кости, необикновен вид на ноктите, понижена концентрация на натрий в кръвта, заболявания на други органи (сърце, мускули, стомах).