Флексия на стъпалото

Флексия на стъпалото: означава държане на ходилото под ъгъл по-голям от 90° (изпъната глезенна става) спрямо подбедрицата. Флексията бива дорзална и плантарна.

Флексия на стъпалото може да се дължи на наранявания на мускулите на подбедрицата, травма на Лисфранк (Lisfranc), парализа на нерв, вроден вертикален талус, увреждане на ахилесовото сухожилие, вродени аномалии на глезенната става, невромускулни заболявания, контрактура на Дюпюитрен (Dyupyuitren contracture), мултипленен птерригиум синдром, мозъчни тумори, Камурати-Енгелман (Camurati-Engelman syndrome) заболяване, тип 2, дистална артрогрипоза, тип 2Е, травми на гръбначния стълб, болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth disease), синдром на Марфан (Marfan syndrome), синдром на Fitzsimmons-McLachlan-Gilbert, синдром на Кабуки (Kbuki syndrome), синдром на Say-Carpenter, синдром на Дъбовитц (Dubowitz syndrome), синдром на Даун (Down syndrome), синдром на Пит-Хопкинс (Pitt-Hopkins syndrome), синдром на тарзалния тунел, Ziehen-Oppenhein, синдром на Marden-Walker, aтаксия на Фридрайх (Friedreich ataxia) и други.

Синдромът на Ziehen-Oppenheim е много рядко генетично заболяване, което включва прогресивен спазъм на мускулите. Това е генерализирана дистония, рядка форма на свръхкинетично двигателно нарушение. Синдромът е първичен, идиопатичен, генерализиран с ранно начало (развива се в детска или юношеска възраст между 5 и 15-годишна възраст.). Описан е от Херман Опенхайм през 1911 г. Клиничните изяви на заболяването включват флексия и обръщане на стъпалото, тортиколис, аддукция на ходилото, анормални движения на краката и тялото, непрекъснати завъртания и усуквания на тялото, слаби рефлекси. Унаследява се по автозомно-рецесивен или автозомно-доминантен път.