Хабитуална кашлица

Хабитуална кашлица: повтаряща се кашлица, която се появява при липса на основно заболяване. Хабитуалната кашлица се нарича още психогенна кашлица, синдром на соматична кашлица, тик кашлица или кашлица по навик. Тя се описва най-често при деца, юноши и рядко при възрастни. Обикновено започва след инфекция на горните дихателни пътища, но продължава дълго (седмици, месеци или дори години) след отзвучаване на другите респираторни симптоми.

Характеристики на хабитуална кашлица

При деца с кашлица по навик кашлянето може да се появи много пъти за минута, като често става все по-силно и тежко, когато наблизо са други хора (родители, учители, лекари). Друго характерно за нея е, че изчезва по време на сън или разсейване и не се изостря при физическо натоварване.

Хабитуалната кашлица е:

• суха;
• силна;
• лаеща.

Въпреки че психогенната кашлица звучи дрезгаво и притеснително, детето обикновено се чувства добре между пристъпите. Хабитуалната кашлица не е свързана със задух и хрипове. Ако такива се установят, вероятно става въпрос за друго основно заболяване.

Много от децата с кашлица по навик се диагностицират и лекуват неправилно за астма.

Психогенната кашлица може да е свързана с психосоциални стрес фактори – най-често проблеми в училище. Ако кашлицата по навик е свързана с проблеми в училище, емоционални или други поведенчески проблеми е необходимо да се разработи цялостен план за лечение на тези проблеми. Когато кашлицата не е свързана с подобни проблеми разговорите и успокоението често водят до намаляване на симптомите с течение на времето.

Диагностика

Диагнозата хабитуална (психогенна) кашлица или т.нар. кашлица по навик е диагноза по метода на изключване. При поставянето й е необходимо изключително много да се внимава – трябва да се изключат всички други медицински причини (астма, бронхит, пневмония, алергичен трахеит, поглъщане на чуждо тяло и други). За целта е необходимо да бъдат направени преглед и изследвания:

• рентгенография на гръден кош;
• кръвни изследвания;
• спирометрия.